Ал Пачино - Легенда на 85

Ал Пачино празнува 85 години от своето раждане, а в последните 53 от тях е един от най-авторитетните актьори на планетата – още от ролята му на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. Но Пачино няма намерение да разчита само на старата слава, колкото и да е голяма тя. Великият изпълнител е ангажиран за близо десет нови проекта, които трябва да излязат в близките две години. Сред тях е и ролята му в „Крал Лир“. А наскоро той сподели, че мечтае да изиграе първият президент на САЩ – Джордж Вашингтон. 

А по-рано през април стана ясно, че Майкъл Ман е готов със сценария на „Жега 2“, точно три десетилетия след премиерата на първия филм, превърнал се в криминална класика. Киноманите се надяват, че Пачино ще се завърне в своята роля на кораво ченге от Ел Ей с разбит личен живот и талант за остроумни включвания. 

Няма почивка за Ал Пачино. Във всеки смисъл. Преди две години майсторът на монументалния мачизъм стана баща за четвърти път, а майката бе с 54 лета по-млада от легендата. Пачино получи поздравления от своя добър другар Робърт Де Ниро, който също се отчете с ново дете на късни години – в неговия случай на 79. Не е случайно, че двамата играха в криминалния шедьовър „Жега“. Пачино става баща за пръв път на около 50, а после на 60 години има и близнаци с тогавашната си половинка Бевърли Анджело.

Ал Пачино бе и най-голямото име в един от най-скандалните филми за последните години „Домът на Гучи”. Пищната екстраваганца по действителни събития стана голям хит в българските кина, с Пачино в образа на модния магнат Алдо Гучи, но самите живи наследници от прочутата фамилия не останаха доволни от филма, а и от избора на легендарния актьор за ролята на човека, управлявал семейната империя в продължение на три десетилетия между 50-те и 80-те години на миналия век. Дъщерята на Алдо Гучи (1905-1990) и внучка на създателя на модната къща Гучио Гучи (1881-1953) Патриция критикува Пачино и написа възмутена, че той изобщо не напомня на нейния баща, а изборът му за ролята бил „срамен”.

Ала Пачино не е виновен за минусите. Той по-скоро вдига нивото на всичко, в което участва. Той е актьор, способен да изнесе цял филм на могъщите си артистични рамене и да направи роля, за която се говори десетилетия наред. От няколко години той се готви за главната роля във филмовата адаптация по шекспировия шедьовър „Крал Лир”. Очаква се трагичният епос да бъде готов и пуснат по кината тази година. Пачино работи с режисьора Майкъл Радфорд, с когото направиха добре приетата екранизация по „Венецианският търговец” на Шекспир преди 19 години. Тогава американският актьор със сицилиански корени изпълни прочутата и противоречива роля на еврейския лихвар Шайлок. „Лир е ролята, към която всички се стремят. Ал отдавна обмисля идеята”, коментира режисьора Радфорд. „Има разлика между Шайлок, който се появява само в пет сцени, и Лир, който е почти във всяка сцена. Мисля, че на Пачино ще му хареса това, тъй като е страхотен актьор”, добавя той.

Трилогията „Кръстникът”, „Белязаният”, „Серпико”, „Кучешки следобед”, „Усещане за жена”, „Гленгари Глен Рос”, „Жега”, „Дони Браско”, „Пътят на Карлито”, „Вътрешен човек”, „Всяка една неделя” и много други знаменити заглавия превърнаха името на Пачино в синоним на сила, качество и класа.

Той има репутацията на алфа-мъжкар и актьор за роли на доминиращи, решителни, брутални, авторитетни лидери и гангстери. Но Пачино тръгва към славата като изтънчен сценичен изпълнител, отдаден на класиките и си изгражда име на един от най-надарените шекспирови изпълнители. Той е театрално явление и звезда за елитната публика и критика в Ню Йорк. Знае десетки монолози от произведения на Шекспир и никога не е късал връзката със своята първа любов.

Много от сценичния си опит Пачино влага в изграждането на образа на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът” е неговото епично продължение. А през 80-те той пленява колективното въображение на милиони с животинската агресия на Тони Монтана в кървавата класика „Белязаният”. Цялата филмография на Пачино е качествен каталог на силни, противоречиви мъжки образи, които остават с нас дълго след финалните надписи.

Влезе в образа и на Джими Хофа

Преди четири години Ал Пачино направи зрелищно завръщане в голямата гангстерска игра с епоса „Ирландецът” на Мартин Скорсезе, за който получи и номинация за „Оскар” за поддържаща роля. Сюжетът разказва за потенциалната връзка на наемен убиец на мафията с мистериозното и безследно изчезване на прочутия американски профсъюзен лидер Джими Хофа в средата на 70-те години на миналия век. Ролята на Хофа бе поверена именно на Пачино, който превърна образа в актьорски спектакъл и заслужено обра овации на фенове и критици. 

Студийните босове не го искаха в „Кръстникът“

Като снимахме „Кръстникът“ през 70-те години на миналия век имах огромни проблеми с шефовете от студиото, които се опитваха да ми налагат изисквания и не желаеха Ал за ролята. Искаха име, а тогава той беше млад, но много талантлив театрален изпълнител. Караха ме постоянно да прослушвам други актьори за ролята, но аз винаги вкарвах и Ал в пробните снимки. Борих се той да изиграе ролята. Накрая го наложихме и всички знаем резултатите. Никой нямаше да изиграе Майкъл Корлеоне като него.

Франсис Форд Копола, режисьор и продуцент

Създаде свиреп образ в „Белязания“

Ал направи чудовищен, свиреп образ в „Белязания“, беше като природна сила, която отнася всичко със себе си. Научих толкова много от него по време на общата ни работа. За мен „Белязаният” наистина е специален филм, а Тони Монтана е една исторически добра роля. Помня, че в началото критиците обявиха филмът за провал и обвиниха Ал, че преиграва, но с годините това стана един от най-цитираните му и имитирани образи. Времето показа кой е бил прав.

Мишел Пфайфър, актриса

Не знам защо се съгласи да игре Алдо Гучи

В „Домът на Гучи” има неща и ситуации, които не са смешни, а бяха представени комично. Ал Пачино изобщо не беше подходящ за ролята, както и Джаред Лето. Всъщност още по сценарий целите им образи им бяха клоунада, цирк. На моменти всичко приличаше на комедиен скеч от вечерно шоу. Не знам защо Пачино се е съгласил. След този филм се чувствах все едно съм минал през природно бедствие.

Том Форд, моден дизайнер и режисьор