Труд
Автор:
Румен Михайлов
Новият премиер иска преразпределяне на богатствата и край на неолиберализма
Предшественикът му Кийър Стармър се оказва затънал до гуша в роботизирана некомпетентност
Облечен в тъмно син костюм, бяла риза и с вратовръзка в цвят бордо, в петък по обяд бившият кмет на Менчестер - Анди Бърнан стана официално новия лидер на управляващата Обединеното кралство Лейбъристка партия. “Коронацията” на “Краля на Севера” - прозвище, вдъхновено от митичния сериал “Игра на тронове”, се състоя в намиращата се в центъра на Лондон сграда на Конгреса на профсъюзите, където 56-годишният политик пристигна под ръка със съпругата си - нидерландката Мари Франс ван Хийл. Така според медиите край Темза “невероятният политически възход” на Бърнан достигна връхната си точка и в понеделник преди обяд Чарлз III би трябвало да му възложи да състави новото британско правителство.
А само преди месец “Кралят на Севера” не бе дори и депутат, но лявото крило на Лейбъристката партия направи всичко възможно той да стане член на Парламента, спечелвайки пръкнал се сякаш изневиделица частичен вот. И в петък елитът на управляващата формация го приветства като новия герой, като единствения ляв политик, който е в състояние да се противопостави ефикасно на крайно десния булдозер Найджъл Фараж в момент, когато предшественикът му Кийър Стармър се оказва затънал до гуша в роботизирана некомпетентност. Ех, според консервативните лондонски вестници “Дейли Телеграф”, “Дейли Мейл” и “Дейли Експрес”, нарекли Бърнан “Месия без мандат”, той бил спретнал чиста проба “безкръвен преврат” в партията и в изпълнителната власт. Който обаче за британските специалисти по конституционно право е съвсем законен, след като може да бъде извършен благодарение на голямото парламентарно мнозинство на лейбъристите.
Естествено след овациите на стотиците съмишленици в залата на дома на синдикатите, където от първия ред му ръкопляскаха новоизлюпеният лорд и кмет на Лондон Садик Хан, министърката на вътрешните работи Шабана Махмуд и великия бивш лидер на лейбъристите Нийл Кинък, Анди Бърнан произнесе кратка програмна реч. Прочете я не от “телесуфльор”, както правеше на партийни форуми предшественикът му Стармър, а от отпечатани на принтер и коригирани на ръка листове, като далеч преди началото на форума екипът му увери пишещото братство, че той и само той е автор на словото. В него репортерите на британските медии и техните многобройни колеги - чуждестранни кореспонденти, очертаха като “ключов израз” - “Give back control” - “Върнете контрола” или “Да си върнем контрола” на български. Паметливото пишещо братство веднага се сети, че въпросният израз напомня много лозунга “Take Back Control” - “Възвърни си контрола” или “Да си върнем контрола”, с който някогашният премиер - консерватор Борис Джонсън поведе Обединеното кралство вън от Европейския съюз. Съвсем естествено аналогията предизвика известен ступор, който ораторът успя да разсее бързо.
Защото в случая с Бърнан неговият слоган визира по-специално “връщането на контрола върху властта и ресурсите на “забравените общности” в Англия и цяла Великобритания” - райони, които според новия лейбъристки лидер са били пренебрегвани години наред от изпълнителната власт за сметка на Лондон и южната част на страната. Все пак неизбежно “Give back control” навява асоциации с “Take back control” що се отнася до конкретния смисъл на призива на Джонсън, но според левия в. “Гардиън” Бърнан никога не е бил и не е привърженик на “Брекзит”, още повече, че съпругата му е “стопроцентова континентална европейка”. Но за влиятелния всекидневник има едно “но”, тъй като предстои да се види доколко лейбъристкият лидер ще остане верен на тази позиция като премиер. Ами в петък той обеща най-тържествено да възстанови връзката на страната и правителството с населените предимно с бели жители райони на работническата класа в Северна и Централна Англия - региони, които по принцип са евроскептични.
И изборът на лозунга “Give back control”, целящ максимални правомощия на общинските ръководства във въпросните зони, е насочен именно към този електорат, който в миналото е подкрепял Лейбъристката партия, но напоследък симпатизира на десния популизъм, на “Брекзит” или на антиимиграционните политики на Фараж. Значи това е добре пресметнат лозунг, очертаващ политическа стратегия, към която според в. “Гардиън” мнозина ще трябва да се адаптират. А на Бърнам ще му се наложи да търси постоянно баланс между ролята си на министър-председател с глобална визия и конкретния негов локален стремеж да спечели отново гласоподавателите от Севера като №1 на лейбъристите.
Както подчертаха влиятелните вестници в Лондон и в големите западноевропейски столици, първата реч на Бърнан като водач на лявоцентристката Лейбъристка партия бе изцяло фокусирана върху икономическия растеж във всяка част на страната и върху връщането на властта на местните общности. Той изтъква например, че неговото управление ще притежава “смелостта да се заеме с големите проблеми, които политиката твърде дълго е пренебрегвала”, както и “решимост да отстоява предложенията си”.
Бърнам заявява още, че Лейбъристката партия ще вдъхне на хората в цяла Великобритания “надеждата да превърнат страната в най-добрата възможна версия за себе си”, и подчертава, че само едно лейбъристко правителство, уверено в своята визия, е в състояние да “вдъхне нов живот на Обединеното кралство”, поставяйки гражданите и местната власт в центъра на процеса на вземане на национални решения. Обещава и децентрализация на властта - “частица от “Даунинг стрийт” ще се пренесе в Манчестър”, но ще има и децентрализация на индустрията, плюс повсеместна държавна намеса срещу необуздания неолиберализъм чрез нови и нови национализации.
Други приоритети са “преразпределението на богатството и ресурсите” от Лондон към деиндустриализирания Север и демонтирането на сбъркания според Бърнан неолиберализъм на легендарната лидерка на консерваторите и премиерка Маргарет Тачър. Ех, замисля той и съвсем популистки мерки като например билетче само от 2 паунда за всички и навсякъде в градския транспорт, замразяване на наемите на пъбове, кафенета и ресторанти с цел смъкване на цените за потребителите, нови детски ясли и градини особено в работническите райони, повече професионални училища, поощряване на добиването на собствени петрол и природен газ в Северно море, но за медиите на Острова тези мераци са си съвсем в реда на нещата. Накрая новият премиер заявява, че правителството под негово ръководство ще бъде истински лейбъристко, и подчертава, че партията трябва да предложи ясна и уверена алтернатива на десницата, основана на собствените є ценности, “горда със своята лейбъристка същност в приоритетите и решенията си, поставяйки хората и колективния интерес в центъра на всичко, което тя прави”.
В словото си на “коронясването” новият лидер на британските лейбъристите обаче избягна общо взето чуждите му теми за отбраната и външната политика. Според пишещото братство край Темза той вероятно ще отдели на тях повече място в речта, която ще произнесе след нанасянето си в понеделник в правителствената резиденция на прочутия лондонски адрес “Даунинг стрийт” №10. Като очакванията са тук Бърнан да бъде общо взето приемник на Кийър Стармър, особено що се отнася до подкрепата на Украйна във войната є с Русия, активната є позиция в НАТО и прагматичните връзки с ЕС. В същото време наблюдателите в Лондон очакват скорошен сблъсък на Бърнан с Доналд Тръмп по въпроса на американските военни бази на Острова. Ами “Кралят на севера” бил решил твърдо да разрешава ползването им само за отбранителни акции и никога за агресия срещу друга страна, например Иран. А във Вашингтон поне засега съвсем не я мислят така.
