Най-ранното изображение на Сътворението на Вселената е открито върху сребърна чаша на 4300 години, намерена в Западния бряг, съобщава The Telegraph.
Съдът показва сцени „преди и след“ с фигура на човешко-химера, изправена пред чудовищна змия, преди змията да бъде покорена и Слънцето да заеме мястото си на небето, държано на високо от две божества.
Археолозите казват, че изображенията са алегория за триумфа на реда над хаоса в началото на времето. Слънцето е изобразено как се движи по небето в небесна „лодка от светлина“.
Това е най-старото известно изображение на формирането на космоса и предшества вавилонския мит за сътворението Енума Елиш – записан на каменни плочи – с повече от 1000 години.
„Чашата не разказва за жестока борба между богове, а за мирен процес на космическо подреждане“, казва Даниел Сарло, съавтор на статията за откритието за Luwian Studies Foundation, нестопанска изследователска група със седалище в Швейцария. „Тя показва как се ражда Слънцето, прогонва хаоса и обновява света.“
Ред над хаоса
Артефактът, който е висок 7,9 см, е известен като чашата Айн Самия и е намерен през 70-те години на миналия век близо до Кафр Малик в Западния бряг.
Датира от 2650 до 1950 г. пр.н.е. и досега експертите смятаха, че е свързан с Енума Елиш, който разказва за борбата между по-младите богове и чудовището на първобитния хаос.
Въпреки това, експертите се питаха защо на нея не е изобразена битка в началото на вселената и твърдяха, че тя е по-тясно свързана с клинописни текстове от същия период, които описват как боговете са отделили небето от земята.
Според екипа, първата сцена на чашата показва хаос, в който хората, растенията и животните са слети заедно и управлявани от огромна змия, докато малкото Слънце лежи безсилно на земята, без да има изображение на нощта и деня.
Във втората сцена боговете са се отделили от животните и сега държат слънцето на небесна лодка в небето, а змията е победена.
Експертите казват, че тази небесна лодка е подобна на тази, открита 7000 години по-рано в Гьобекли Тепе, неолитна археологическа находка, и в скалното светилище Язиликая в Турция. Той се среща и в артефакти от Новото царство, златния век на древен Египет, представляващ божествения механизъм, който пренася Слънцето и Луната по небето, и може да показва, че ранните митове за сътворението са черпили от един и същ източник.
Еберхард Зангер, старши автор на проучването, заяви:
„Лодката има практическа цел: тя е превозно средство, което пренася небесните тела по небето, и това се считаше за обяснението защо Слънцето и Луната се движат. Тази лодка от светлина гарантира, че небесните сили и ритъм работят по начина, по който работят, така че да има ден и нощ, годишни сезони и фази на луната. Чашата ни дава много подробна представа за това, което хората през 2300 г. пр.н.е. са си представяли за това как е изглеждал космосът преди сътворението.“