Труд
Автор:
Труд онлайн
Президентът Зеленски пристигна днес в Сърбия за първото си официално посещение. По време на разговорите в Белград сръбският президент Александър Вучич потвърди пълната подкрепа на страната му за териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници и добави, че Сърбия винаги ще подкрепя Украйна по пътя ѝ към членство в ЕС. Снощи Вучич даде официална вечеря в чест на госта си веднага след кацането му на летище "Никола Тесла", където бе посрещнат от министъра на енергетиката и минното дело Дубравка Ханданович.
Стратегически интереси стоят зад поканата на проруския президент Александър Вучич. За Москва обаче това посещение е удар, пише в свой коментар германското издание Neue Zürcher Zeitung.
Решението на Белград да бъде домакин на най-големия противник на Москва е равносилно на нарушаване на политическо табу.
Въпреки че Вучич ясно заяви при обявяването на срещата, че Сърбия ще се придържа към политиката си спрямо Русия и засега няма да се присъедини към санкциите, той също така подчерта потенциала за сътрудничество с Украйна.
Стратегически интереси
Снощи Белград светна в синьо и жълто. Най-високият небостъргач в сръбската столица беше осветен в цветовете на украинското знаме.
Вучич възнамерява да използва срещата, за да представи Сърбия като партньор на Киев в интеграцията в ЕС. Той заяви, че планира да обсъди процеса на присъединяване на двете страни към ЕС по време на разговорите. По думите му, Киев и Белград са изправени пред сходни предизвикателства в процеса си на европейска интеграция. Целта е да се обсъди как двете държави могат да се подкрепят и да се учат взаимно. Сърбия е официален кандидат за членство в ЕС от 2012 г. Въпреки че Украйна постигна този статус цели десет години по-късно, тя изпревари Сърбия по темпото на реформи.
Преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС с Брюксел са в застой от години. Брюксел критикува Белград за неспособността му да спазва върховенството на закона, липсата на напредък по косовския въпрос и, което е важно, отказа му да подкрепи санкции срещу Русия.
Следователно, посрещането на Зеленски се разглежда като опит на Вучич да демонстрира готовност за компромис и диалог с ЕС и Запада, както и предпазливо дистанциране от Русия.
В продължение на години Белград продава сръбски боеприпаси на трети страни като Полша, Чехия и България. Оттам те намират пътя си към украинския фронт. Вучич защитава сделката като икономическа необходимост и подчертава, че доставките за Украйна се извършват без участието на Сърбия.
Макар че тази среща е знак за сближаване между двете страни, тя все пак изисква баланс: Белград ще продължи да поддържа контакти с Русия.
Има няколко причини за това: в момента Сърбия получава почти целия си природен газ от Москва. Въпреки това, за да прекъсне тази зависимост, страната диверсифицира газовите си доставки от няколко години, използвайки доставки от Азербайджан и чрез европейски съоръжения за съхранение на втечнен природен газ.
Русия също е важна за Сърбия по въпроса за Косово. Притежавайки правото на вето в Съвета за сигурност на ООН, тя почти две десетилетия блокира международното признаване на Косово и влизането му в ООН. Освен това сръбското население исторически има тесни връзки с Русия. Тази връзка се основава на обща славянска православна традиция и е подсилена от подкрепата на Москва като военен и дипломатически защитник. Базата на влияние на Вучич се състои от проруски избиратели, които той не може да си позволи да отблъсне.
Срещата обаче предизвиква безпокойство в Москва.
Русия остро разкритикува доставките на сръбски боеприпаси за Украйна, наричайки ги актове на предателство. От Кремъл все още не са коментирали предстоящия прием на Зеленски.
Докато уверенията на Вучич, че ще се придържа към политиката си към Русия, могат да осигурят утеха за Кремъл, този опит за успокоение не променя факта, че срещата на върха в Белград представлява стратегически удар за Путин.
Сега Зеленски сяда на масата за преговори с най-важния съюзник на Москва на Балканите. За Киев това е символична победа. Страната успешно навлиза в сферата на влияние на Русия.
