Балканите губят важно богатство

Балканите губят една от най-важните си природни спестовни каси - снега в планините. Той не е украса за зимни курорти и снимки от уикенда, а воден резерв, който храни реките, язовирите, подпочвените води, земеделието и енергетиката месеци след края на зимата, пишат от Meteo Balkans. Когато снегът е по-малко, топи се по-рано или пада като дъжд, регионът влиза в лятото с по-слаб запас и по-голям риск от суша, воден натиск и пожари.

Това вече е един от най-важните климатични проблеми за Югоизточна Европа. Не се вижда веднага като буря, не звучи като червен код за жега, не изглежда драматично на първа снимка. Но ефектът се появява по-късно — в по-ниски речни нива, по-напрегнати язовири, по-трудно напояване, по-сухи гори и по-голяма уязвимост на земеделието през летните месеци.

Планинският сняг работи като естествен резервоар. Натрупва се през зимата, задържа водата във височина и я освобождава постепенно при пролетното топене. Това бавно подаване е критично за реките и почвите. Когато зимата е по-топла, снежната покривка се скъсява. Когато валежите идват като дъжд вместо сняг, водата се оттича по-бързо. Когато снеготопенето започне по-рано, част от водния ресурс напуска системата преди периода, в който е най-нужен.

Снегът не е зима, а вода за лятото

В България и на Балканите планините имат ключова роля за водния баланс. Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Шар планина, Динарите и планинските масиви в Гърция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Босна не са само релеф. Те са естествени водни складове.

Тази вода не остава в планината. Тя слиза към реки, язовири, напоителни системи, питейни водоизточници и енергийни съоръжения. Снежната покривка забавя процеса и разпределя водата във времето. При по-кратка зима тази функция отслабва.

Проблемът не е само в това дали има сняг по пистите през януари. Истинският въпрос е колко вода ще остане за май, юни, юли и август. Ако снежната банка е празна още през пролетта, лятото започва с дефицит.

България усеща проблема през язовирите и поливането

За България снежната покривка в планините е пряко свързана с водната сигурност. Рила и Пирин захранват важни речни системи. Родопите влияят върху водните ресурси в Южна България. Стара планина разделя и захранва водосбори, от които зависят населени места, земеделски райони и енергийни обекти.

Когато зимата е с по-слаб снежен запас, напрежението не идва веднага. То се пренася в следващите месеци. Първо се вижда в речните оттоци. После в язовирите. След това в поливките, земеделските разходи, пожарния риск и конкуренцията за вода.

В сухо и горещо лято всеки кубик вода започва да има значение. Земеделието търси напояване. Градовете имат нужда от стабилно водоснабдяване. Енергетиката следи водните обеми. Горите и пасищата изсъхват по-бързо. Ако планината не е натрупала достатъчно сняг през зимата, всички тези системи влизат в сезона с по-тънък резерв.