Безкрайният път на Украйна към ЕС

Люксембургски оптимизъм за Зеленски в понеделник и брюкселски студен душ в четвъртък

Клаузата за ускоряване на присъединяването бе премахната

Полша, Унгария и България открито срещу членството на Киев - другите се крият зад тях

Миналия понеделник - 15 юни, преговорите за присъединяването на Украйна към Европейския съюз най-накрая бяха официално стартирани, точно две години и половина след като се заговори усърдно за тях. Всъщност министрите на външните работи на двадесет и седемте страни-членки решиха единодушно в Люксембург „да отворят“ за обсъждане първите глави, свързани с най-общите въпроси на фундаменталните права в демократичната държава - независимост на правосъдието, плурализъм на медиите, разделение на властите, борба с корупцията и т.н.

Останалите пет клъстера - земеделие, конкурентоспособност, вътрешен пазар, околна среда и външни отношения могат да бъдат отворени още през юли - прогнозира с оптимизъм  комисарката по разширяването на Съюза Марта Кос.  „Най-накрая – случи се!“ – прошепна щастлив силният човек в Киев Володимир Зеленски и веднага започна да благодари наред на първенците в ЕС начело с Урсула фон дер Лайен.

Но въпреки положеното старание да сътвори и произнесе проникновена и будеща съчувствие реч, в четвъртък вечерта президентът на изстрадалата страна, не успя да си осигури в Брюксел топъл ободряващ душ, а го поляха със студена, вледеняваща вода. Просто защото лидерите на 27-те страни от Съюза,  участващи в поредния Европейски съвет, останаха глухи за призивите на Зеленски да ускорят максимално и напористо преговорите за присъединяване на Украйна, за да може да се осъществи мечтата му – приемането й до края на 2027 г.

„Европейският съвет приветства организирането на Междуправителствената конференция за присъединяването на Украйна към Европейския съюз и откриването на клъстера по основите въпроси на 15 юни 2026 г., като очаква с нетърпение стартирането на другите теми, в съответствие с подхода, основан на заслугите“ - гласи окончателният текст със заключенията от работата на срещата на върха на лидерите на ЕС. В сравнение с проектите, разпространени в навечерието на форума, обаче се оказва премахнат срока, който  задължаваше Съюза да отвори следващите преговорни глави „възможно най-скоро“.

Така в окончателния текст двадесет и седемте държави само подканят Киев да работи усърдно по въпроса за европейската интеграция, ама без да му обещават дали ще я бъде в обозримото бъдеще. Като този резултат е бил одобрен най-горещо от унгарския премиер Петер Мадяр, според когото процесът можело да продължи дори и 15 години. Като той даже се похвалил в мрежата „Х“: „По моя инициатива клаузата, отнасяща се до ускоряване на присъединяването, беше премахната от текста в последния момент, но никак не беше лесно!“

„В рамките на Европейския съюз бъдещето на Украйна не е ясно – констатира в петък парижкият всекидневник „Льо Монд“, - въпреки че Володимир Зеленски  аргументира надълго и нашироко в Брюксел тезите си за скоростно приобщаване“. И то нямало да стане въпреки  натиска от страна на Комисията и на някои държави-членки – преди всичко Германия, три балтийски и пет северни държави - яростни поддръжници на Украйна,  които са настояли  ЕС да отвори възможно най-бързо всички останали глави, очакващи отговорите на Украйна в процеса на приемането й.

А най-силно на исканото ускорение според „Льо Монд“, се били противопоставили група източноевропейски държави-членки и преди всичко Полша, Унгария и България, като вестникът не скри, че напрактика много други страни се били „скрили зад тях“ в отхвърлянето на Киев. По простата причина, че сумирани страните, които са преминали през дългия и труден път на разширяването, както и  онези, които се страхуват от последиците върху тяхното селско стопанство при интеграция на Украйна или от трудности във функционирането на общите институциите при повече от 27 членки, заедно те правят огромно мнозинство, което не е готово да отвори широко вратите си за 40-милионната Украйна.

Ами нейната интеграция би нарушила географския и икономическия баланс на Стария континент,  въпреки всичките им декларации след агресията на Русия през февруари 2022 г., страните просто не са се подготвили да приемат Украйна, а „големият взрив“, за който Берлин призоваваше, не избухна – подчерта „Льо Монд“.

Анализирайки темата, парижкият му събрат „Льо Фигаро“ и миланският братовчед „Кориере дела сера“ също наблегнаха на дълбоките различия между държавите-членки и европейските институции по отношение на скоростта на приемане на Украйна в ЕС. Например ЕК призовава за ускорени преговори с цел приемавне за четири или максимум пет години. Но както бе споменато, новият унгарски министър-председател Петер Маджар макар и да отмени ветото на своя предшественик Виктор Орбант, той охлади ентусиазма на Киев, като спомена хоризонт от „десет до петнадесет години“.

В търсене на компромис германският канцлер Фридрих Мерц предложи в края на май да се установи за Украйна статут на „асоцииран член“, като така тя щяла да може да участва във всички срещи на ЕС, без обаче да има право на глас или вето. Идеята обаче предизвика доста скептицизъм сред другите страни-членки,  а Володимир Зеленски, който претендира за пълноправно членство, най-безцеремонно я отхвърли. Според Берлин украинският президент щял да сгреши, ако пропуснел подобна възможност за сближаване с ЕС, от която досега не се е възползвала никоя страна-кандидат, ама от Киев не последва отговор.

А в интерес на истината доста други държави, включително Франция, според „Льо Фигаро“ са „много по-резервирани по отношение на всяка институционална креативност, насочена към избързване на графика“. Още повече, че за влиятелния всекидневник френското обществено мнение е сред най-негативно настроените в Западна Европа относно влизането на Украйна в ЕС. Потвърди го в Люксембург миналия понеделник външният министър на страната Жан-Ноел Баро, който даже изразил тревога според „Льо Фигаро“ от нарастващите трудности на украинския парламент при приемането на необходимите реформи. 

Следователно пътуването на Украйна към ЕС може да се окаже много по-дълго от бленуваното от Володимир Зеленски, дори безкрайно. Някои кандидати от Западните Балкани чакат повече от десетилетие това да им се случи, а най-близката до целта Черна гора, е официално кандидат от 2010 г. Наистина украинският президент има за цел да  присъедини държавата си към Европейския съюз през 2027 г., но външният министър на Италия Антонио Таяни го поряза: „Първо Западните Балкани, после ще видим!“ А в петък от Вашингтон Доналд Тръмп отсече, че сега на Украйна и трябва мир, а не Европейски съюз!“  

П.П. Завчера римският всекидневник „Република“ намекна, че миналия четвъртък в Брюксел Володемир Зеленски се бил обяснил едва ли не в любов на българския премиер Румен Радев, само и само за да смекчал позицията на страната ни по бързото приемане на Украйна в ЕС. И на нарочно пожеланата двустранна среща силният човек в Киев бил предложил изгодно и щедро сътрудничество на София в енергетиката и конструирането на дронове. Министър-председателят ни го бил посрещнал съвсем приятелски, разговаряли, ама дори и измежду редовете на кратката дописка в „Република“ не прозира нещо за наченки на някакво споразумение по двете третирани теми.