„Блумбърг“: Германия се готви усилено за война

Стотици цивилни хирурзи се преквалифицират в лекуването на огнестрелни поражения

Стари бункери се преустройват в съвременни подземни клиники

Усилената подготовка на германските болници да приемат ранени тревожи Европа

Авторитетната американска информационна агенция „Блумбърг“ обяви завчера, че Германия вече се готви усилено и като никой друг в Европа за война. Поводът за този извод е констатираната от репортери на медията кипяща в този момент подготовка на болниците в страната за най-лошия вариант в развитието на обстановката на Стария континент – война. Точно тази подготовка е основната тема на публикувания от „Блумбърг“ просторен репортаж, озаглавен „Германските болници се подготвят за война и масов наплив на пострадали на фона на нарастващата заплаха от Русия“.

„В продължение на десетилетия германците градяха усещането си за сигурност върху представата, че войната е нещо, което се случва другаде“, – започва дописката на влиятелната международна агенция. Сега обаче това табу започвало да се пропуква в медийното пространство, като дебатът вече не се ограничавал само покрай въпросите за превъоръжаването, ракетите или танковете. Просто защото хората започват да мислят и за последиците и да си задават въпроси от сорта на: Какво би се случило, ако войната действително достигне Европа или ако се стигне до атака с дронове или ракети? Колко пострадали евентуално ще се наложи да лекува Германия? Какъв брой болнични легла, хирурзи, медикаменти и банки с кръв за преливане ще бъдат необходими? Как биха функционирали лечебните заведения без електричество или интернет? Естествено, търсят се спешно отговорите, тъй като в най-лошия възможен сценарий страната е изложена на риск да се превърне не само в предна линия на евентуален конфликт, но и в основна логистична и медицинска тилова база на НАТО – транзитен пункт за войски и ранени, насочвани точно към германски болници.

Германците вече започнаха да се питат готови ли са за нова война.

В репортажа на „Блумбърг“ е описана болницата в намиращия се в Югозападна Германия град Улм, която на пръв поглед не се отличава от останалите в страната. Ами пациенти чакат в приемните, лекари и медицински сестри се движат по коридорите, преглеждайки медицински досиета или екраните на телефоните си. Единствено униформените военни сред персонала подсказват за някаква връзка на здравното заведение с армията - дълбоко под оживените болнични отделения се намира бункер от епохата на Студената война, който внезапно е възвърнал стратегическото си значение. Завършено през 1979 г. – в разгара на „студеното противоборство“ между Москва и Запада – това подземно медицинско съоръжение било проектирано така, че лекарите да могат да лекуват ранени войници дори в случай на ядрена атака. То било способно да подслони до 2000 души за период от 90 дни, като през по-голямата част от последните три десетилетия този лабиринт от помещения бил останал неизползван, но сега германските въоръжени сили работят за връщането му отново „в строя“.

Но според някои водещи европейски вестници, не само „Блумбърг“ очертава мрачната тенденция, тъй като през последните месеци и далеч преди американската агенция германските медии също са започнали да съобщават и то с все по-голяма конкретика за перспективата болниците в страната да бъдат подготвени за война. Още през март вестник „Ди Цайт“ е публикувал задълбочена дописка за евентуален сценарий, където Германия е във война и е изправена пред перспективата да лекува хиляди войници, както и пред риска от срив на здравната система. През миналия юни пък не само „Ди Цайт“, но и могъщият всекидневник „Зюддойче Цайтунг“, отново засягат темата, като подчертават все по-тясната координация между Бундесвера и гражданските болници. И разнищват един наболял проблем - петте военни здравни заведения в Германия биха били недостатъчни в случай на всеобхватен конфликт и ето защо гражданските лечебни структури би трябвало да се трансформират в жизненоважен медицински резерв на Бундесвера, значи Министерството на отбраната. Поради тази причина се водят дискусии за сортиране и разпределяне на пациенти в зависимост от спешността на тяхното състояние и от техните нужди от медицинска помощ, за бойните травми, медикаментите, капацитета на болничните легла, комуникациите и способността за работа в условия на нарушена инфраструктура или ограничени ресурси. 

Допреди няколко години би било трудно човек да си представи подобна тема на първите страници на германските вестници, но днес я има, тъй като тревогата е съвсем реална и се заключава в питането - ако войната достигне до Германия, ще бъде ли готова здравната й система за нея? Предлаганите мерки за решаване на проблема включват необходимост от защита срещу атаки с дронове – например чрез инсталиране на защитни прегради и бронирани стъкла в медицинските заведения. Болниците също така обмислят създаването на запаси от лекарства и консумативи, възможността за работа при прекъсване на електрозахранването или повреди в инфраструктурата, както и справянето с голям брой пострадали едновременно. В същото време „цивилни“ хирурзи преминават обучение за справяне с бойни травми и със ситуации с масов наплив на пострадали, защото е установена сериозна слабост – според данни едва няколкостотин лекари в Германия имат специфичен опит в лечението на травми, характерни за военни действия.

В по-широк план – подчертава италианският в. „Ла Стампа“, - пред Германия стои задачата да организира поредица от високо специфични практически мерки. Като например повторно въвеждане в експлоатация на бункери от ерата на Студената война, обучение на граждански хирурзи, защита на болниците от дронове, натрупване на запаси, проектиране на медицински влакове, установяване на маршрути за евакуация на пострадали и координация между гражданските и военните системи. Като тази подготовка става все по-видима, осезаема и буди тревога в цяла Европа – обобщава „Ла Стампа“.