Колко истина има в това?
Расизмът в действие
Нека да припомним какво писа в събота главният коментатор на „Ди Велт“ Жак Шустер: „Германците може да се самозалъгват, че нямат нищо против чернокожите, но забравят едно: нашите чернокожи са турците, арабите, румънците и българите. Който не го вярва, нека поговори с някой от тези групи и да научи какво им се налага да изслушват, когато си търсят жилище в Лайпциг, Люнебург или Котбус, в Кил, Гьорлиц или Гелзенкирхен.“
Разбира се, Шустер сгъстява боите, за да грабне вниманието на читателите. Но въпреки това в горчивия му извод има и доста истина. „За българите и румънците не знам, но за турците е вярно“ - каза по този повод моя близка германка. И изреди приликите: живеят в свои затворени общности, практикуват обикновено ниско платени професии, винаги ги подозират в изостаналост и недостатъчен стремеж към образование. И, да - на трудовия и жилищния пазар често пъти са сред прецаканите. Както заради предубежденията на работодатели и наемодатели, така и по други, по-скоро обективни причини.
Защото те често пъти са по-ниско квалифицирани, с недостатъчни езикови познания, не особено платежоспособни, а идват и със своите нрави и култура, с многочисленото си домочадие и с понякога странни хигиенни навици. Всичко това може да не е норма, но не е и абсолютно изключение. И за него трябва да се говори, защото иначе същинските расисти и фашисти (каквито има в Германия, макар и малко) удобно ще се настанят в тази полемична ниша.
Има различни мнения.
Но в интерес на истината, пристигащите от България и Румъния често пъти бедни и объркани хора, в Германия не правят особено добро впечатление: не владеят езика, не практикуват квалифицирани професии, битовата им култура е на по-ниско равнище, не умеят да се интегрират, от немай къде понякога вършат дребни престъпления и т. н. Но независимо от всичко това те си остават граждани наравно с всички останали. И всеки, който поставя под съмнение равните им права, не е нищо друго, освен расист. Това е истината.
(От Дойче веле, със съкращения)