България на 85-о място по щастие

България на 85-о място в света по индекс на щастие от 147 държави. Страната ни е изпаднала с 4 позиции по-надолу, след като през 2024 г. сме били на 81-во място. България е на последна позиция от всички страни членки в ЕС. Това сочи най-актуалният Доклад за световното щастие за 2025 г.

За осма поредна година Финландия е първенец в класацията като най-щастливата страна.

Страните са подредени според щастието въз основа на техните средни оценки за живота през предходните три години, в този случай от 2022 до 2024 г.

Анкетата изисква от всеки един участник да оцени живота си. След това изследването разглежда шест ключови променливи, за да помогне да се обяснят оценките на живота: БВП на глава от населението, социална подкрепа, продължителност на здравословен живот, свобода, щедрост и възприятия за корупция.

Статистиката показва, че Финландия е най-щастливата страна през 2025 г. На втора позиция се подрежда Дания, а челната тройка се допълва от Исландия. В челната десетка влизат още Швеция, Нидерландия, Коста Рика, Норвегия, Израел, Люксембург и Мексико.

Класацията за най-щастливите страни се допълва от Австралия, Нова Зеландия, Швейцария, Белгия, Ирландия, Литва, Австрия, Канада, Словения и Чехия. 

За втора поредна година САЩ остават извън топ 20. През 2025 г. страната се нарежда на 24-та позиция.

На дъното на класацията са Зимбабве, Малави, Ливан, Сиера Леоне и Афганистан.

Вярата в добротата на другите е много по-тясно свързана с щастието, отколкото се смяташе досега, според констатации в доклада за 2025 г.

Глобалните доказателства за възприеманото и действително връщане на изгубени портфейли показват, че хората са твърде песимистично настроени относно добротата на техните общности в сравнение с реалността. Действителните нива на възвръщаемост на портфейла са около два пъти по-високи, отколкото хората очакват.

Вярата, че другите са готови да върнат изгубения ви портфейл, се оказва силен предсказател за щастието на населението: скандинавските нации отново оглавяват класацията на най-щастливите страни в света, но също така се класират сред първите места за очаквано и действително връщане на изгубени портфейли.

Докладът е публикуван на днешната дата по случай Международния ден на щастието на ООН. Констатациите са на базата на данни от Gallup World Poll и други източници, включително проучването на световния риск на Lloyd’s Register Foundation и са анализирани от водещи експерти в науката за благосъстоянието.

Други изводи от 13-ото издание на доклада:

Споделеното с други хранене е тясно свързано с благосъстоянието във всички глобални региони, но броят на хората, които вечерят сами в Съединените щати, се е увеличил с 53% през последните две десетилетия.

Размерът на домакинството е тясно свързан с щастието. Четирима до петима души, живеещи заедно, се радват на най-високите нива на щастие в Мексико и Европа, но много хора в Европа живеят сами.

През 2023 г. 19% от младите възрастни по света съобщават, че нямат никого, на когото могат да разчитат за социална подкрепа. Това е 39% увеличение спрямо 2006 г.

Смъртните случаи от отчаяние са по-редки в страни, където добронамерените действия са по-чести.

Намаляващото щастие и социалното доверие в САЩ и части от Европа в комбинация обясняват възхода и посоката на политическата поляризация и антисистемните гласове.

Рентабилността на благотворителните организации варира драстично. Някои благотворителни организации са стотици пъти по-добри в увеличаването на щастието на долар от други.

Изводите на свързани с доклада учени:

Лара Б. Акнин, професор по социална психология в университета Саймън Фрейзър и редактор на World Happiness Report:

"Човешкото щастие се движи от нашите взаимоотношения с другите. Инвестирането в положителни социални връзки и ангажирането в добронамерени действия са съчетани с по-голямо щастие."

Джон Ф. Хелиуел, икономист от Университета на Британска Колумбия, редактор-основател на Световния доклад за щастието и дългогодишен изследовател на изгубени портфейли:

"Данните за връщането на изгубения портфейл са толкова убедителни, защото потвърждават, че хората са много по-щастливи, когато живеят там, където смятат, че хората се грижат един за друг. Експериментите с изпускане на портфейла потвърждават реалността на тези възприятия, дори ако навсякъде са твърде песимистични."

Джон Клифтън, главен изпълнителен директор на Gallup:

"Щастието не е свързано само с богатство или растеж - то е свързано с доверие, връзка и знанието, че хората пазят гърба ви. Тазгодишният доклад доказва, че подценяваме колко добър е светът в действителност. Ако искаме по-силни общности и икономики, трябва да инвестираме в това, което наистина има значение: един в друг."

Ян-Еманюел Де Нев, директор на Оксфордския център за изследване на благосъстоянието, професор по икономика в Оксфордския университет и редактор на Световния доклад за щастието:

"Тазгодишният доклад ни кара да погледнем отвъд традиционните детерминанти като здраве и богатство. Оказва се, че споделянето на храна и доверието на другите са дори по-силни предсказатели за благосъстояние от очакваното. В тази ера на социална изолация и политическа поляризация трябва да намерим начини да съберем хората отново около масата - това е от решаващо значение за нашето индивидуално и колективно благополучие."

Джефри Д. Сакс, президент на мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН, директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и редактор-основател на Световния доклад за щастието:

"Констатациите в тазгодишния Доклад за световното щастие потвърждават фундаментална истина: щастието се корени в доверието, добротата и социалната връзка. От нас като добродетелни личности и граждани зависи да превърнем тази жизненоважна истина в положителни действия, като по този начин насърчаваме мира, вежливостта и благополучието в общностите по целия свят."

Докладът за световното щастие се публикува от Центъра за изследване на благосъстоянието към Оксфордския университет в партньорство с Галъп, Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН и независим редакционен съвет.

Редакционната колегия се състои от Джон Ф. Хелиуел (Университет на Британска Колумбия), Ричард Лейард (Лондонско училище по икономика и политически науки), Джефри Д. Сакс (Колумбийски университет), Ян-Еманюел де Неве (Оксфордски университет), Лара Б. Акнин (Университет Саймън Фрейзър) и Шун Уанг (Университет Сиан Джиаотонг-Ливърпул).