Българката – нашият спасител

Майките и съпругите на воюващите имат неоспорим принос за бойните победи

Българите от векове впечатляват чуждестранни пътешественици, изследователи, дипломати с интелекта, трудолюбието и с гордост отстояваната си национална идентичност. Особено са впечатлени от красотата на българките и храбростта на българските войни. Скромността и политически скрупули  ни въздържат да се гордеем с безаналогови събития от по далечната и близка наша история.

Един от най-впечатляващите примери с Балканската война (1912 г.), в която българската армия с храбростта и героизма си смайва света. Само за няколко дни, макар и по-малобройна налага най-тежкото поражение на бойното поле на Османската империя в 600-годишната ѝ история.

Българският войник, макар и по слабо въоръжен, отстоява не само яростните атаки на армиите на Антантата и то цели три години, но и причинява значителни загуби в жива сила и техника по време на Първата световна война.

Безспорно високите войнски качества на българите се забелязват от най-известните военни кореспонденти в Европа. Един от тях, германски журналист, следейки отблизо разгрома на турската армия и паническото й бягство пред българските войски през 1912г. пише: „Българите са такава желязна лавина на фронта, която никаква сила не може да я спре”. А командващият френската армия на Западния фронт в началото на 1915г., при тежката окопна война, гневно възкликва: „Дайте ми 100 (сто) хиляди български войници, за да помета швабите“.

Тези блестящи оценки за бойните възможности на българите биха ли били възможни, ако армията ни не е имала сигурен зад гърба си тил. Този тил е българската жена. През четиригодишните битки по бойните полета (1912/1913 и 1915/1918г.) тя е облечена и нахранена. А децата на воюващите са в сигурни ръце. Това са майките и съпругите на воюващите,чиито принос за бойните победи е неоспорим. Войната приключва през 1918 г., но грижите на българските жени не свършват. Загиналите на фронта 90 (деветдесет) хиляди войни остават над 270 (двеста и седемдесет) хиляди сираци. България е победена и изпада в тежка криза. 90-те хиляди вдовици са единствената спасителна сила, способна да поеме грижите за отглеждането и възпитанието на сираците. Разбира се, при невероятно тежки условия. Включително и с люлка на гърба и мотика в ръка.

Участието си във Втората световна война България заплати с нови над 105 (сто и пет) хиляди жертви. Черните забрадки отново покриват главите на стотици хиляди българки. Аз израснах сред сираци и черни забрадки. Макар, че мъката на овдовелите българки бе неописуема, чувството им за дълг и отговорност към съдбата на малолетните деца остава. Безпрецедентно състояние на скръб и отчаяние с неугасващата воля да се продължи живота в името на отглеждането на живите.

Българките успешно се вписват и в новите реалности. С разбиране се отнасят към еманципацията, въпреки че тя не съкрати, а чувствително увеличи техните ангажименти. Те си останаха грижовните майки, добрите къщовнички, отговорните съпруги. Наравно с тези си изключително сериозни задължения, те станаха общественички, доказани професионалисти, интелектуалки. Впечатляващи са успехите им във всички сфери на икономиката, културата, изкуството, науката, спорта. Няма световна сцена, на която да не е стъпвала българка. Няма спортна площадка, зала, стадион, на който да не се е развявал българският флаг. В чест на блестящото им представяне на европейски, световни и олимпийски състезания.

Такава е българката. Незаменим и безценен спътник, приятел и другар на мъжете. Нашият спасител в критични моменти, моралният ни стълб в дни на отчаяние. Красива, скромна, всеотдайна и никога не хленчеща!

Това е Тя! Българката!

Поклон и благодарност!