Труд
Автор:
Труд онлайн
Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене новия вариант на Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година. „За“ гласуваха 12 депутати, 8 бяха „против“.
В проектобюджета на НЗОК за догодина са предвидени 5 288 595 500 евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 173 131 000 евро, от които 3 153 741 000 евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390 000 евро са трансфери за здравно осигуряване. Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са 5 288 595 500 евро. Приходите и разходите по законопроекта са с 444 250 000 евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст с 9,2 процента.
Средствата за здравноосигурителни плащания са 4 920 907 200 евро, което представлява увеличение с 383 765 000 евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което е с 8,5 процента ръст.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 98 717 500 евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. През 2026 г. се запазва размера на здравноосигурителната вноска от 8 процента.
Управителят на НЗОК Петко Стефановски, който представи проектобюджета на Здравната каса за следващата година, отбеляза, че в придобиването на нефинансови активи по проекта за закона на бюджет за 2026 г. са заложени средства в размер на 42 556 500 евро, като в тази част са средства за система за електронна здравна карта в размер на 40 млн. евро. Той обясни, че се предвижда електронната здравна карта да съществува на материален и физически носител и да представлява модул от Националната здравноинформационна система. Тя ще бъде средство за идентификация, което ще позволява на всеки един гражданин да съхранява, валидира по сигурен начин извършените от негови медицински услуги от лечебни и здравни заведения.
КРИБ подкрепи този проект на бюджет на НЗОК, защото той е съобразен с исканията на всички протестиращи - да се оптимизират разходите, да се спре хеликоптерното спускане на заплати, и в същото време подсигурява достатъчно добре доболничната и болничната дейност, посочи Цветелина Спиридонова от КРИБ. Напълно съгласни сме със синдикатите, че заплатите трябва да бъдат увеличени и затова сме предложили механизъм за младите лекари и специалистите по здравни грижи до пета година, посочи още тя.
Мария Минчева от Българска стопанска камара (БСК) отбеляза, че БСК подкрепя сегашната версия на бюджета на здравната каса.
Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов отбеляза, че АИКБ не подкрепи бюджета на НЗОК в Националния съвет за тристранно сътрудничество, не подкрепи оттегления бюджет на касата, както и бюджета на касата в последните 10 години, като обясни, че мотивацията им винаги е била една и съща - структурният дисбаланс в приходната и разходната част на бюджета. Бюджетът е съставен така, че се акцентира върху финансирането на болничната помощ и лекарствени средства, а се неглижира финансирането и развитието на профилактиката и превенцията на заболяванията, отбеляза Иванов.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов коментира, че на пръв поглед растат приходите в бюджета на НЗОК с 9,2 процента, но ги няма парите за медицинските специалисти, които бяха предвидени в предходния вариант на бюджета. Тогава ние критикувахме начина, по който се дават през цената на клиничните пътеки, твърдим, че това трябва да бъде обект на отраслов колективен договор, но никога не сме казвали, че тези пари трябва да ги няма, добави той. Костов отправи апела на КНСБ към депутатите между двете четения на бюджета да намерят начин тези средства да се появят и да има механизъм, по който да има гаранции, че ще стигнат до хората за заплати през колективно договаряне.
