Валди Тотев на 70: С „Щурците“ имам вероятно някъде около 2 500 концерта

- Валди, навършваш 70. Колко от тях са свързани с музиката? Преди “Щурците”, с “Щурците”, самостоятелни изяви?
- Извадете 6 от 70 и ще получите годините, през които съм се занимавал с музика. До края на гимназията вземах уроци по пиано и солфеж. От всички с които съм бил през годините двама останахме да се занимаваме с музика-Стефан Драгостинов и аз

- Кога за първи път се яви пред публика? Коя бе първата песен, която композира, първата, която изпя?
- Още в 8 клас направихме група и първото ни излизане пред публика беше в кино “Петър Берон”. Изпълнихме “Къщата на изгряващото слънце” инструментално. По онова време - 1965 г. изпълнения на друг език освен български и руски беше строго забранено. Триото беше-аз на роял със счупен крак (роялът, не аз), Митко на пионерско барабанче покрито с носна кърпа за по-дълбок звук с заварено към него парче арматурно желязо, на което стоеше чинел украсен със синджирче от 8 ст. От тези които милиционерите въртяха на пръста си. Митко на акустична китара. Предизвикахме истински фурор дори без да се качвам върху рояла. Трябваше да го подпирам с коляно за всеки случай. В гимназията вече бяхме напред. Асен Гаргов дойде в махалата с три истински, а не правени китари и фабрична уредба за китара. Вече свирехме Ролинг стоунс, Трогс и Бийтълс, естествено.

- Припомни как попадна в “Щурците”.
- С Петко Колев (Турбо) и още двама причтели спечелихме конкурс за състав на Еврейският Дом-“Емил Шекерджийски”. Там се запознах с Вальо Меламед. който в последствие ме свърза с Веселин Тодоров. През октомври 1971 се присъединих към групата “Фактор” без име за момента. Весо-бас, Жоро от “Бъндараците” соло китара, Юрката Синджирлиев от същото “тесто” -ритъм китара и вокал, Тони “Капъша” барабани и аз на джаз-орган. През 1973 г. вече като “Формация Фактор” се превъплотихме в “Синьо-бели”. Пеци и Кирчо Маричков са ме виждали на концерти с “Фактор” в Софийски Университет и когато през 1976 г. през м. август Боти Панов напуска “Щурците” аз получих неустоимото предложение да го заместя

- Имаш ли представа колко концерти имаш с “Щурците” и с други групи, с които си свирил? Кои концерти ще ги помниш винаги?
- С “Щурците” имам вероятно някъде около 2 500 концерта. Най-приятното турне от онова време беше в Куба през 1981 г.. Много добре минаваха и концертите в ГДР с групата “Карат”. Но най-възторжена и любима винаги е била нашата, българска публика.

- Ще посрещнеш юбилея с нов диск, какво ще съдържа той? По-лесно ли се композира на село, отколкото в София? 
- След 10 годишна пауза и възползвайки се от епидемичната обстановка написах 13 нови песни. Животът в село Писанец също създава добри условия за това. Направих и нов текст на една от песните от албума “Светлината”-2002 г.. Надявам се новия албум да излезе през ноември. Заглавието е “Натрупано мълчание”. Някои от новите песни вече вървят по “Хоризонт” и БГ Радио. Част от тях може да чуете по БГ Радио на 4 август заедно с едно пространно интервю.
 
- Твоята песен “Вдигни очи” е химн на СДС. Свирил си на стотици концерти за синята идея. С кои политици от онова славно време поддържаш контакти, търсят ли те?
- Никога не съм поддържал връзки с политици. Единствено с Президента Петър Стоянов се виждаме понякога. Винаги е приятно да се разговаря с него. Идвал е и на представяне на мои проекти.

- Как стана така според теб, че чалгата дойде на власт и ще ни управлява? 
- Слабостта към чалгата у нас не е от вчера. Добре помня многобройните превъплощения на “Хисарският поп”. Дойде време когато дълго подтисканите вкусови особености на голяма част от народа избиха. Това не ме тревожи, макар натрапчиво силната музика която се чува често да ме дразни. Няма да чуете Моцарт или Стинг пуснати “на мах”.

- Познаваш ли се със Слави Трифонов и какво мислиш за него като водещ и като политик?
- Виждал съм Слави Трифонов по времето, когато се въртеше около Влади “Въргала”. Не мога да коментирам представянето му като шоумен защото не съм гледал предаванията му с изключение на 2-3 заради гостите, които е поканил. Не мога да си представя как ще се справи като политик. Вероятно няма да се справи

- На какво според теб се дължи творческото дълголетие на “Щурците” - горе-долу са на сцената колкото Ролинг Стоунс...
- “Ролинг Стоунс”, а и не само те са по-стара група от “Щурците”, но ако се погледне кои най-дълго са свирили в непроменен състав, ние ще излезем напред.

- Песните на изпълнителите и групите от нашето поколение са евъргрийн, а нови хитове май няма. Защо е така? Кои от младите изпълнители слушаш?
- Времето отсява най-доброто. Не може да се каже кой от сегашните хитове ще останат неувяхващи.

- А коя ти е любимата група от миналото? От коя си се учил?
- Любимата ми група и до днес остават “Бийтълс”. Те са и причината да се занимавам с музика, а не да съм експерт счетоводител например. Всички се учихме от тях. Разбира се и от другите групи на ‚60-те години-Кинкс, Спенсър Дейвис, Гранд Фънк, Дийп Пърпъл и т. н. Не бива да забравяме и Елвис, Рей Чарлз. Проблемът тогава беше трудният достъп до тази музика. Ако беше свободно, както е сега, чалгата със сигурност нямаше да избуи дотолкова.

- Внук си на полк. Владимир Серафимов. Какво трябва да знаят българите за него?
- Майка ми, Лиляна Серафимова е най- малката, пета дъщеря на героят от Родопите- полк. Владимир Серафимов. Сега може да се научи много за него от Интернет. Той е един от поредицата “забравени герои”. Други бяха героите на “новото време” след 9 септември 1944 г.. За други лица учехме в учебниците по история. Но както и с качествената музика времето ще отсее това което трябва да остане. За съжаление един човешки живот не е достатъчно дълъг за това.

Нашият гост
Валди Тотев е роден на 4 август 1951 г. в София. Внук на полк. Владимир Серафимов, герой от Балканските войни, освободител на Родопите от османска власт. Той е сред основателите на група “Фактор” (1971-1974), свирил е в оркестъра на големия и незабравим Емил Димитров (1973). В “Щурците” Валди е над 20 г. (от 1976 ) - написал е някои от най-известните песни “Футуролог”, “Огнен знак”, “Помниш ли”, “Среща с деня”, “Навечерие”, “Не умирай” и др. От 1990 г. има и солова кариера, издава албумите “Далтонист” (1992),“Кръстопът” (1995), “В часа на залеза” (1999), “Светлината” (2002) и “Ветровито” (2004). Изпълнител на годината - 1995, на БНР. Отличен е на фестивала “Златният Орфей” за песните “Жена” (1990) - първа награда, и “Петък полунощ” (1994) - голямата награда. Носител ордена “Св. св. Кирил и Методий” I степен за заслуги в областта на културата и изкуството. От 14 г. Живее с Дими Димитрова, цигулар в Русенската опера. С Валди се събират преди 13 г. и оттогава са неразделни и като творци-изпълнители. Радват се на спокоен творчески живот в русенското село Писанец сред верни приятели и сами отглеждат зеленчук за своята трапеза.