Вежди Рашидов пред "Труд": С омраза държава не се управлява

Арт галерия Вежди днес отваря врати в кв. Симеоново на ул. „Симеоновско шосе“ 97к. „Труд“ потърси Вежди Рашидов, за да разкаже за предстоящото си ново амплоа на галерист. Досега маестрото ни радваше със своите скулптори, а през последните години с акварели и графики. Питаме Рашидов за новата галерия и за това, липсва ли му политиката.

- Тази седмица се открива Арт галерия Вежди. Какво послание ще отправите към първите посетители на галерията?
- Първо трябва да благодаря на моята съпруга, която даде идеята това помещение в кв. „Симеоново“ да бъде превърнато в галерия по случай моя предстоящ юбилей и да носи моето име. Каква може да бъде мечтата на един творец, освен да има собствено пространство, където да може да покаже своята чувствителност и своето творчество, където „да плува в собствени води“. Невинаги с експозиция в чужда галерия човек може да покаже в пълнота всичко, което е неговото творение. А на посетителите, на хората, заради които се създава изкуството - поклон и уважение. Това са хората, чрез които всеки творец осъществява себе си.

- В забързаното всекидневие хората като че ли не отделят много време да се наслаждават на изкуство. Какво усещане се надявате да създаде галерията?
- Интересът винаги е зависимост от галерията и хората, които работят в нея, от ясната u политика и концепция, от посоката u на развитие. Тази галерия ще показва най-талантливите творци, ще се опита да върне в публичното пространство спомена за големите български художници, които в това забързано време остават като че ли малко в забрава. Убеден съм, че ако не върнем паметта за големите в миналото, то няма как да разчитаме на големите в бъдещето.

- Какви са плановете Ви за новото арт пространство, което създавате?
- Желанието ми е във време, когато пошлото, жълтото и примитивното създават сериозни условия за загуба на идентичност, галерията да се опита да върне отново самочувствието и ценностната система на сериозната българска пластична култура.

- Това, че откривате Ваша галерия, означава ли, че сменяте политическите си занимания с тези на галерист?
- Не означава. Не съм оставял създаването на изкуство и през времето, в което се занимавам с политика - през целия период имам моите изложби по света. А това, че една галерия носи моето име, не означава, че аз съм галеристът. Галерията ще има своя добър мениджмънт. Всичко е в ръцете на две сериозни дами.

- Липсва ли Ви политиката в момента?
- Няма за какво да ми липсва политиката, защото човешкото и гражданското отношение към живота е също политика. Аз отдадох много години от живота си и продължавам да отдавам усилия за каузата ГЕРБ, член съм на Изпълнителната комисия на партията. Заедно с каузата ГЕРБ аз открих и прекрасни приятели, които много ценя.

- Защо решихте сам да се откажете от кандидат-депутатското си място за 46-ия парламент?
- След като пет пъти съм печелил избори и съм работил искрено за повишаване на рейтинга на Народното събрание, трябва с болка да кажа, че 45-ият парламент беше дъното и падението на парламентаризма. Когато в политиката градивността се замени с простащина, арогантност и нахалство, то тогава ставаме свидетели на една държава, в която можеш да станеш дори министър само с плюене, омраза, злоба и поругаване на паметници на културата и с никакви други качества. Това е върха на разпада на държавността и много ясно се вижда отстрани.

- Моля ви, прогнозирайте какво бъдеще предстои на културния живот в България?
- Трудно бих направил каквато и да е прогноза, почти пет години вече не съм министър. Смятам, че единственото мерило за едно управление е да видите, както се казва, „поне един кол поставен“ в името на културата. Останалото е безхаберие и безсмислено плещене. Бездарието в занаята ражда също бездарие в живота. Така е, когато възможностите са ти толкова.

- А на политическия?
- И политическият живот не прави изключение. Държава не се управлява с омраза, а чрез разум и градеж.

- Каква е оценката Ви за работата на служебния министър на културата Велислав Минеков?
- Нямам навика да обсъждам който и да е министър - резултатите се отчитат по направеното в края на всеки мандат. А колкото до този... то той изпълни обещанието си, че „за 2 месеца ще направи това, което не е направено за 10 години“ и за 2 месеца натвори толкова гафове и наговори толкова много глупости, които нито един друг министър не е успял да направи за 10 години...

- Имате ли обяснение защо вместо да се занимава с творците и културните институти Минеков се е захванал с имотни въпроси - като този с офисите на ГЕРБ в НДК и етажите, където се помещава в. „Труд“?
- По хигиенни съображения избягвам да го коментирам, но явно този човек добре разбира от държавни имоти, от ателиета, закупени от Министерството на културата по времето на соца, пък се и говори за евтини апетитни земи от „Софийски имоти“, препродавани после скъпо и какви ли не още слухове се носят... Когато от действията на един човек лъха неадекватност, празноговорене, неразбиране на това, което му е дадено да работи, резултатът е плачевен. Човек, който има поведението не на министър на културата, а на началник на медиите, размахващ пръст към тях, скулптор, който не може да направи разлика между гипс, итонг и русенски камък, който не знае, че метал се реже не с кисели краставички, а с ъглошлайф, че реставрация не се прави чрез смяна на спукани тротоарни плочки и ремонт на градинки около паметник, мисля, че е много далече от професията, за която има претенции. Човек, който си позволява да разгласява по медии секретни доклади в необяснимо съглашателство, който не прави разлика между изчезване и наказание, който разчиства личните си комплекси чрез власт и се опитва да извади от помещенията им една медия, настанена с проведен в пълно съответствие със закона търг, а по силата на омразата към ГЕРБ хвърля „бомби“, без да е прочел закона за политическите партии - какво може да очакваме за обществото от такава персона? Човек, който за три месеца можеше поне едно училище по изкуствата да ремонтира или най-малкото - да подпише правилника за закона за филмовата индустрия, с който българското кино да може да получи гласуваните със закон 40 милиона лева, или пък да поиска от Плана за възстановяване поне един лев за българската култура - вместо това този човек се е превърнал в машина за омраза, клевети и компромати и нищо градивно. Горко u на тази култура. Не искам да коментирам този човек, който години наред се е превърнал в нещо като мой надзорник - непрекъснато следи моя живот, моите имоти, няма да се учудя, ако тези дни цъфне с камера да снима и новата ми галерия. Явно омразата е основната храна, с която той се храни. Години наред неговата омраза ме залива, но би било добре човек като него да се огледа внимателно в огледалото, защото това, което аз мога да разкажа за него, за фамилията му и живота му /което сигурно скоро ще направя/ ще бъде много нелицеприятно за него, защото истината боли повече от комплексите за малоценност. Но какво да се прави - май става дума просто за патология.

Нашият гост
Вежди Рашидов е български скулптор, бивш министър на културата в две правителства на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Член-кореспондент на БАН от 2004 г. Има десетки изложби.

Ново галерийно пространство встрани от шума и суетата на центъра на София

Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия

Арт галерия „Вежди” е ново галерийно пространство встрани от шума и суетата на центъра на София. Галерия, която ще предлага живопис, скулптура и графика на утвърдени имена на художници в българското изкуство с ясна художествена политика.

Първият автор, който галерията ще представи, е нейният собственик - скулпторът Вежди Рашидов. В експозиция в продължение на няколко седмици ще има възможността да се видят 30 негови произведения - акварели и скулптури. Леки и въздушни, едва доловими със своите светли тонове, под които прозира белотата на листа, или напластени, плътни и материални, акварелите на Вежди Рашидов често се съчетават с гваш или рисунка с молив, за да се подчертае силата на формите и играта на хармонията на цветовете. Загатнатите едва доловими силуети и детайли оставят място за въображението.

В скулптурите също е намерен точният баланс на изявена пластичност и емоционален заряд. Деформираните човешки и животински образи с разнообразна фактура и патина, дори и когато са разчленени, запазват своята експресивна сила, лиризъм и жива сетивност.“ Неотдавна Вежди Рашидов беше удостоен с високо международно отличие - златният медал на Кралския артистичен кръг в Барселона. Признанието бе заради световната му слава на талантлив творец. Той стана и почетен член на Съюза на испанските художници. В творческата си биография Рашидов има близо 50 самостоятелни изложби в различни страни на Европа и света, носител е на най-авторитетни наши и чужди отличия.

„Дано тази нова галерия стане място и за стойностни дискусии, за срещи на изявени имена, защото изкуството е онова, което ни спасява в трудни моменти и което остава и след нас. Искрено вярвам в силата на таланта да сплотява хората“, сподели Вежди Рашидов в навечерието на откриването. Той благодари на съпругата си д-р Снежа Бахарова - Рашидова, защото Арт галерия Вежди е нейният подарък за предстоящия му юбилей през декември тази година.