Време е за ядрен ренесанс в Европейския съюз

Решенията на Еврокомисията спрямо ядрената енергетика са нелогични

Делът сред нискоемисионните източници често надхвърля 45%, което показва, че в определени моменти почти половината чиста електроенергия в ЕС, е произвеждана от АЕЦ

Зеленият пакт на Европейския съюз се превърна във водещ документ, определящ посоката на неговото развитие. Все по-амбициозните цели включват драстично намаляване на въглеродните емисии (CO2) с 55% до 2030 г., спрямо нивата от 1990 г., а в дългосрочен аспект заявката е за постигане на „въглеродна неутралност“ след 2050 г. Мерките ще имат въздействие върху всеки един стопански сектор и затова е важно действията на европейските ръководители да бъдат добре премислени и в съответствие със спецификите на всяка една държава-членка.

Енергетиката заема централно място в плановете за трансформация към „зелена икономика“. Това е така, защото енергийният сектор има водещ дял от 30% при емитирането на въглероден диоксид. Други големи източници на CO2 са селското стопанство, транспорта и домакинствата.

Енергетиката е комплексна система и реформирането u ще мобилизира значителен капиталов ресурс. Скоростният отказ от въглищата може да доведе до сериозни структурни диспропорции в електроенергийния баланс. Ето защо електроенергетиката, като основен клон на енергетиката, е водещ обект на трансформация. Крайната цел е преход от високо и средноемисионни мощности (въглища и природен газ) към такива с нисък въглероден отпечатък (възобновяемите източници - ВЕИ и АЕЦ). Впечатление прави, че именно ВЕИ са от първостепенна важност при изграждането на заместващи мощности. Но така европейските ръководители нарушават важни принципи в енергийното планиране, които включват на първо място сигурността на енергийните доставки, и осигуряването на надеждно снабдяване с електроенергия на поносима цена. Канализирането на значителен административен, политически и капиталов ресурс в подкрепа само на определен тип източници, за сметка на всички останали, създава предпоставки за пазарни дисбаланси и влошаване сигурността на електроенергийната система.

Ядрената енергетика е водеща при нискоемисионните източници, защото ядрените централи практически не отделят никакви вредни емисии или парникови газове при производствения процес. През 2020 г. делът на ядрената енергетика в електроенергийния баланс на ЕС възлиза на 25%. Делът сред нискоемисионните източници, обаче, често надхвърля 45%, което показва, че в определени моменти почти половината чиста електроенергия в ЕС, е произвеждана от АЕЦ. За разлика от повечето ВЕИ, те осигуряват постоянна електроенергия в изобилие, а базовият им характер позволява предвидимост и дългосрочно планиране.

Енергийната плътност на ядрената енергия позволява на изключително малка площ да бъдат концентрирани огромни по размер производствени мощности, което е важно предимство с оглед пестенето на ресурси. Така например, в сравнение със соларни или вятърни инсталации, една ядрена централа не налага използването на хиляди декари земя, която в друг случай би могла да се използва и за друга стопанска дейност. Обикновено се пропуска фактът, че ядреноенергийния отрасъл полага неимоверни усилия за непрекъснатото повишаване културата на безопасност и устойчивата утилизация на отпадните продукти. Нещо повече - иновациите в ядрените технологии дават все повече възможности за използването на отработеното гориво обратно в горивния цикъл, което е решителна стъпка в посоката именно на кръговата икономика, към която ЕС се стреми. Всичко това показва, че ядрената енергетика би трябвало да бъде включена в плановете за преход, защото отговаря на основните критерии за устойчивост.

Въпреки тези безспорни предимства, бъдещето на ядрената енергетика в ЕС продължава да бъде все така неясно. Първите варианти за т. нар. „таксономия“, която е пътната карта за финансиране на устойчивите „зелени“ проекти, не включваха ядрената енергия. Обяснението тогава бе, че тя не отговаря на критерия „да не се нанася значителна вреда“ („do no harm“). След остри критики на заинтересовани страни от ядрения сектор от цяла Европа, Европейската комисия даде на заден ход и в средата на 2020 г. възложи на Съвместния изследователски център „JRC“ да изготви детайлна оценка на ядрената енергетика. В края на март 2021 г. докладът на експертната група излезе със заключението, че ядрената енергетика е „чиста“, а ползите от нея надвишават рисковете. Все пак, трябва да се отбележи, че тепърва експертите и политиците в ЕК ще оценяват този доклад. Вероятността редица екологични организации да обжалват становището на експертите също е голяма, а това допълнително ще забави процедурата по вземането на крайно решение.

Ядреноенергийният отрасъл има дългосрочен хоризонт на въздействие и поради тази причина несигурността прелива в загуба на знания и отлив на инвестиции. Това е и една от причините за драстичните ескалации на капиталовите разходи и забавянето на почти всички големи ядрени проекти в ЕС.

Решенията на ЕК спрямо ядрената енергетика са, меко казано, нелогични. От една страна, целите стават все по-амбициозни, но от друга - няма равнопоставеност при енергийните източници. За ядрената енергетика е важно да присъства реално в тези планове, защото освен енергийния преход, вървят и процеси по трансформация при търговията с електроенергия. Тенденцията за все по-тясна интеграция между електроенергийните системи чрез увеличаване на трансграничния преносен капацитет и бъдещи пазарни обединения, изисква наличието на стабилност на доставките, ликвидност, предвидимост и надеждна генерация.

Подкрепата за ядрената енергетика може да бъде в най-различни форми - институционална, политическа, финансова. Политическата подкрепа би се изразила във включването на ядрената енергетика в стратегическите планове. Не е задължително финансовата подкрепа да е непременно с директно субсидиране - по това перо могат да се измислят различни механизми за частично финансиране на системна инфраструктура, свързана с конкретен ядрен проект, с акцент върху публично-частни партньорства. Задължително условие, обаче, е всичко да се случва в съответствие с пазарните правила и принципите на равнопоставеност.

В тази рамка ядрената енергетика може да се впише по два начина: първо, наличието на големи базови мощности, като съществуващите ядрени електроцентрали, дава необходимата стабилност, предвидимост на генерацията и ликвидност в системата. На второ място, обаче, в средносрочна и дългосрочна перспектива навлизането на малките модулни реактори (ММР) е възможност за преосмисляне ролята и функциите на ядрената енергетика в цялата ЕЕС - от източник предимно с базови функции, тя може да участва и в първичното и вторичното регулиране на системата, заради по-голямата маневреност на инсталациите с малки ядрени реактори.

Не трябва да се пропускат и огромните възможности, които ядрените технологии предлагат за производството на водород. В крайна сметка основен момент от концепцията на ЕС за преход към икономика с нулеви емисии, са иновациите и заявката за енергийно лидерство. В този смисъл, една високотехнологична индустрия, каквато несъмнено е ядрената, не трябва да бъде пренебрегвана, напротив - тя трябва да бъде насърчавана. Така поверява и основополагащият договор за основаването на ЕС - Договорът за Евратом.