В очакване  на оправията

Три месеца ще бъдат предостатъчни, за да видим първите резултати от експеримента с настоящето правителство

Политиката, а и дипломацията ме научиха да запазвам спокойствие, да бъда търпелив. Да не прибързвам. Затова и днес следя първите стъпки на новото ни правителство без да влагам излишни емоции. И не преставам да се питам: толкова ли е зле състоянието на държавата ни, че се наложи ГЕРБ-СДС да управлява заедно с БСП?

Това е важен въпрос. Защото съм сигурен, че ако партиите от т. нар промяна и главно ПП-ДБ, както и служебните правителства на техния любим президент, бяха поне малко по-кадърни, нямаше да има нужда ГЕРБ-СДС да привличат в управлението БСП.

Спор няма, че страната ни се лашкаше четири години от една в друга политическа криза. Попадаше от трън, та на глог. Но нима БСП или ИТН са народни спасители? Къса ни е паметта, ако мислим, че са такива. Светът не познава спасители социалисти и популисти.

Спасителите са хора организирани, сериозни. А историята ни разказва, че нашите социалисти никого и нищо не са спасили. Те само са давили народа ни така, както мътната вълна завлича и дави лековерните плажьори и плажорки. Няма как ние да направим изключение от световното правило.

Но като казвам, че съм търпелив, имам предвид, че три месеца ще бъдат предостатъчни, за да видим първите резултати от експеримента с настоящето правителство. Не е лошо обаче отсега да знаем, че точно тогава ще започне да се надига протестна вълна срещу него. Това е моята прогноза, защото опозиция у нас е наспорил Господ. Знаем, че тя е доста комична, но е факт, че я има. А и т. нар. национални медии ще се постараят да u помогнат, както вече го правят. И опозицията едва ли ще пропусне момента, когато пролет пукне, да се пошматка по жълтите павета, да пийне по кенче бира на Ларгото или на Орлов мост. Това за нея си е статукво, както е модерно днес да се казва. Партии като ПП, ДБ и „Възраждане“, а и мъничето „Меч“, са истинско опозиционно статукво. Никаква промяна няма в тях. Опозиционно го раздава и българският президент. И това е парадоксът.

Социологическите проучвания от последните дни показват недвусмислено, че българите очакват промяната да дойде от партиите, които днес участват в правителството, а не от опозицията. Защото през последните години партии като ПП и ДБ обезсмислиха понятието „промяна“. Те натвориха много простотии и развяваха „промяната“ като червен байрак на Девети септември. И заради тях българите я намразиха. И сега е нормално (аз също не правя изключение!) всички да сме много предпазливи по отношение на намеренията на новото правителство. Но по-добре да е така, отколкото да припадаме от умиление пред него, както някои нашенци го правеха, когато коленичеха пред президента на площада и в тих унес мълвяха: „С Вас сме, г-н Президент!“ И сетне палеха слама под краката на полицаите, разнасяха черни ковчези, гавреха се с жена и нейното дете на кръстовището в Ситняково и замеряха сградите на парламента и правителството с рибка хамсийка.
Не трябва да бъдем като тях! Трябва да си останем нормални хора.

Затова и една разумна подкрепа за правителството, но без нереалистични очаквания, днес е необходима. И след като изтекат стоте дни ще бъде ясно дали ГЕРБ-СДС са успели да вкарат в правия път БСП и ИТН или „Златният пръст“ е станал още по-златен.

Важно е да не се люшкаме в крайности, а да останем на брега на нормалността. И да знаем, че всяко нещо добро идва с времето си. Така е и с българската оправия.