В последните дни на Българското царство се веело знамето с гордия лъв

630 години от смъртта на цар Иван Шишман, заловен и екзекутиран с измама от султан Баязид

През XIV в. във Византия, България и Сърбия мощно навлизат западни феодални порядки

На 3 юни ще се навършат 630 години от смъртта на цар Иван Шишман, заловен и екзекутиран с измама от султан Баязид през портите на последния му град Никопол на същата дата през 1395 г. Това се случва след продължила десетилетия героична съпротива срещу османците. Според новите изследвания, последният търновски цар се сражавал като лъв и не случайно се оказва, че такъв бил и неговият герб.

Представям новата си книга „Аристокрацията на Второто българско царство“

Преди няколко месеца излезе от печат книгата ми „Аристокрацията на Второто българско царство“, в която чрез много данни доказвам, че през XIV в. във Византия, България и Сърбия мощно навлизат западни феодални порядки. Археологическите проучвания сочат, че тогава се създават истински замъци по западноевропейски образец. Те също дават редица движими находки, свидетелстващи за утвърждаването на тези тенденции. Особено интересен е примерът с т. нар. „златни“ рицарски колани – една мода, намерила отличен прием в България през XIV в. Примери за тези атрибути се виждат при портретите на български аристократи от епохата в църквите от Станичене, Долна Каменица, Калотина и др. Те се откриват и в заровените болярски съкровища като тези от Никопол, Дружба и др. Сребърните позлатени мъжки колани са неизменна част от десетките находки от втората половина на XIV в., закопани от варненски боляри при бягството им към Влашко, съхранявани днес в РИМ-Варна.

Всъщност това са мъжки рангови отличия, връчвани на благородниците от царя подобно на посвещаването на рицари в Западна Европа. В западноевропейските страни те са особено популярни между 1340 и 1410 г., когато ги носели върху доспехите и давали достойнството на рицарите. Същата практика е описана в чл. 48 от Законника на сръбския владетел Стефан Душан (1331-1355). Там се подчертава, че ранговите колани са връчвани лично от него и се предавали по наследство на най-големия син, наследявал феодалната собственост - „бащината“. Запазени писма сочат, че тези отличия са били поръчвани със стотици в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове в Западна Европа. Ето защо по тези колани се срещат различни изображения на хора и животни в стила на западната готика от XIV в. Такива орнаменти и образи могат да се видят и по артефактите, намирани в заровените съкровища на български боляри, включително на тези от Варна. Според археолозите те са правени главно във венециански и френски ателиета.

В запазените сръбски документи са описани и други западни рицарски моди като даряването от владетеля на богато украсена дреха, наследявана от старшия син. Западен рицарски обичай е и подаряването от сюзерена на сребърна чаша за пиене на вино. Такива богато орнаментирани предмети са намерени и в българските съкровища от XIV в., открити в Никопол, Шумен, Черковна и др. Всички те също са правени в Западна и Средна Европа и от западноевропейски майстори, пребивавали у нас.

Тези находки правят напълно възможно създаването в България на гербове по западноевропейски образец. Това се случва буквално в разгара на османското нашествие, достигнало до Балканите с преминаването на Галиполския пролив от ордите на Сюлейман паша в 1354 г. Ето защо процесът на феодализация и в частност на създаването на стройна гербова система остава недовършен. Все пак вече съществуват достатъчно данни, че през XIV в. тя започва да се оформя в Българското царство.

Днес всяко дете знае, че най-древният български герб е с лъв и така той е дошъл до днес. Всъщност доскоро почти не разполагахме със сигурни доказателства за това. В някаква степен тази теза имаше потвърждение в данните за разкопките на проведените на хълма Трапезица във Велико Търново от френския археолог Жорж Сьор разкопки през 1900-1901 г. Тогава той открива редица църкви от XIII-XIV в. с богати стенописи, които за съжаление днес са безвъзвратно загубени, но са запазени няколко описания на очевидци. През 1902 г в църква № VIII в са открити две фигури на войници, облечени с ризници и щитове, на които бил изобразен по един лъв. През 1915 г. тези образи са били изличени, обаче в църква № Х са открити други две фигури във военно облекло. Отдясно на едната имало продълговат червен щит с лъвски образ.

Тези данни се потвърждават от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 г. Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и доста примитивно, изображението със сигурност показва хералдическата фигура lion rampant или „изправен лъв“. Това е един от често използваните образи в зараждащата се през XIII в. западноевропейска хералдика.

Преди повече от 40 години българската общественост е разтърсена от едно важно откритие. В Кралската библиотека в столицата на Мароко Рабат е открит ръкопис от XIV в., в който неизвестен по име арабски пътешественик описва посещението си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прекрасните църкви, той разказва за щитовете на войниците от царската стража, на които били изобразени три лъва в движение надясно. Арабинът придружава разказа и с важна детайлна рисунка.

Хроника на Констанцкия събор от Улрих фон Рихентал (ок. 1418-1420)

Същите лъвове се появяват през XV-XVI в. като символи на вече покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с класически феодални гербове. Най-ранна от тях е от Хрониката на събора в германския град Констанц от Улрих фон Рихентал, изпълнена около 1418-1420 г., само две десетилетия след мъченическата гибел на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 г. Забележително е, че заедно с трите лъва там като български герб отделно е изпълнен и изправен lion rampant, досущ като този на монетите на царя!

И ето, че през август 2021 г. от околностите на Варна на бял свят се появи красиво изработена пластина във вид на хералдически щит от бронз, върху която релефно е изобразен същия герб. На нея отчетливо се виждат представените един над друг три лъва, нападащи надясно с извадени нокти. По всички белези пластината се датира в последните десетилетия на XIV в. Разбира се трябва да е има предвид, че подобен герб се появява и в други части на Европа, например в Англия. Местоположението и ситуирането на новооткрития паметник обаче насочва към българския характер на изображението. По всяка вероятност, както коланите и чашите, такива гербове са били поръчвани на западни гравьори и бижутери.

Новооткритата пластинка с три лъва от Варненско

С голяма степен на сигурност може да се определи и времето, когато пластината е попаднала в земята. През 1388 г. по тези земи минава опустошителния поход на великия везир Али паша начело на 30 000 бойци. Османските историци свидетелстват за героичната отбрана на крепости във Варненско като Провадия и Венчан, чието население било напълно изклано заради съпротивата. Малобройните войски на цар Иван Шишман маневрирали и давали отпор, но силите били неравни. Вероятно именно тогава някой от воините му е изгубил пластината с трите лъва – официален герб на българския владетел в края на XIV в.