Дара Екимова: Музиката ме откри

Загубата на татко, силата на мама и желанието да не ги разочаровам ме направиха това, което съм, казва младият талант

- Дара, какво ти е разказвала майка ти Ива Екимова за първите ти стъпки в музиката?

- Не си спомням добре за първите ми стъпки, но много добре си спомням думите на майка ми: „Никога не се отказвай!”. Помня, че започнах в детската формация „Бон-Бон“, за да стигна днес до Искра Милкова – моя вокален педагог. Мама казва, че съм постъпила в „Бон-Бон“, когато съм била 4-5-годишна.

- Кой те откри за музиката?

- Не мога да кажа, че някой ме е открил за музиката, по-скоро музиката ме откри. И днес постоянно си припявам любими песни. В училище ми е най-лесно по музика, защото учителката винаги ме насърчава да пея. Сигурно е благодарение на „Бон-Бон“ и изявите, които сме имали с другите деца от детската вокална група. Сега с Искра Милкова работя много спокойно. Тя ме напътства и ми помага да преодолея всяка трудност. За мен музиката не е изкуство, а вдъхновение и начин на живот.

- Имало ли е друго освен музиката, за което да си мислила като за своя съдба?

- Като всяко дете съм искала да ставам много и все различни неща, но това, което ме кара да съм аз, е музиката. Често сме говорили с мама какъв ще е моят професионален път. Опитвала съм се да убедя и себе си, и нея, че искам да се занимавам с банково дело и финанси, но очевидно тя е усещала, че музиката е това, което ме мотивира да полагам усилия и да се старая. Сега искам да започна уроци по пиано. Спомням си, че баба, която е била учителка по пиано (Станимира Черногорова, майката на Ива – б.а.), се опитваше да ме обучава, но явно тогава не е бил моментът.

- А телевизията, киното, театърът?

- Това са неща, които харесвам и бих правила с удоволствие, стига да мога. Не знам, бъдещето ще покаже.

- Това, че искаш да се занимаваш с музика, означава ли, че ще учиш музика?

- Да, защото се убедих, че само желанието, дори да е подплатено с някакъв талант, не стига. Най-голямо доказателство за това е последната година.

- Защо, какво се случи последната година?

- Посещавам уроците по пеене така редовно, както ходя на училище. Животът в училище ми дава много и го осъзнавам, защото виждам колко млади хора днес са неграмотни.

- Кои са любимите ти предмети?

- Испански, английски и психология. Математиката ми е трудна, но дядо ми Цоню Екимов (бащата на Дими – б.а.), който е доцент по математика, много ми помага. В училище се опитвам да получа повече знания. Това за мен е по-важно, отколкото да се стремя към високи оценки.

- Ти беше блестяща в тв формата „Големите Надежди”, но остана извън класацията, защото беше малка на години. Защо участва?

- Защото вярвам на мама, която казва, че животът е състезание и, за да се научиш да побеждаваш, трябва да участваш.

- В тази връзка би ли опитала в „Х Фактор“ или в някой друг певчески формат?

- Да! Мама и тате са ме учили, че човек израства с битката, а не с резултата от нея.

- Това, че си дете на двама известни родители повече ти е помагало или повече ти е пречило?

- Естествено, че само ми е помагало. Освен че много обичам моите родители, аз много се гордея с тях.

- Разстройват ли те хейтърите, които коментират, че успяваш, защото си дъщеря на Ива и Дими?

- Не, защото това е истината. Аз успявам, именно защото съм дъщеря на Ива и Дими. Защото всичко добро, което има в мен, го дължа на тях.

- Какво си наследила от баща си, освен явната физическа прилика?

- Ината, чувството за справедливост, борбеността и, надявам се, таланта.

- Била си на 6 години, когато си го загубила, и все пак какво си спомняш от времето, което сте прекарвали заедно?

- Той наистина беше такъв, каквато съм аз сега. Често си припомням упорството, с което ме научи да карам колело и ски - две от любимите неща, които правехме заедно. Другите бяха пътуванията до морския бряг, гледането на детски филмчета и забавните семейни игри.

- А какво си наследила от майка си?

- Перфекционизма, хубавата усмивка, но не и спокойствието и търпението.

- Защо, ти по-припряна ли си от нея?

- Бих искала да имам повече от нейната мъдрост и търпение, защото понякога реагирам прибързано. Често съм я питала как го е постигнала, а тя отговаря, че с годините и опита вероятно ще се науча да бъда по-търпелива. Не съм сигурна обаче дали искам да стане така, защото нямам никаква търпимост към несправедливостта и проявите на насилие към по-слабите.

Проф. Емил Янев на 85:

Простият човек не може да прави големи неща

Само министър Георги Йорданов е на „ти“ с културата, убеден е прочутият диригент

- Проф. Янев, разкажете за вашите учители!

- На първо място поставям проф. Георги Димитров, който създаде българската хорово-диригентска школа. Аз съм от неговия първи випуск, бяхме 33 души - изключително талантливи и работливи хора. Постигнахме невероятно диригентско артистично развитие и станахме причина в годините 1965-1990-а да се говори за „Златния век“ на българското хорово изкуство. Другата голяма фигура в моята биография е проф. Асен Димитров. Той е човекът, който ми разкри други хоризонти извън хоровото дирижиране - в сферата на оркестровото музициране. От него съм запомнил, че голямото изкуство се прави от детайлите. Много силно ми повлия и проф. Парашкев Хаджиев. Той ми отвори очите за красотата на музикалната теория и нейната изключително важна роля за музикално-изпълнителското и композиторското творчество.

- Какъв човек бе проф. Аарвид Янсон във Ваймар?

- Изумителен музикант. Неговият син сега прави страхотна кариера. Марвис Янсон доскоро беше главен диригент на Концертгебау в Холандия. Знам го от далечните години, когато беше малко момче, все покрай баща си се въртеше. Когато проф. Янсон идваше да прави концерти в България, бях неотлъчно до него.

- Според вас какъв трябва да бъде хоровият диригент – диктатор, който не търпи възражения, за който се разказват легенди, или...

- Аз не приемам диктаторите, те са отживелица. Някога диригентите са били най-подготвените хора в ансамбъла. Те просто са учили своите партньори. Сега всичко е съвсем друго. Защото и аз съм с висше образование, и вие сте с висше като мой оркестрант или певец. Трябва да ви уважавам колегиално. Да бъдем обективни – в някои чисто технологични моменти вие знаете за вашия инструмент повече от мен. И хористите са с певческа подготовка, затова диригентът трябва да ги третира като равностойни партньори. Друго е положението в непрофесионалните състави. Там диригентът продължава да бъде главното действащо лице. И трябва да бъде много внимателен със своите партньори, да не действа с обиди, защото непрофесионалните участници отиват да пеят, тъй като имат нужда от общуване с живото изкуство. Така че нека се уважаваме взаимно!

- С вашите бивши хористи уважавате ли се?

- Естествено! И бивши, и настоящи ме поздравяват, като ме срещнат на улицата. С хористите в „Христина Морфова“ съм приятел. Аз се водя художествен ръководител на състава. Таня Никлева-Владева е диригент. Добър диригент, възпитаничка на покойната ми съпруга Лили Гюлева. Тя е една от най-ярките диригентски фигури от това поколение, получи одобрение не само у нас, но и в чужбина.

- Болна за вас тема е създаването и изчезването на Колегиум музикум Банкя. Защо?

- Създават го Емил Камиларов и Дина Шнайдерман с решение на Министерския съвет. Но тъй като у нас законите не се спазват, след това с решение на Столична община бе отменено решението на Министерския съвет. Аргументът - София не се нуждаела от два камерни оркестъра, защото вече съществуваше „Софийски солисти“. Неправилна позиция е това.

- С Дина Шнайдерман бяхте доста близки. Ама характерът й не беше лек?

- За мъртвите или хубаво, или нищо. Когато Колегиум музикум Банкя навърши 30 години, аз станах инициатор да се поканят Дина и Емил да гостуват в София. 17 години не бяха стъпвали в България. Две години водихме кореспонденция. Дина постави серия от изисквания. Едно от тях беше да не се правят интервюта с журналисти. И когато някои се опитаха, тя ги наруга както си го умееше. Докато Емил беше жив, поддържахме връзка. Когато тогавашният оркестър, създаден от тях - Български камерен оркестър, гостуваше в страната или в чужбина, Дина беше разпоредила никога двамата с Емил да не пътуват в едно превозно средство - тя в едната кола, той в друга. Ако стане авария и някой загине, другият да продължи делото, отдадено на музиката!

- Не изглеждате чак такъв добряк, пък сте понасяли деспотичната Дина Шнайдерман. Нито веднъж ли не се скарахте?

- И още как! Покани ме да направим един концерт с творби на шведски композитори. Направихме голям симфоничен оркестър, подготвихме се. На концерта един от изпълнителите на духови инструменти сбърка неволно, тя озверя, искаше да го набие, аз не позволих и тогава тя каза: "Няма да ти платя хонорара". И не ми плати.

* Дани Петканов със свое шоу

* Миската Ана Иванова скочи срещу чалга културата

* Джулиана Гани разкърши снага на леопард

* Емили Ратайковски пак се разголи

* Гонзо купонясва с жена си

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 31 ЯНУАРИ!