Да, корупцията убива

И е надменна, освен всичко друго

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние?” Това е не много известна реплика от знаменития филм “Опасен чар”. Измамникът Ястребовски (Тодор Колев) обикаля незаконните по времето на соца малки работилнички край София, за да ги рекетира. Неочаквано в една леярна облеченият с милиционерска униформа измамник среща яростен отпор.

И точно тази реплика гръмва с ударната сила на пиратка в лятна нощ:

- Ти знайш ли на кого лейм брави ние? - пита го надменно една леля-работничка в този цех-предвестник на пазарната икономика (великолепна българска актриса от “Войната на таралежите” и още много други). Тази леля-работничка нямаше никакъв страх от милиционерската (и то офицерска, не че е длъжна да знае разликата със старшинската) униформа.

От всичко казано дотук тази реплика е важната: “Ти знайш ли на кого лейм брави ние?”

Каква е връзката ѝ с днешната действителност?

Всякаква. Дълбока и неразривна е връзката.

Днешният превод на тази реплика е: Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?

Питайте някой шеф на някоя фирма, спечелила “конкурс” за държавна поръчка. Например в АПИ. Или някоя фирма - подизпълнител. Питайте ги защо не си вършат работата, защо е тази престъпно некачествена мърлящина.

И ще видите в погледа им: “Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние? Та си тръгнал да ни държиш сметка. А?”

Видях го в погледа на един млад мъж, който събираше пластмасови конуси по прясно боядисана осева линия на ремонтирано шосе.

- Какво правиш?! Ще направиш катастрофа! - извиках му, спрял зад него, докато той изпусна един конус в насрещното платно. Изпусна го, защото събираше конусите от пикап в движение, докато колите се движеха и в двете посоки. Едва ме удостои с поглед.

И в тоя поглед се виждаше точно тази реплика: “Ти знайш ли на кого лейм брави ние”. “Ти знаеш ли на кого се отчитат моите шефове?”

Колата отсреща спря навреме пред конуса. Други коли не успяват да спрат навреме. И други ТИР-ове не успяват…

Корупцията убива. И е надменна, освен всичко.

И ражда надменни млади хора, които са закърмени с отровното мляко на “обществените поръчки”.

Честно е да е нечестно. Справедливо е да е несправедливо. Доблестно е да е подло.

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.

Знаем, разбира се. На тия, дето всяка вечер ни четат морал по телевизията. На тия, дето постоянно мислят и работят за хората. На тия, дето ще ни вкарат в еврозоната - за да може да махнат борда и да крадат. Вие това ли си помислихте?! Ама как може?! Те за наше добро го правят.

На всичките тези издути до пръсване корупционни генератори - на тях “леете брави”. И когато ви кажем, че вашата немарливост убива хора по пътищата, защото крадете от качеството, за да се отчетете на “генераторите” - тогава виждаме онази надменност в погледите ви.

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.

Знаем, разбира се. Прекрасно знаем. И като ходим на погребения на жертви на корупцията по пътищата, също знаем имената на убийците.

Но си мълчим.

Защо?