„Дондуков“ 2 не е опитно поле

Ако мерилото е подготовката, Илияна Йотова трудно може да бъде подмината

България отдавна живее разделена на „-фили“ и „-фоби“, „наши“ и „ваши“

Българският президент трябва да продължи да следва политиката на защита на националния интерес

Двайсет и осем кандидатски двойки. Толкова регистрира ЦИК за изборите на 25 октомври - рекорд, след като досега броят им никога не е надхвърлял 24. Изглежда като празник на демокрацията. След осем парламентарни вота за пет години обаче прилича по-скоро на симптом - свикнахме с надеждата, че този път ще излезе нещо ново. Президентската институция е последното място, където можем да си позволим този навик.

Ако мерилото е подготовката, Илияна Йотова трудно може да бъде подмината. Биографията ù се проверява ред по ред. През 90-те минава от репортер до директор на „Новини и актуални предавания“ в БНТ. Специализира във френското Национално училище по администрация (ENA - Ecole Nationale d’Administration). В 40-ото Народно събрание оглавява делегацията ни в Парламентарната асамблея на Франкофонията и е заместник-председател на делегацията в ПАСЕ. Следват близо десет години в Европейския парламент, където е заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и автор на първия доклад на ЕП за Черно море и рибарството в него. Днес, когато войната в Украйна буквално „прелива“ в морето ни, темата никак не звучи академично. Следват девет години като вицепрезидент, а от 23 януари тази година - първата жена държавен глава в историята ни. Никой друг от 28-те кандидати не е бил нито президент, нито вицепрезидент. Казано направо, в тази надпревара няма човек с повече политически и управленски опит.

Опитът обаче се доказва с поведение, не с автобиография. През февруари, в първите си седмици начело на държавата, Йотова възложи служебния кабинет на Андрей Гюров - човек, чиято кандидатура дойде от опозицията и който днес е основният ù опонент.

България отдавна живее разделена на „-фили“ и „-фоби“: русофили и русофоби, еврофили и евроскептици, „наши“ и „ваши“. На този фон инициативният комитет, учреден на 8 септември, за да издигне Йотова и генералния директор на БТА Кирил Вълчев, говори повече от всяка програма. Съпредседатели са популярният изследовател проф. Христо Пимпирев, депутатката от Кърджали Емине Гюлестан, лидерът на БСП Крум Зарков и доктор Емил Стоименов. В комитета са бившият Президент Георги Първанов и бившият премиер Сергей Станишев, но и хора, свързани с други политически сили - евродепутатът Емил Радев и бившият председател на парламента Вежди Рашидов, както и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. До тях са председателката на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, първият български космонавт ген. Георги Иванов, бившият началник на Генералния щаб ген. Златан Стойков, Лили Иванова и трикратната световна шампионка Мария Гигова. Не закъсняха ироничните сравнения с Отечествения фронт. Ефектни са, но пропускат главното: тези хора не ги държи заедно партийна дисциплина, те гласуват различно и не го крият. Когато обаче зад едно име се събират хора, които рядко се оказват от една и съща страна, Президентът прави точно онова, което чл. 92 от Конституцията му възлага - олицетворява единството на нацията. Проучване на Глобал Метрикс от началото на лятото показа същото: около половината анкетирани са склонни да подкрепят Йотова, при това далеч отвъд един-единствен партиен електорат. Затова в сегашната геополитическа и вътрешнополитическа обстановка тя е най-добрият избор за държавен глава, който да сплотява нацията, вместо да я дели на „-фили“ и „-фоби“.

Сега не е време за крайности и експерименти с Дондуков 2. Президентът е върховен главнокомандващ, председателства Консултативния съвет за национална сигурност, представлява държавата в международните отношения и има право на вето. Такива правомощия не се дават на стажанти в политическия живот. Начело на държавата трябва да застане сериозен човек с реален международен опит - човек като Йотова.
Но предизвикателства пред Йотова не липсват, ако тя спечели президентските избори. През август горивата у нас поскъпнаха с 34,5% на годишна база - най-големият ръст в ЕС по данни на Евростат, под натиска на конфликтите в Близкия изток и Украйна. Съдбата на рафинерията в Бургас зависи от сделка, която от месеци чака одобрение във Вашингтон, а временните американски лицензи, с които тя работи, са удължени само до 22-ри октомври, три дни преди вота.

В преговорите за бюджета на ЕС за 2028-2034 г. се обсъжда нова логика на разпределение, от която по-слабо развитите държави имат основание да се опасяват. Йотова го постави директно пред председателката на ЕП Роберта Мецола. Добре би било българският президент да продължи да следва политиката на защита на националния интерес: без раболепие пред Брюксел, но и без да обръща гръб на съюзите, които сама нарича отдавнашен стратегически избор. Позицията ù, че България не бива да влиза в „коалиция на желаещите“ с военно присъствие в Украйна, а Европа трябва да има свой глас в мирните преговори, може да се харесва или не, но е ясна. Също толкова ясна е и за Северна Македония: никакъв компромис по правата на българите там. Като вицепрезидент тя посвети години на българските общности зад граница, от Бесарабия до Албания.

„Ние не сме гости в Европа, ние сме домакини“, каза Йотова при учредяването на комитета. В тази фраза могат да се разпознаят и убеденият европеец, и човекът, който не иска историята му да бъде пренаписвана. Изборът на 25-ти октомври не е между ляво и дясно, а между предвидимост и импровизация. Самата Йотова казва, че доверието се печели ден след ден и не се наследява. Справедлива мярка и за нея, и за всеки, който иска да влезе в кабинета на Дондуков 2.