Доц. д-р Александър Шинков, ендокринолог: Три грама йодирана сол са достатъчни за щитовидната жлеза

Този малък орган е важен във всички етапи от живота ни

И понижената, и повишената функция на жлезата са опасни

Щитовидната жлеза е важна във всеки етап от нашия живот – от подготовката за зачеване, през самия процес на забременяване, бременността и развитието на плода, до края на живота ни, казва доц. д-р Александър Шинков, водещ наш ендокринолог, председател на Българското дружество по ендокринология.

„На първо място, щитовидната жлеза е критична за развитието на централната нервна система – без хормоните ѝ нервната система се развива непълноценно – обяснява доц. Шинков. - От историята е познат кретенизмът – най-тежката форма на йоден дефицит, която е била честа на Балканския полуостров, в Италия, Швейцария, Германия. Това е изключително тежък нервно-психичен дефицит, който прави хората негодни за пълноценен живот. За щастие, с въвеждането на йодната профилактика преди близо 70 години в България проблемът е решен.“

Става дума за йодиране на солта. Прието е, че 3 грама йодирана сол на ден са напълно достатъчни за профилактика на йодния дефицит. Това е около половин до три четвърти чаена лъжичка. Не забравяйте, че сол се съдържа и в готовите храни. Ако приемът спадне под 2 г дневно, трябва да се мисли за добавяне на йод. Този химически елемент се дава допълнително на бременните, при които нуждите от йод са по-големи. За съжаление, модерната напоследък хималайска и друга чужбинска сол не са йодирани. В интерес на истината, бедни на йод са само планинските и полупланинските райони. В равнините и край морето хората не са застрашени от недостиг, защото йод се съдаржа в почвите, а оттам – в растенията, млякото, водата.

Не само йодният дефицит обаче може да бъде причина за неправилно развитие на индивида, но и вроденият дефект в развитието на жлезата и нейните хормони. Това е състояние, което се среща в цял свят, у нас също, но е нещо, с което нашата страна отдавна се е справила, защото след раждането микропедиатрите задължително правят скрининг на бебето. При наличие на подобно увреждане веднага след установяването му се включва заместително лечение, което осигурява пълноценно развитие на детето.

„Щитовидната жлеза е важна и след израстването, защото тя поддържа състоянието на нашата сърдечно-съдова система, обмяната на въглехидрати, мазнини и белтъци в клетките, нормалните сигнали от нервната система – казва доц. Шинков – Освен това участва в поддържането на тонуса на вътрешните органи, работата на периферните съдове, черва и т.н. С други думи, това е един малък орган, който е важен до последния ни дъх.“

Функцията на щитовидната жлеза може да бъде нарушена по два начина. Ако тя е повишена, говорим за хипертиреоидизъм. Неговите симптоми са сърцебиене и учестен пулс, а поради повишените обороти - лесна умора, задъхване, задух. Освен това човек страда от изпотяване, горещи вълни, безсъние. Той е нервен, напрегнат, плачлив, ръцете му треперят. Има разстройство. Апетитът му е засилен, но въпреки това слабее. Резултатът е тежко влошаване качеството на живот. При такива хора съществува повишен риск от аритмии, които понякога могат да бъдат фатални. Ако състоянието остане неразпознато дълго време и не се лекува, то може да доведе до сърдечна недостатъчност. По-възрастните пациенти с хипертиреоидизъм по-често развиват остеопороза, която е причина за счупвания с всички тежки последици от тях.

Когато функцията на щитовидната жлеза е понижена, става дума за хипотиреоидизъм. При зрелите хора той е свързан със забавена сърдечна дейност, лесна уморяемост, мудност, сънливост. Хората трудно се концентрират, мисълта им убягва бързо, те забравят повече. Състоянието настъпва бавно и неусетно. Освен това кожата става суха, появява се косопад. Болните са оточни, подпухнали, страдат от запек, наддават на тегло, ръцете и краката им са студени. Не на последно място, страда възпроизводството и при жените, и при мъжете. Вече се знае, че мъжете с хипотиреоидизъм имат намалена плодовитост, затова те, макар че са засегнати много по-рядко от жените, също трябва да се лекуват.

„В крайна сметка говорим отново за влошено качество на живот, за риск от сърдечно-съдово увреждане, исхемична болест на сърцето, инсулти, инфаркти – обобщава доц. Шинков. - Най-застрашени при хипотиреоидизъм са бременните, защото нормалното функциониране на щитовидната жлеза през този сложен и много интересен етап от живота е ключово както за протичането на самата бременност, така и за развитието на младия организъм. Състоянието е опасно и за най-възрастните хора, при които може да доведе, макар и рядко, до много тежката тиреоидна кома.“