Вариант "Б" в процеса по интеграция на РСМ в ЕС не съществува.
Това заяви доц. Милен Михов, председател на Македонския научен институт, след като през седмицата председателят на Европейския съвет Антонио Коща посети Скопие и въпреки анонсите на северномакедонския премиер Мицкоски, даде ясно да се разбере, че без конституционни промени пътят към начало на преговорите за членство на РСМ в ЕС е затворен.
"Това не е тайна и за управляващия елит в Скопие, който обаче развива една последователна и целенасочена кампания, която да убеди собствените си граждани, че е възможна промяна на преговорната рамка, за да се поддържа един политически рейтинг и авторитет на властта, която има съвсем други икономически и геополитически цели", каза доц. Михов по БНР.
По думите му, Мицкоски има практиката да говори едно навън и друго у дома. "Навън винаги се декларира вярност към евроатлантическите ценности, готовност за започване на преговори, но се поставят условия, а вътре се развива една масова кампания, в която България е сатанизирана".
Тази фиксация върху отношенията ни не е моментна. Политическият елит в Скопие положи големи усилия да превърне първата държава, която призна независима Република Македония, в най-големия си политически враг на Балканите, обясни историкът.
Дълги години – до 2003 - 2004 г., България следваше политиката си на безусловна подкрепа на Скопие в процесите на утвърждаване на нейния международен авторитет и суверенитет. Тази политика започна да еволюира именно вследствие на положените усилия от Република Македония. В държавнотворческата идеология, която е наложена и се възпроизвежда през учебниците, пропагандата и политическите митове, се казва, че най-големият враг на македонците като история, нация и култура са българите. Ключово място заема Втората световна война и сатанизирането на българското управление във Вардарска Македония, каза доц. Михов.
"РСМ заема специално място не само в политиката на българските правителства, но и в съзнанието на хората. Нека да си спомним опашките от кръводарители при спасяването на пострадалите от пожара в Качани", добави той.
Според него е необходимо да има целенасочени усилия и да се следва предвиденото в Договора за добросъседство и в преговорната рамка.
"Не съм обаче оптимист, че се върви в посока на разбирателство и прилагане на договореното".