Д-р Росен Калпачки: При инсулт всяка секунда е важна

Терапевтичният прозорец за интравенозна тромболиза е 4 и половина часа, за тромбектомия - до 6-ия час

Изисквания, които нямат сериозно медицинско основание, забавят лечението

Лечението в острата фаза на инсулт, тромболизата, механичната тромбектомия и ендоваскуларните методи, както и теми, които досега често остават на заден план - невроинтензивното лечение, неврорехабилитацията, логопедичната помощ и медицинско-правните аспекти на грижата за пациентите, са във фокуса на IV Национален конгрес по инсулт, организиран от Българското дружество по инсулт от 23 до 25 октомври.

В навечерието на конгреса и на Световния ден на инсулта - 29 октомври, водещи наши невролози предупредиха по време на пресконференция, че промени в Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности 2026-2028 г. създават риск от допълнително административно натоварване на неврологичните отделения и могат да затруднят бързата диагностика и терапия на пациенти с мозъчен инсулт. В такъв смисъл промените няма да подобрят ситуацията за пациентите, а по-скоро ще я усложнят, обобщава доц. д-р Росен Калпачки, основател на Българското дружество по инсулт и началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ “Света Анна”, София.

Особено критично специалистите коментират новото изискване за многократно проследяване на кръвната захар при всички пациенти с инсулт, независимо от диабетния им статус. При наличие на проблем с кръвната захар такъв профил и сега се извършва като част от медицинското поведение. Задължителното му прилагане при всички пациенти обаче може да доведе до ненужна свръхдиагностика и допълнително натоварване особено на по-малките неврологични отделения в цялата страна, лекуващи инсулти.

Един от най-дискутираните проблеми е въвеждането на отделна клинична пътека за транзиторна исхемична атака (преходно нарушение на мозъчното кръвообращение). Специалистите подчертават, че когато пациент постъпи със симптоми на инсулт, медицински неприемливо е да се губи време в изчакване един час дали неврологичният дефицит ще отзвучи. При исхемичния инсулт възможностите за специфично лечение са силно зависими от времето - терапевтичният прозорец за интравенозна тромболиза е 4 и половина часа или до 6-ия час за тромбектомия. Затова специалистите не си представят да стоят и да чакат цял час, след като знаят каква е загубата на мозъчна функционалност и какви са структурните промени, които настъпват в мозъка всяка минута в условията на липса на мозъчно кръвообращение. На практика пациент със симптоми на инсулт няма да бъде оставен без диагностика и лечение в очакване да се определи клиничната пътека, уверяват лекарите. Притеснението им е какви административни и финансови последици могат да възникнат впоследствие за лечебното заведение.

“Времето е мозък” остава основният принцип в съвременното лечение на инсулта, подчертава доц. Росен Калпачки. Според него нормативно изискване, което може да бъде интерпретирано като необходимост да се изчака развитието на симптомите, влиза в противоречие с логиката на спешната медицина. “Изисквания, които нямат сериозно медицинско основание, наистина забавят лечението - казва неврологът. - Няма шанс в света някой да чака един час пациент с инсулт дали ще му мине, или няма да му мине и тогава да пристъпи към лечение. Всяка секунда е важна. Задължаването на колеги да чакат един час и след това да решат дали ще действат като за инсулт или не, е абсолютно непокрито от всякакви съвременни медицински критерии. Искаме да действаме като мрежа от центрове, а всъщност НРД не позволява свободата за по-адекватно и по-съвременно лечение. Става дума за “пътечна медицина” все още, т. е. въвеждат се нови пътеки, вместо диагностично-свързани групи, и не се улеснява междуболничното взаимодействие.” 

Съвременното лечение изисква мрежа от болници с различно ниво на компетентност, между които пациентът да може максимално бързо да бъде прехвърлен според нуждите си. Сегашният модел на клиничните пътеки обаче не стимулира в достатъчна степен такъв тип междуболнична колаборация.

Ако пациентът първоначално бъде приет в една болница, но трябва да бъде преместен в друга за високоспециализирана процедура, възникват проблеми с отчитането на клиничната пътека. Според експертите това е в противоречие с идеята за национална мрежа от инсултни центрове.

Като пример за работещ модел беше посочено сътрудничеството между УМБАЛ “Софиямед” и УМБАЛ “Св. Анна”. Когато в “Софиямед” бъде започната тромболиза при пациент, при когото има индикации за последващо ендоваскуларно лечение, още по време на терапията се осъществява връзка с екипа на “Св. Анна”, за да може пациентът да бъде транспортиран и максимално бързо да достигне до ангиографската зала.

Специалистите обаче са категорични, че личните контакти между лекарите и добрата воля на отделни екипи не могат да заменят национално организирана система - от профилактиката, през работеща мрежа от инсултни центрове, до проследяването и възстановяването на пациента.

“Пътечната медицина” може да ни осигури единствено много бавен напредък, буквално в момента той се дължи на доброто желание и усилия на единици хора - обобщава доц. Калпачки. - Основните неща, които би трябвало да ни пратят на нова орбита, всъщност не са направени. Моето скромно обяснение е, че тези промени в НРД са обсъждани и приемани в среда, в която не се лекуват ежедневно инсулти, и по тази причина експертите не са успели да направят исканите съвременни промени. Това е моята интерпретация.”