Труд
Автор:
Славяна Манолова
За възникването му допринасят затлъстяването и неправилното разпределение на мазнините в тялото
Връзката между метаболитните нарушения и сърдечно-съдовите заболявания е установена от средата на миналия век. В началото на 80-те години проф. Джералд Рийвън обединява триадата дислипидемия, артериална хипертония и хипергликемия като рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания и нарича тази комбинация Синдром Х. Малко по-късно същият учен обръща внимание на инсулиновата резистентност като допълнителен важен фактор, свързващ останалите рискови фактори, разказа историята на откриването на метаболитния синдром д-р Стефан Николов, специалист по вътрешна медицина и гастроентерология, по време на 25-ата Национална среща на фондация „МОСТ”.
Заболяванията, които са свързани с метаболитния синдром, са захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови болести, чернодробна стеатоза (омазнен черен дроб), стеатозен хепатит, холестеролова холелитиаза (жлъчни камъни), хиперхолестеролемия (повишено ниво на холестерол в кръвта, особено на „лошия” LDL холестерол, което води до натрупване на мастни плаки в артериите). С този синдром могат да се свържат още сънна апнея, астма, поликистоза на яйчниците и някои форми на рак.
За възникването на метаболитния синдром са важни затлъстяването и неправилното разпределение на мазнините в тялото, инсулиновата резистентност и съчетанието на други независими фактори. Допринасящи фактори са възраст, провъзпалителни състояния, хормонални промени и не на последно място - начинът на живот на съвременния човек.
„Натрупването на мазнини и разпределението им в тялото е проблемът на пандемията от затлъстяване в съвременното общество, причина за превалиране на този синдром - казва д-р Николов. - Затлъстяването има директна връзка с кардиоваскуларните заболявания с висок риск, артериалната хипертония, хиперхолестеролемията, хипогликемията и намаления HDL холестерол - т. нар. добър холестерол. То е два вида - централно (мезентериално или висцерално), което е свързано с тежестта на възпалението, и втори вид - дорзоцервикално, корелиращо с хепатоцитното увреждане, възпалението и фиброзата.”
Първото е по-характерно за дамите, а второто - по-скоро за мъжете. Общото е, че е нарушен първичният метаболизъм на липидите, което води до ектопичното им (не на място) натрупване мезентериално, обаче около 10% от тях се натрупват в черния дроб. Това е един от основните проблеми на гастроентерологията и по-точно на хепатологията, уточнява д-р Николов.
„Има директна връзка между затлъстяването и инсулиновата резистентност, тя нараства с теглото - обяснява докторът. - Инсулиновата резистентност бива първична и вторична. Всяка клетка има рецептори за инсулина по своята повърхност. При първичната инсулинова резистентност има промени в тези рецептори, докато при вторичната има натрупване на масти върху тях. И в двата случая се стига до намален ефект на инсулина, до хипергликемия, която води до увеличаване компенсаторно на инсулина. Появява се необходимост от по-висока секреция на инсулин, за да се постигне нормален метаболитен отговор, понеже нормалните инсулинови концентрации не могат да го постигнат. Няма яснота кои метаболитни функции могат да се измерват за оценка на степента на инсулиновата резистентност, освен това различните органи отговарят на действието на инсулина по различен начин. Първичното място на резистентността към инсулина е периферията - мастната тъкан, мускулатурата, с последващо преразпределение на мазнините, например към черния дроб (стеатоза). При липолиза (окисление на липидите) имаме повишено ниво на свободни мастни киселини и намалена супресия на липолизата от инсулина. Стига се до натрупване на масти в тялото и съответно - в черния дроб, в мускулатурата, сърдечния мускул, ендотела.”
За клинична диагноза на метаболитния синдром СЗО препоръчва доказване на един от следните критерии: захарен диабет тип 2, хипергликемия на гладно без доказан захарен диабет, нарушен глюкозен толеранс, нормална глюкоза на гладно и хиперинсулинемия. Към този критерий СЗО добавя още два от следните: високо кръвно налягане над 140/90, повишено ниво на триглицеридите над 1,7 ммол/л, намален добър холестерол (под 0,9 ммол/л за мъже и под 1 ммол/л за жени), индекс на телесната маса над 30 (над 26 се говори вече за затлъстяване) и албуминурия над 20 или съотношение албумин/креатинин над 30.
Диагноза метаболитен синдром се поставя при абдоминално затлъстяване - над 102 см за мъже и над 88 см за жени, високи триглицериди - над 150 мг/дл, намален добър холестерол - под 40 мг/дм за мъже и под 50 мг/дл за жени, артериална хипертония - над 130/85, и глюкоза на гладно над 110 мг/дл.
„При метаболитния синдром от особено значение е ранната диагностика, предвид необходимостта от адекватна профилактика и лечение - казва в заключение д-р Николов. - За съжаление населението в развитите държави е с много висок процент на метаболитен синдром.”
