Труд
Автор:
Анжела Димчева
Нов сборник за моралния кодекс в едно разклатено от скандали общество
Автор на 36 стихосбирки и на над 20 книги с хуманитаристика
Статии за Никола Вапцаров, Валери Петров и Любомир Левчев
Поетът Боян Ангелов е автор на 36 стихосбирки и на над 20 книги с хуманитаристика - сборници от статии, рецензии, историко-философски и литературни изследвания, монографии. В новия сборник “Думи без рими. Литературни етюди” (Изд. “Богианна”, 2026) акцентът е поставен върху актуални въпроси за националното като вътреприсъщ избор на всеки българин, върху моралния кодекс в едно разклатено от скандали общество, върху липсата на естетически критерии за оценката на творческия продукт, както и върху пагубното влияние върху новите поколения, което е резултат от неглижиране на автори от класическата българска литература.
Сборникът е разделен на 4 раздела: “Минало неотминало”, “Овладени емоции”, “Критически резонанси” и “Разговори”.
Когато анализира образа на Васил Левски, Боян Ангелов говори за него като за “символ, обединяващ всичко непомрачимо и незаличимо, което общественото съзнание е вградило в историческата памет”. Ролята на Апостола за възхода на възрожденските читалища и превръщане им в революционни ядра е разгледана детайлно в статията “Васил Левски и Панагюрската “Виделина”, като изведената фактология за присъствието на Левски в Панагюрище е впечатляваща. Авторът описва с подробности петте посещения и тайни срещи на Дякона с видни революционери от района, случили се в периода 1870 - 1872 г., както и дните на Априлската епопея под ръководството на Павел Бобеков, избран за председател на Привременното българско правителство в тези драматични дни. Особено важна е ролята на читалищата в подготовката на Априлското въстание - именно Левски провижда, че те са идеална конспиративна мрежа за подготовка на освободителната борба.
Ще се спра и на статията за Христо Ботев и неговите вулканични стихове. Разглеждайки баладите “На прощаване” и “Хайдути”, Боян Ангелов ги отъждествява с “издигнат до небесата гигантски дъб, чиито корени пият от изворите на народностния гений”. В този раздел на книгата ще прочетем и биографично-документалния очерк “За да има Трети март”, посветен на Екзарх Антим I, Драган Цанков и Марко Балабанов. Откроен е значимият им принос в смутното лято на 1976 г., показана е сложната игра между Великите сили и усилията на дипломатическо ниво, които тримата видни личности реализират в упорството си да привлекат вниманието на ключови фигури в тогавашните империи, за да се стигне до победния край на Руско-турската освободителна война.
В полемичен тон е обагрен очеркът за Иван Вазов. Боян Ангелов е гневен, че все по-често издатели и администратори в образованието посягат на творбите на Вазов: “Отцеругатели се опитват да присмехулничат с Вазов, да кастрят и стрижат творбите му, както би се изразил неговият съвременник Нешо Бончев. Неразбираем бил за младите, трябвало специален речник за архаични думи да се съставя. Не разбраха тези господа и дами, че старите думи са като старо злато”.
Вторият раздел на сборника събира есеистично-биографични статии за Никола Вапцаров, Валери Петров, Георги Джагаров, Ласло Наги, Любомир Левчев, Елка Няголова, Владко Панайотов. Тук е включена и емоционалната изповед “Българските писатели за войната и мира”. В нея императивно е изтъкнато желанието на общия писателски глас да се постигне мир чрез дипломатически усилия и да спрат войните в Европа, в ивицата Газа и в Персийския залив: “Светът изживява най-страшната криза след Втората световна война. Локалните военни конфликти могат да прераснат в световни и това ще бъде гибелно за всички нас... И български, а и най-изявени световни писатели са били защитници на мира”. Авторът припомня ролята на Световната награда за мир, присъдена на Никола Вапцаров, както и проведените в София Международни писателски срещи (1977 - 1986), ръководени от Любомир Левчев. В този период 880 писатели стават видими в света чрез девиза “Мирът - надежда на планетата”. Този текст отбелязва и новото отношение на държавата към знакови български писатели - а именно възстановяването на международните литературни награди “Христо Ботев” (за публицистика и поезия) и “Никола Вапцаров” (за поезия).
Третият раздел на сборника събира рецензии и предговори, писани от Боян Ангелов по повод книги от съвременни автори в различни жанрове - поезия, проза, хуманитаристика. Ще прочетем оценката му за новите творби на Весела Люцканова, Атанас Звездинов, Иван Гранитски, Мюмюн Тахиров, Александър Крумов, Ненад Шапоня, Борис Данков, Петко Каневски и др. В обзорна статия за художествената публицистика и мемоаристика за 2025 г. Боян Ангелов откроява няколко важни за културата ни книги: “Илия Делев. Скъпо-ценностите на един българин” с автор Надежда С. Делева, “На ползу езику” - с автор Румен Стоянов, “В кривото огледало на илюзиите” - с автор Енчо Господинов, “Любов, лов и телевизия” - с автор Тома Иванов. В тази статия е дадена висока оценка на проф. Любомир Стойков и анализа на властовата култура в неговото научно изследване “Стилът на диктаторите. Хитлер, Мусолини, Сталин”; очертан е приносът на Георги Радославов и Станислава Пирчева чрез документалния сборник “Славчо Пирчев. Битолският войвода от Брезник”. Особено привлича вниманието на читателите оценката за дипломата Бойко Коцев и неговия мемоарно-публицистичен опус “Отвъд протокола”.
А какво мисли Боян Ангелов за писателската орис, за политическите игри и разделението на воюващи лагери във всички сфери на живота ще разберем от включените интервюта в четвъртия раздел. Защото “Думи без рими” не означава думи без смисъл, каквито често ни се предлагат, облечени в претенциозни рекламни банери по сайтове и книжарски вериги.
