Заглавието не е мое, а от публикация на DBX Commodities. Придружава го инфографика, която показва следното:
38 GW от действащите въглищни мощности в ЕС с общ капацитет 78,6 GW са предвидени за закриване до 2031 г. Това е приблизително половината.
През октомври производството на електроенергия от черни и лигнитни въглища в ЕС обаче пое в обратната посока: 24,3 TWh, ръст от 21% на годишна база, най-високото ниво от януари и четвърти пореден месечен ръст. Производството от ВЕЦ спадна с 16% на годишна база, а от АЕЦ - с 13%. Затишието в края на октомври преля в ноемврийскo Dunkelflaute - период със слаб вятър и оскъдно слънце. Въглищата осигуриха баланса, а от началото на ноември почти всички налични въглищни ТЕЦ в ЕС работят близо до максимален капацитет.
Самото закриване на въглищни ТЕЦ все повече отстъпва място на оставане в резерв:
Италия отложи отказа от въглищата за 2038 г., като запазва 4,65 GW в резерв, който се включва при цена на газа над 70 €/MWh. Днес цената на TTF е 86 €/MWh.
Германия поддържа около 6,7 GW мощности на черни въглища в мрежов резерв, а депутатите обсъждат връщането им на пазара.
Румъния удължи работата на блокове до 2027-2028 г., а в Полша подкрепата чрез плащания за капацитет за по-старите блокове продължава до края на 2028 г.
По веригата на доставките вече се усеща напрежение. Очаква се морският внос на каменни въглища през ноември да достигне около 2,8 млн. тона - приблизително 25% над миналогодишното ниво. Въпреки това запасите в района Амстердам-Ротердам-Антверпен са с около 8% под средното за последните пет години, тъй като дълбочината на Рейн при Кауб е едва 65% от оптималната, а именно по този маршрут баржите превозват въглищата към ТЕЦ във вътрешността.
Датите за закриване са ангажименти, а не физически закони. Блоковете напускат пазара, но остават в готовност.
Всичко това важи в пълна степен и за България. Вчерашната новина е особено показателна:
ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ търси 50 енергетици, за да запали трети блок.
Напомням, че централата спря работа през февруари, 2024 г. После се включи няколко пъти с 2 от 4-те си блока, като другите два се считаха за окончателно изведени от експлоатация.
Да, ама не. След като два блока работят почти непрекъснато вече повече от месец, сега се стига и до планове за включване на още един. Това обаче няма как да стане, защото хората отдавна ги няма. Подобно е положението и при ТЕЦ AES Гълъбово. Дори утре някой да осъзнае, че системата има спешна нужда от нея, тя няма как да се включи, докато не върне обратно на работа достатъчно опитни хора. А те вече масово са намерили друг път за себе си...
Поради всичко гореописано България сама се вкара в позицията да бъде нетен вносител на електричество през есенно-зимния период, когато слънцето не произвежда, а батериите трябва да бъдат зареждани от някъде.