Една година от голямата заблуда на Путин

Лавров осъзна измамата девет месеца по-късно, а Русия е все така изолирана и даже я бият

Путин и милиони руснаци заедно с него ближат раните на жестоката подигравка с техния пословичен патриотизъм

Срещата в Анкоридж накара руснаците да повярват, че американците ги смятат за равни

Гордите руснаци със сигурност не искат, а и никога няма да поискат да си спомнят Анкоридж. Да, градът - столица на най-просторния американски щат Аляска, в който точно преди година президентът Доналд Тръмп посла широк и дълъг червен килим пред техния държавен глава Владимир Путин и само дето не му целуна ръка за “Добре дошъл!”.

А той пък толкова се впечатли от помпозното посрещане, че по едно време даже размаха приятелски и с усмивка пръст на домакина, сякаш за да му каже: “Внимавай в картинката, че лошо ти се пише!” И видиш ли ти, високият червендалест мъж с русоляв перчем го чу, и му отдели повече от час време, за да си шушукат на уше.

После всички по света си помислиха, че двамата са го прекроили по свой образ, подобие и джоб, че даже са си го разпределили, оставяйки малко плячка и за третия голям като тях актьор на международната сцена - Китай. Да, ама не - прощавай учителю мой по елегантна журналистика Петко, Бочаров, разбира се, че те повтарям често - година по-късно се оказа, че светът си го е прекроил само един играч.

И като нищо този играч - Тръмп, ще лапне голямата хапка, освен ако тя не му преседне или не се задави с нея, опазил го Бог! А Путин и милиони руснаци заедно с него ближат раните на жестоката подигравка с техния пословичен патриотизъм и с националната им напереност. Защото Анкоридж им вдъхна фалшиви надежди, че господарят на Кремъл ще наложи собствен мир в Украйна, ама не стана, тъй като подцени непредвидимостта на вечно изплъзващия се Тръмп и силата на Киев със залепилата се за него западна компания.

Влиятелните вестници в големите столици на Стария континент намериха сили да не пропуснат годишнината от срещата в Аляска дори в деня на пресветия празник Успение Богородично. Но не трябва да си голям специалист по проблемите на външната политика, за да откриеш едно съществено разделение в погледите върху голямото събитие на консервативните, тоест десните “печатни грандове”, и на либералните, значи левите. Коментаторите на първите, сред които могат да бъдат посочени германският “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, италианският “Кориере дела сера” и френският “Льо Фигаро”, определено възвеличаха Тръмп, разбира се в приглушени и внушаващи доверие нюанси, нарочвайки го за безспорния победител на планетарния тепих една година след Анкоридж.

В същото време въобще не спестиха подмятанията си към държавния глава на Съединените щати, нарочвайки го за хитър, манипулативен, лукав и дори брутален политик, който обаче успява твърдо да отстоява както интересите на страната си, така и собствените, щом нейните закони не го забраняват. Като в. “Льо Фигаро” дори посочи, че Отвъд Океана няма закон, който да се противопоставя на т. нар. конфликт на интереси на управляващите или пък ако има, то той не пречи на президента да облагодетелства материално своите близки чрез огромната власт в ръцете му.

Както и да е, но за изредените десни вестници Тръмп сам е съумял да изиграе Путин в Аляска, заблудил го е, че ще танцува по неговата свирка, като на практика вместо да спре конфликта в Украйна, както се било сторило на руската страна, той го е спонсорирал щедро и поощрил яко. И така силният човек във Вашингтон сам-самичък бил изтощил Русия до крайност, като на Кремъл са му трябвали дълги месеци, за да осъзнае измамата от Анкоридж, призната преди два месеца и нещо и от неговия мастит министър на външните работи Сергей Лавров.

Доколкото до ляво-либералните вестници в Западна Европа, сред които се открояват британският “Индипендънт”, германският “Зюд Дойче Цайтунг”, италианският “Република” и френският “Льо Монд”, те анализираха годишнината от срещата в Аляска от съвсем друг ракурс. Ами там на 15 август 2025 г. Доналд Тръмп бил съвсем искрен към госта си и на практика му бил обещал да изпълни всички негови щения към Украйна и Европа - включване в границите на Русия на целия Донбас, даже и на все още незавладяните от нейните войски територии в богатия регион, плюс всички останали превзети от тях украински земи, отмяна на западните санкции срещу Москва и приемането є като равностоен член на “Клуба на големите” - значи прословутата група “Г-7” да стане пак “Г-8”.

Въобще според цитираните вестници изготвеният от Белия дом след Анкоридж план от 25 точки, бил спретнат не само според исканията на Русия, но е бил написан така, сякаш Киев вече е победен, капитулирал. Но президентът там Володимир Зеленски успява да извлече най-доброто от изключително лошата ситуация, давайки си сметка, че Тръмп изпитва неприязън към него и че е бил унижен в Овалния кабинет през февруари 2025 г. с крясъка: “Нямаш никакви козове!”, след което му е била посочена вратата.

После украинският държавен глава приема наложените му от Вашингтон преговори с Москва, но същевременно променя правилата на играта и няколко седмици след срещата в Анкоридж неговите дронове започват да нанасят удари по руски петролни съоръжения, създавайки първата истинска криза за Путин - постижение, което украинците реализират според ляво-лебиралните медии единствено със собствени усилия. Но след това те дружно подчертават, че за обрата и заличаването на плана от 25 точки решаваща се оказва “Европейската координация”.

Тоест комбината от предишния британски премиер Кийр Стармър, германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еванюел Макрон, които започват да насочват Зеленски в отношенията му със САЩ, избягвайки раздорите и ласкаейки егото на Тръмп, с цел да запазят единството на Запада в подкрепата му на Киев. А още от август 2025 г. Лондон, Париж и Берлин увеличават военната помощ за Украйна, докато Европейският съюз осигуряват ресурсите, необходими за икономическото оцеляване на страната.

Междувременно горящите руски рафинерии променят отношението на Тръмп към Зеленски: “Той не се отказва от територията си” - заяви президентът на САЩ преди месец. - “Толкова много хора загиват и в двете армии, но мисля, че той се справя добре. Трябва да се признае, че е смел, че разполага с отлични оръжия и бойци.”

И лявоцентристките медии из Стария континент завчера похвалиха Стармър, Макрон и Мерц като главни “виновници” за промяната на отношението на Белия дом към Украйна и към нейния президент. Като малко под сурдинка посочиха, че благодарение на тях Доналд Тръмп е постигнал един забележителен резултат - “бремето Украйна” вече изцяло е паднало върху плещите на Европа, а американците печелят от далаверата. И дори залповете от балистични ракети, сеещи разруха в Киев и Одеса, не подтикват силния човек във Вашингтон да промени позицията си и до момента той не е предоставил нито една система “Пейтриът” на Зеленски.

А когато НАТО, където САЩ би трябвало да играят водеща роля, се занимава с военна подготовка или с доставки на оръжие за Киев, реалното управление на сделките се поема от представителите на Стария континент и той плаща сметката на доставките на американски оръжия и боеприпаси за защитниците на Донбас и на цялата фронтова линия. Така че независимо дали Тръмп е разказал сам играта на руснаците или за това са му “помогнали” лидерите на Западна Европа, няма кой знае какво значение - победителят е само един, той.

Жестоко е всичко това за нас, европейците, тъй като ЕС понася основната тежест на рисковете, свързани с война, разпалена с благословията на предишния президент на САЩ Джо Байдън. Война, която не щади нищо и ежедневно прекрачва границите на Съюза - дронове падат над Полша, балтийските държави, Румъния и дори над България. Разузнавателните служби пък бият тревога за предстоящи руски провокации, целящи да изпитат сплотеността на Атлантическия алианс. В същото време войските на Москва настъпват към опорните пунктове Краматорск и Славянск - последните градове-крепости в Донецка област - бавно, но неумолимо, оставяйки след себе си купища загинали войници.

Путин няма да спре - той се стреми не само към останалата част от Донбас, но преди всичко към признаването на Русия за велика сила, към преразпределяне на сферите на влияние в Европа и в света, евфемистично наричано от него “архитектура на международната сигурност”. Пагубен гняв, предизвикан изглежда от лъжовния дух на Анкоридж.