Едуард VIII, който абдикира, за да се гушка с парясница и шпионка

Заобиколен винаги от прелестни девойки, принцът предпочита волни омъжени жени

Ако дядо му със същото име е първият крал-плейбой, той е първото истинско “денди”

Любовниците му го наричат “малкия мъж” заради неговата “инфантилна сексуалност”

/Продължение от миналата събота/

Преди седмица приключихме разказа за метресите на принца на Уелс и бъдещ крал на Великобритания с името Едуард VIII с одумването на неговата омъжена и палава изгора Фреда Дъдли Уорд. Връзката им е на приливи и отливи, но истински забуксува някъде към 1930 г., когато бъдещият владетел, който се самосваля от престола, се озовава в прегръдките на парещата американка Телма Морган.

Тя e родена през 1904 г. - тоест по-малка е с десет години от Едуард - в швейцарския град Люцерн в семейството на американски дипломат. Той бил служил преди това като консул на САЩ в Буенос Айрес, Брюксел и Париж, славел се като колоритна личност и бохем, а майката била от чилийско-ирански-американски произход и въобще не отстъпвала на половинката си по развихряне в светски авантюри. Ех, през 1927 г. двамата се развеждат, но дъщеря им ги изпреварва - през февруари 1922 г., едва навършила 17 години, Телма се омъжва за свръх богаташа Джеймс Вейл Конвърс - внук на бившия президент на мощната компанията “Американ Телефон енд Телеграф” (AT&T) Тиодор Вейл, ама след тригодишен брак - през 1925 г., двамата се разкарват официално. Прочула се вече като веща креватна немирница, през юни 1926 г. оправната дама сключва втори брак с още по-голям богаташ - президента на корабоплавателната компания “Фърнес” - Мармадюк Фърнес, като разводът не закъснява много, много - случва се през 1933 г. И според светските хроникьори причината за раздялата била гушкането малко преди това на знойната американка с корени по цял свят с принца на Уелс - Едуард.

С Телма Морган

Двамата се срещат за първи път през 1926 г. на бал в аристократичното имение “Лондондери Хаус” на баровския булевард “Парк Лейн” в британската столица. Запознават се, разговарят цяла вечер и когато през юни 1929 г. се виждат отново на земеделско изложение в град Лестър, те вече се държан като стари приятели. След това принцът на Уелс и Телма започват да се срещат редовно, а в началото на 1930 г. заминават на сафари в Източна Африка. След завръщането им във Великобритания набралата завидна скорост тръпка продължава във “Форт Белведере” - лондонската резиденция на Едуард VIII, както и в селското имение на семейството на все още съпруга на палавата дама - Мармадюк Фърнес, с когото отдавна не живеят под един покрив. Вече разведена, през януари 1934 г.

Телма заминава за Съединените щати, за да посети разболялата се нейна сестра и близначка, като оставя иначе добрата си приятелка Уолис Симпсън да се грижи за Едуард. Историци твърдят, че именно двете светски дами го наричат помежду си “малкия човек” заради неговата незрялост, а Телма е тази, която обявява пред дружката си, че неговата сексуалност е “инфантилна”. А както бе разяснено миналата събота чрез позоваване на Зигмунд Фройд, това означава наблягане на самозадоволяването или получаване на сексуално удовлетворение с помощта на чужди ръце, може и дамски. Няма значение - важното е, че когато Телма Морган се завръща в Лондон след няколко месеца, Уолис Симпсън вече e станала новата спътница в живота на Едуард VIII, с която две години по-късно той дори ще мине под венчило.

С Уолис Симпсън

Изглежда невероятно или поне малко възможно, но според светските хроникьори на епохата Уолис става любовница на все още принца на Уелс също като нейната дружка Телма - по време на втория си брак. Две години по-късно - през 1936 г., след като вече се е възкачил на престола като Едуард VIII - крал на Англия и император на Индия - той ѝ предлага брак, хвърляйки така всички в шах. Като намерението му да се ожени за два пъти развеждана американка, чиито двама бивши съпрузи са все още живи и която има репутация на интригантка, предизвиква обаче истинска конституционна криза на Острова и в доминионите на Обединеното кралство. За капак британските разузнавателни служби и ФБР разследват Уолис Симпсън за връзка с враговете на кралството и на САЩ, скрепена и затвърдена благодарение на редовните ѝ посещения в миналото в салони за масажи в Китай, за които се знаело, че служат като параван на световния шпионаж.

Тайните служби на двете страни разкриват също така, че Уолис поддържа връзки с множество високопоставени нацистки служители, дошли на власт в Германия през 1933 г., и най-вече с Йоахим фон Рибентроп - германския посланик в Лондон и бъдещ министър на воншните работи на Третия райх. Събрани са дори доказателства, че Уолис е била за известно време негова любовница, докато Едуард я ухажвал, но това изглежда я е направило още по-желана от бъдещия владетел. Интересното е, че по онова време във висшите британски управляващи кръгове се зараждат настроения на “германофилия и хитлерофилия”, като двойката Уолис-Едуард се била вписала подобаващо в групата на консервативните британски аристократи, които гледат благосклонно на нацисткия режим, смятайки го за бариера срещу комунистическа Русия.

Та съвсем основателно британското правителство се опасява, че любовницата на краля може да предаде на Берлин някои от поверителните документи, с които разполага монархът, или да приеме плащане от германското разузнаване, за да влияе допълнително на краля в полза на Германия. Така романтизираната версия, която приписва кризата с абдикацията на Едуард VIII единствено на любовта му към неговата изгора и на упоритата му решимост да се ожени за два пъти разведена жена, всъщност прикрива маневра на британското правителство, целяща да отстрани от политическата сцена двойката влюбени, която таи твърде големи симпатии към нацистка Германия.

Всъщност, преди, по време и след Втората световна война, херцогът и херцогинята на Уиндзор - титли дадени им от възкачилия се на престола след абдикацията крал Джордж VI, са подозирани както в управляващите кръгове, така и сред широката общественост, в нацистки симпатии. И именно тези нелицеприятни констатации-подозрения са подтикнали британското правителство и министър-председателя Стенли Болдуин да насърчат Едуард VIII да абдикира. Филип Зиглър - официалният биограф на кралската фамилия Уиндзор, отхвърля тази хипотеза, като обяснява, че херцогинята не се била интересувала от политика. А херцогът бил германофил и антикомунист, защото бил свързан с роднински връзки с ликвидирания от болшевиките цар Николай II и бил установил контакт с Хитлер, тъй като според него по онова време фюрерът бил единственият европейски държавник, който се противопоставял на съветския комунизъм.

Но като британски монарх Едуард е също така глава на Англиканската църква, която не позволява на разведени лица да сключват нов брак, докато бившите им съпрузи са живи. В резултат на това става меродавно мнението, че Едуард не може да се ожени за Уолис Симпсън и същевременно да остане на престола - тя е смятана от религиозната общност за политически и социално неподходяща за съпруга на монарха поради двата си неуспешни брака. От друга страна сред обикновените британци се говори, че дори и в чувствата си кралската избраница е водена от стремеж към пари и висок социален статус, а не от любов към техния владетел.

Така правителствата на Обединеното кралство и на доминионите от Британската общност се противопоставят на брака, изтъквайки религиозни, правни, политически и морални възражения. Въпреки тази съпротива, Едуард VIII заявява намерението си да се ожени за Симпсън, със или без одобрението на опълчилите му се правителства. Това предизвиква конституционна криза, която, предвид твърдата решимост на Едуард да се ожени за Уолис, завършва на 11 декември 1936 г. с абдикацията му в полза на неговия по-малък брат Албърт, херцог на Йорк, който се възкачва на престола като крал Джордж VI. Така Едуард VIII се вписва в историята като единственият британски монарх, доброволно отказал се от престола, тъй като само по този начин можел да се ожени за оная, която наричал постоянно и навсякъде “жената, която обичам”.

Така след като получава титлата “херцог на Уиндзор” от брат си, Едуард сключва граждански брак с Уолис Симпсън на 3 юни 1937 г. в замъка “Канде” във френския град Мон. Минаването под венчило е обявено за частно събитие и на него не присъства нито един член на британското кралско семейство.

Уолис Симпсън

Отношенията между него и херцога и херцогинята на Уиндзор остават обтегнати след сватбата, още повече, че през октомври 1937 г., въпреки съпротивата на британското правителство, двамата съпрузи посещават Германия като лични гости на Адолф Хитлер. Нещо повече - те са настанени в алпийската резиденция на Хитлер в Баварските Алпи, където му правят компания цяла седмица. В същото време берлинската пропаганда прославя Едуард като порядъчен и умел владетел, който е бил принуден да се откаже от престола и натирен от родината си, тъй като бил прегърнал най-прогресивните идеи на времето - тези на националфашизма.

След избухването на Втората световна война, през септември 1939 г., херцогът и херцогинята на Уиндзор са върнати във Великобритания с нарочен кораб от “сивия кардинал” в английския двор и племенник на нашия княз Александър Батенберг - Луис Маунтбатън. Едуард е назначен от Джордж VI за генерал-майор и е изпратен към британската военна мисия във Франция. През февруари 1940 г. германският посланик в Хага - граф Юлиус фон Цех-Буркерсрод, твърди в дипломатическа поща, че херцогът е разкрил военни планове на Съюзниците за отбраната на Белгия - обвинение, което херцогът по-късно отрича. В същото време обаче той отказва да се върне по какъвто и да е повод на Острова, предпочитайки да си живее с Уолис в Париж. През май 1940 г., след германското нахлуване във Франция, семейството се премества в Биариц, през юни двамата бягат в Испания и в крайна сметка пристигат в Лисабон през юли.

Там те отсядат в дома на банкер близо до германското посолство и планират круиз с яхта заедно с Аксел Венер-Грен - швед и приятел на Херман Гьоринг. За начинанието обаче научава новият британски министър-председател Уинстън Чърчил, който заплашва с писмо херцота да го изправи пред военен съд, ако той не се завърне незабавно на британска земя. Едуард го прави, но едва дочаква края на войната, за да отиде отново в Париж с Уолис, където стават незаменима съставна част на местния хайлайф и дават почти 30 години хляб на жълтите вестници и списания. Чак до смъртта през 1972 г. на абдикиралия крал и на неговата съвсем законна половинка, последвала го в отвъдното 14 години по-късно.

Но има нещо, за което в този текст за метресите на Едуард VIII не стана нито веднъж дума - той не имал нито законни, нито незаконни деца, както повечето от предшествениците си с английската корона. Ако се вярва на официалната британска историография, кралят за малко бил стерилен, защото като малък се бил разболял от заушка. А тази болест според докторите нанася сериозни поражения на мъжките способности за възпроизводство. Злите езици из Острова обаче твърдят, че абдикиралият мжонарх никога не бил посял това, благодарение на което децата се раждат, където трябва. А го разхвърлял безразборно, ако се вярва на обяснението на Зигмунд Фройд на т. нар. инфантилна сексуалност.