Труд
Автор:
Труд онлайн
Говорител на Европейската комисия каза пред Euractiv, че споразумението от Преспа от 2018 г. между Гърция и Северна Македония трябва да се изпълнява от „всички страни“ и „добросъвестно“ на фона на нов спор между Атина и Скопие, който заплашва да съживи 25-годишен спор.
Новата дипломатическа криза между двете страни избухна, след като новият президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, която идва от националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, отказа да използва официалното име на страната по време на встъпването си в длъжност на 12 май.
Силяновска нарече страната „Македония“ вместо Северна Македония, официалното конституционно име след споразумението за промяна на името с Гърция от 2018 г., известно още като Преспанското споразумение.
Инцидентът предизвика реакции в Европа и САЩ, като мнозина се страхуваха от възраждането на спор, считан за открита рана за балканския регион.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски също подклажда огъня, заявявайки, че ще нарича страната си както иска.
Мицкоски дори покани Гърция да обжалва пред Международния съд, както е предвидено в член 19 от Споразумението, в случай че смята, че това нарушава Преспанското споразумение.
Споразумението от Преспа проправи пътя на Северна Македония да се присъедини към НАТО и да започне преговори за присъединяване към ЕС.
Но на фона на нова криза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис (Нова демокрация, ЕНП) заплаши да наложи вето на пътя на Северна Македония към ЕС, ако Скопие не спази споразумението за промяна на името.
Гръцкият лидер също подчерта, че три чакащи протокола за сътрудничество, които са част от Преспанското споразумение, което управляващата партия избягва да направи това поради съпротивата на някои хардлайнери в нейните редици, няма да минат през парламента.
„Ако някой смята, че може да пренебрегне Споразумението от Преспа, трябва да знае, че пътят им към Европа ще остане затворен и че протоколите няма да бъдат ратифицирани, ако не се спазва това, което предвижда споразумението“, каза Мицотакис.
Гръцката социалистическа партия Пасок, която се нарежда на трето място в проучванията, също заяви, че няма да даде зелена светлина за ратифициране на чакащите протоколи.
От своя страна Европейската комисия казва, че „всички страни“ трябва да се придържат към сделката.
„Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават от съществено значение за процеса на разширяване. Съществуващите двустранни споразумения трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни, включително Споразумението от Преспа между Северна Македония и Гърция“, каза говорител на Европейската комисия пред Euractiv.
Ратифицирането на трите протокола предизвика политическа полемика в Атина.
Протоколите, които са част от Преспанското споразумение, засягат отговорностите на Гърция по отношение на контрола на въздушното пространство на Северна Македония и предоставят на Скопие обучение и ноу-хау по въпросите на ЕС.
Основната опозиционна лява партия Сириза, която подписа споразумението от Преспа, сега се опитва да увеличи натиска върху управляващата партия Нова демокрация, като внесе предложение в гръцкия парламент за ратифициране на чакащите меморандуми.
Когато беше в опозиция, партията Нова демокрация твърдо се противопостави на Преспанското споразумение, но обеща да го спазва, когато дойде на власт през 2019 г.
Политическото семейство на Нова демокрация в ЕС, дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), подкрепила сделката през 2018 г., се ядосва от ВМРО-ДПМНЕ, също член на ЕНП.
