Еманюел Макрон „абдикира“ в черно

Макрон призна по телевизията собственото си поражение пред протестите

В. „Льо Монд“ помля държавния глава 6 месеца преди президентския вот във Франция

В обръщението си към нацията по повод на залелите Франция протести и насилие, миналата неделна вечер президентът Еманюел Макрон се бе облякъл като за погребение. Черен костюм, черна вратовръзка, бяла риза - това е тоалетът на всеки изискан французин, когато придружава в последния му земен път роднина, приятел или съратник. И издокаран така, след почти два мандата начело на страната, държавният глава произнесе пред телевизионните камери слово, в което не каза нищо съществено с цел усмиряване на бушуващата Франция. Но успя да пресъздаде за сънародниците си атмосферата на печален залез, направо на истинско погребение - това на неговото собственото управление.

На следващия ден колумниската на в. “Льо Монд” Солен дьо Роайе подчерта в редакционната статия на най-тиражирания френски всекидневник, че в тв-студиото президентът е изглеждал безсилен пред лицето на криза, която го изправя лице в лице със собствените му печални резултати на пръв държавен ръководител. Що се отнася до същината на изявата му, то според известната журналистка Еманюел Макрон бил създал впечатление за своеобразно абдикиране - собственото. “Той изрази недоумението си с питането “Какво им се върти в главите?”, визирайки участниците в безредиците и сякаш призна своето безсилие, без да предложи нищо конкретно за овладяване на напрежението” - натъртва Солен дьо Роайе. И изправен пред тройна криза - социална, фискално-финансова и политическа, според журналистката президентът на републиката разполага с твърде малко поле за маневриране, за да реагира на протестите, при това в ситуация, в която не разполага с мнозинство в Националното събрание.

Стремейки се да постави началото на деескалация, а и да се опази, - посочва още колумнистката, - президентът, който обича да се държи като върховния бог в римския пантеон - Юпитер, този път даде на заден. Изправен пред бруталното нахлуване на реалността - уикенд, белязан от най-различни социални недоволства, насилие, насочено срещу знакови символи на Републиката, и недопустими грабежи, сега Еманюел Макрон се сблъсква с мрачното наследство на своето досегашно дело. През 2016-та - година преди да се нанесе в Елисейския дворец, той публикува манифест, озаглавен “Революция”, в който обещава “да помири французите със самите тях” в една единна нация, обхваната тогава от онова, което той нарече “тъжни страсти”. Кандидат-президентът също така разказа надълго и нашироко за желанието си да върне на френския народ възможността сам да определя бъдещето, да отключи социалната мобилност, да обнови политическия живот, да възстанови доверието между управляващи и управлявани, да реабилитира политическата воля и да отблъсне крайната десница. В рязък контраст с изредените иначе състоятелни помисли са събитията от 17 октомври - ден, в който младите протестиращи скандираха главозамайващо една-единствена дума: “Революция!”. Ето защо при положение че до президентските избори остават едва шест месеца, тази мрачна дата заплашва да се превърне в символ на окончателния крах на макронизма - подчертава талантливото перо на “Льо Монд” в пола.

Еманюел Макрон често се е оказвал в разрез с нагласите на хората. - продължава Солен дьо Роайе. Макар да обещаваше по-хоризонтален стил на управление - такъв, който се вслушва в гражданското общество, той наложи властен, едноличен модел, упражняван “отгоре надолу”. Човекът, който разсъждаваше върху “образа на краля” и без колебание наричаше французите “собственият ми народ”, в крайна сметка се сблъска с бурна реакция - движението на “жълтите жилетки”, които стигнаха чак до вратите на парка “Тюйлери” в сърцето на Париж. В интерес на истината, Макрон успя да преодолее тази първоначална криза, като организира поредица от децентрализирани “големи дебати”, по време на които изглеждаше, че се вслушва в недоволството на обществото. Ама в крайна сметка той не предприе никакви действия, като така не превърна нито един от подплашилите собствената му власт страхове страхове в реална политика. На няколко пъти държавният глава обещаваше референдум, но така и не го организира. През 2022 г., използвайки руското нахлуване в Украйна като претекст, той се въздържа от водене на кампания за собственото си преизбиране - решение, което френската общественост не му прости, тъй като впоследствие отказа да му осигури парламентарно мнозинство.

Две години по-късно, непосредствено след като французите бяха гласували на изборите за Европейски парламент и бяха отправили ясен упрек на недоволство към него - той ги призова да гласуват повторно и после бе принуден да разпусне Националното събрание. Резултатът - пише авторката, - бе пореден изборен неуспех, който президентът отново предпочете да пренебрегне.

Изправен пред обществено движение, в което са се внедрили подпалвачи на безредици - ситуация, която, по признание на самите полицейски власти през уикенда е излязла “извън контрол”, сега Еманюел Макрон плаща цената за своя стил на еднолично управление - подчертава още Солен дьо Райе. Още с идването си в Елисейския дворец - обяснява колумнистката, - той разчисти пространството около себе си, заобикаляйки посредническите институции и отслабвайки допълнително традиционните политически партии, които и без това вече бяха загубили жизнеността си, без обаче да изгради каквото и да е на тяхно място. Плюс това в продължение на десетилетие Макрон не е проявил никакво желание да сподели властта, като през 2022 г. отказва да сключи съюз с все по-влиятелната десница, а през 2024 г. не назначи министър-председател от лявата коалиция, която се утвърди като водеща сила на парламентарните избори. И забравяйки, че легитимността на един президент трябва да се опира на основи извън него самия - а именно на народа и на парламентарното мнозинство, Еманюел Макрон винаги се е стремял да олицетворява властта еднолично. Като довеждайки президентската система от френски тип до крайност, държавният глава създаде впечатлението за режим, който буксува на едно място, и, парадоксално, в крайна сметка отслаби самата институция.

Притиснат в ъгъла, - пише към края на статията си популярната журналистка, - Еманюел Макрон сега изглежда склонен да инициира традиционната форма на консултации “около масата”, както той изрично се изрази в неделя. Държавният глава също така отбеляза, че до важните президентски избори остават едва шест месеца и призова за демократичен дебат, вместо за конфронтация по улиците. Всъщност наистина е необичайно да се наблюдава подобен “бум” на обществено движение в толкова непосредствена близост до важен вот - посочва дьо Райе и изтъква: - “В условията на поляризиран политически пейзаж, където политическите, идеологическите и общите ориентири изглеждат трайно размити, на фона на фрагментация и разделение на обществото, перспективата за скорошни президентските избори този път се оказва недостатъчна, за да разсее преобладаващите в страната отдавна небивали тревога и гняв.”