Енергийното вето чака резултати от първия тур

Парламентът няма да има кворум, само 105 депутати ще са в зала

ППДБ искат “да спадне малко напрежението от местните избори”

Вноските за транзитен газ в КС

Извънредното заседание, което председателят на парламента Росен Желязков свика заради ветото на президента Румен Радев на Закона за енергетиката, няма да събере кворум, тъй като само депутатите от ГЕРБ-СДС (69) и ДПС (36) ще бъдат в пленарна зала, установи проверка на “Труд news” при запитвания до отделните парламентарни групи. Двете формации имат 105 народни представители, а за преодоляване на ветото са необходими 121 гласа.

“ГЕРБ и ДПС трябва да научат, че когато кажем “не”, това означава “не”. Можем да работим за важни неща заедно, но когато кажем, че няма да участваме в предизборния цирк, няма как да ни накарат”, каза Кирил Петков. От ППДБ обясниха пред “Труд news”, че ще подкрепят падането на ветото на президента, но след като “спадне напрежението около първия тур на местните избори”.

Крайният срок за отхвърляне на ветото изтича идната седмица на 2 ноември, тъй като срокът за това е 15 дни и започва да тече от следващия ден на президентския указ, който бе издаден на 18 октомври.

Енергийната комисия в парламента вече отхвърли ветото на президента върху закона за енергетиката в сряда с гласовете на ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС.

Една от най-важните теми в текстовете, които Румен Радев върна за ново обсъждане, е либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Според държавния глава приетият закон се е отдалечил от целите на социалната държава а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система. В мотивите за ветото се казва, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ “Марица-Изток 2” и ще застраши функционирането на “Мини Марица-Изток” още в средата на следващата година, а в същото време не се гарантират правата на най-уязвимите групи битови потребители, които в крайна сметка ще понесат най-трудно планираната либерализация на пазара на електроенергия.

Управляващото мнозинство твърди, че ако моделът, който бе приложен за бизнеса, бъде приложен за битовите потребители, ще е успешен и няма да се повиши цената на електроенергията за домакинствата.

От БСП, “Възраждане” и ИТН обаче на няколко пъти вече предупредиха, че либерализацията на пазара на ток за бита ще започне от 1 юли 2024 г. и ще доведе до 3-4 пъти увеличение на сметките за електроенергия.

Междувременно Радев сезира Конституционния съд за разпоредбите от Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки към Русия, с които се налагат допълнителни енергийни вноски в размер на 20 лева за 1 мегаватчас за вноса и транзитния пренос на природен газ с произход Русия, но срещу които вече реагираха остро Сърбия и Унгария. Радев припомня, че при отношенията на държавите членки на ЕС с трети страни се прилага Обща митническа тарифа, която се определя от Съвета по предложение на Европейската комисия и режимът на санкциите на ЕС също не предвижда държавите членки да налагат самостоятелно допълнителни ограничения.