Комисарката Лабиб настоява всеки европеец да има „бойна готовност“ за 72 часа
Европейският съюз е подложен на атака, водената от Русия хибридна война разширява обхвата си с нови цели и Брюксел трескаво предприема контрамерки, подготвяйки се за най-лошия сценарий, тоест въоръжен конфликт - стреснаха се вчера акредитираните в белгийската столица кореспонденти на няколко авторитетни вестника от Берлин, Париж и Рим.
Повод на пишещото братство да бие тревога даде еврокомисарката и бивша министърка на външните работи на Белгия - Хаджа Лабиб, която обяви на всеослушание, че жителите на Стария континент “трябва да са готови за оцеляване при пълномащабни военни действия.” Високопоставената чиновничка, която отговаря в Европейската комисия за управлението на кризи, смята, че последните години “промениха начина, по който действаме - от опустошителните горски пожари в Португалия през 2017 г. и пандемията заради “COVID-19”, до войната на Русия срещу Украйна”. “Оттогава насам Европа трябваше да се реорганизира, - натърти Хаджа Лабиб, - за да посрещне тези нови предизвикателства - като се започне от хакерски атаки, насочени срещу болници, комуникационни системи или изборни процеси, а вчера бяха ударени дори и нашите супермаркети”. Всичко това представлявало “сива зона”, която показвала, че “ние не сме нито във война, нито в мир”.
Според еврокомисарката става дума за ситуация, която само преди няколко години би била отхвърлена като “научна фантастика, но днес ни поставя на ръба на опасна граница.” “Достатъчно е съвсем малко, за да преминем в състояние на “червена тревога” - подчерта Лабиб, обобщавайки: - Войната се завърна на нашия континент!”
В опит да бъдат неутрализирани технологичните саботажи, насочени напоследък срещу супермаркетите в някои големи страни-членки на ЕС, а оттам и срещу веригите за доставка на храни, вчера в сградата на ЕК - двореца “Берлемон” в Брюксел, са се състояли две важни срещи за координация на общите усилия срещу заплахите. В същото време през целия ден е бил поддържан пряк контакт с държавите-членки и съответните национални органи, които разследват хакерските удари и нанесените поражения. Първата среща е била организирана от Междуинституционалната работна група на ЕС с участието на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност, ня “Европол” и на съответните “специални служби” на Европейската комисия. Втората среща на ръководството на ЕК е била с “EU-CyCLONe” - европейската мрежа за връзка между организациите, управляващи кибер-кризи.
Успоредно с това Европейската комисия публикува вчера нови насоки за подготовка на жителите на 27-те страни-членки при извънредни ситуации и по-конкретно как да се действа през първите 72 часа на бойни действия. Основната идея е всеки европеец да се организира така, че да бъде самостоятелен в продължение на поне три дни, за което трябва задължително да притежава т. нар. бойна готовност или комплект за оцеляване. ЕК е препоръчала също така горещо жителите на Стария континент да си подготвят “чанта за спешно напускане” /т. нар. “go-bag”/ с цел бърза евакуация, съдържаща питейна вода, храна, лекарства и други жизненоважни неща.
Според информациите на медиите, тревогата в двореца “Берлемон” била набрала неимоверна скорост във вторник, когато наред с продължаващите “кибер-нападения” срещу супермаркети в Германия, са били отправени седем отделни заплахи за бомби на борда на пътнически самолети в европейското въздушно пространство. Макар в крайна сметка да се оказва, че става въпрос за фалшиви сигнали, те засягат обезпокояващо два полета на авиокомпания “Ryanair” към Италия - първият от Португалия, а другият от Ирландия. В единия от случаите дори са били бяха вдигнати под тревога изтребители, които да ескортират конкретния пътнически самолет. Подобно неприятни емоции са се завихрили също така в Полша, България, Испания и Великобритания, като те са подхранили растящото подозрение, че тези инциденти са част от дирижирана от Москва “стратегия на напрежението”.
Но наред с тревогата, в “европравителството” на Урсула фон дер Лайн изглежда расте неувереността в собствените сили и във възможността да бъдат предприети ефикасни контрамерки на руската опасност. Ами представената в сряда работна програма на ЕК за предстоящата година поставя въпроса дали е постижима поставената цел за създаване на някаква първоначална форма на общоевропейски въоръжени сили до 2030 г.
“Въпреки безпрецедентните решения и финансиране - посочва документът - целта за постигане на отбранителна готовност до 2030 г. е изложена на риск.” И още: “Затова трябва да положим повече усилия, за да изпълним тези цели и да укрепим своята устойчивост, готовност и способност за бърза реакция при кризи - или дори при още по-тежки сценарии.”
В същото време т. нар. Коалиция на желаещите, на която стълбовете са Великобритания, Германия и Франция, насрочи за следващите дни важна сбирка за дискутиране на конкретна военна помощ на Украйна. Да участва във форума бе поканена и Италия, но премиерката в Рим Джорджа Мелони отказа да участва, мотивирайки отхвърлянето на поканата с вече известното си становище. Ами тя твърди, че страните-членки на ЕС не трябва да търсят поотделно или на групи диалог с Русия и САЩ за мир в Украйна, а целокупно, чрез един, единствен представител, упълномощен от всички страни-членки да седне на масата на преговорите.