ЕС тръгва на война (търговска) с Китай

Комисарят по търговията Марош Шефчович се завърна с празна кошница от Пекин

Германия и Франция изнасят вътрешното си напрежение в посока азиатския гигант

Брюксел вече не може да се оплаква непрекъснато, без да предприема по остри действия да защити интересите си

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович бе на 8 и 9 октомври в Пекин, за да убеди китайската страна да предприеме мерки за намаляване на годишния дефицит на ЕС в двустранния обмен, възлизащ на около 360 млрд. евро, но си тръгна с празна кошница. Съобщавайки този факт, анализаторите на най-уважаваните вестници в Лондон, Париж и Рим посочиха, че домакинът на висшия брюкселски чиновник - министърът на търговията Уан Уънтао, бил отхвърлил едва ли не с насмешка и даже в аванс едно от основните искания на госта.

Става дума за предложението на Шефчович Китай доброволно да ограничи износа за Стария континент на хибридни автомобили до 15%, при положение, че сегашният им дял надхвърля една трета от всички продавани коли на смесена тяга. Обсъдени, но без някакъв конкретен резултат, са били също така варианти за намаляване на европейския дефицит, например чрез определяне на минимални цени и подписване на споразумения за доброволно ограничаване от страна на Китай на износа за Европа на безкраен списък от стоки. В замяна Народната република би запазила широкия си достъп до европейския пазар, но като че ли и тази възможност е била подмината с пренебрежение от нейния търговски министър. 

И поставена на тясно, от благосклонна на компромиси и миролюбива, Европа е принудена да тръгне на война с Китай, засега, Слава Богу, търговска – обявиха почти в хор най-тиражираните вестници на Италия и Франция – „Кориере дела сера“ и „Льо Монд“. Просто защото Брюксел вече не може да се оплаква непрекъснато, без да предприема по остри, настъпателни действия, с които да защити интересите си. В продължение на години европейците, които се славят като привърженици на свободната търговия и на многостранното сътрудничество, се стремяха да избегнат конфронтацията, сега обаче тя се превръща в съвсем приемлив вариант на двустранните икономически отношения. Като според парижкия всекидневник би било наивно да се смята, че само една по-твърда промяна на тона на Брюксел би била достатъчна за радикална промяна на позицията на Китай.

По простата причина, че за Пекин ограничаването на неговия индустриален свръхкапацитет и поставянето на някакви бариери пред на износа биха означавали подкопаване на модел, който е от решаващо значение за стабилността на комунистическия режим. Ето защо няма признаци, че страната е готова за фундаментални промени – констатира „Льо Монд“, като в най-добрия случай според вестника „Поднебесната империя“ би могла да се съгласи на съвсем незначителни корекции, при това ако й се помолиш много. Следователно нужно е демонстриране на мускули. 

Урсула фон дер Лайен обобщи ситуацията в речта си за състоянието на Съюза на 16 септември - търговският дефицит на Европа с Китай в момента възлиза на около един милиард евро на ден. През второто тримесечие на тази година, според данни на „Евростат“, дефицитът в двустранния обмен на стоки е достигнал 103 милиарда евро и шефката на ЕК използва много тежка дума за състоянието на нещата: деиндустриализация на Европа. При това не става въпрос просто за разменни обеми, които могат да се коригират, а за следвана стриктно държавна политика, тъй като самият китайски икономически модел е движещата сила на износа на страната. Вътрешното търсене в Китайската Народна Република остава слабо - обясни в. „Кориере дела сера“, - кризата в сектора на недвижимите имоти не е разрешена, а китайските домакинства спестяват значителни средства и потребяват малко.

Същевременно производственият капацитет на „Поднебесната“ продължава да нараства, подхранван от кредитирането и настъпателната държавна индустриална политика, като резултатът е производствен сектор, който е принуден да търси пазари в чужбина, просто защото такива липсват у дома. И Европа поема част от този излишък на капацитет, а проблемът далеч надхвърля сферата на видимите слънчеви панели, електрическите превозни средства или пластмасовите джунджурии за дома и дечурлигата - китайският натиск вече се усеща при машините, химикалите, стоманата, алуминия, акумулаторите, компонентите и цифровите технологии. Въобще той застрашава самото ядро ​​на европейската индустриална мощ – подчерта италианският всекидневник.

Според вестника най-важното за превърналата се в належаща конфронтация е това, че Германия, която досега е проявявала сдържаност поради стремежа да защити търговските си интереси в Китай, промени позицията си. Преди две години Берлин все още се противопоставяше на въвеждането на европейски мита върху китайските електромобили, опасявайки се от ответни мерки, напоследък обаче германският канцлер Фридрих Мерц смени посоката на курса на 90 градуса. В писмо от 5 октомври, подписано съвместно с Еманюел Макрон, той призовава ЕК да се сдобие с нови инструменти, освен традиционните антидъмпингови и изравнителни мита – по-конкретно с механизъм за изключване на държава извън ЕС от европейския пазар, включително Китай, ако тя нарушава правилата на толерираната конкуренция. А обратът в германската позиция, както за „Льо Монд“, така и за „Корсера“, е красноречив показател за сериозността на ситуацията, тъй като за европейските производители рискът вече не се заключава единствено до загубата на достъп до китайския пазар. Рязкото нарастване на китайския износ дестабилизира вътрешния пазар и въобще европейския производствен капацитет, докато същевременно се задълбочава зависимостта от Народната република в стратегически сектори.

Все пак в очерталото се противопоставяне ЕС разполага със силни аргументи - пазарът му от 450 милиона потребители е по-важен от всякога за китайските компании, търсещи реализация на своята продукция. Ами Китай е изправен пред проблема с огромния промишлен свръхкапацитет, още повече, че американският пазар е затворил вратите си за почти всичките му производствени изделия. Този лост за влияние – механизма за изключване от европазара, плюс някои защитни мерки „А ла Тръмп“, биха могли да се окажат ефективни, стига Пекин да се убеди, че ЕС е готов да действа. 

А досега колебанието на Европа подкопаваше нейния авторитет и възстановяването му в Пекин с повече или по-малко позволени средства е от жизненоважно значение за Стария континент – смятат коментаторите на цитираните медии. За тях обаче постигането на някакъв положителен баланс с твърди, силови средства, няма да мине без последици за ЕС. Китай разполага със сериозен арсенал за ответни действия – само ограниченията върху износа за Европа на редкоземни елементи, наложени от Пекин през 2025 г., разкриха уязвимостта на индустрията на Стария континент и това, че тя е обвързана с трудно преодолими зависимости. Цели промишлени сектори биха могли да пострадат, особено манифактурните производства, като лошото е, че Китай е в състояние да приложи във външноикономическите си връзки принципа „Разделяй и владей!“ и някои държави-членки на ЕС могат да загубят от конфронтацията много повече от други. 

Ето защо тръгвайки на война с „Поднебесната империя“, та била тя и търговска, Европейските лидери трябва да подготвят обществеността за безспорната последица, че твърдата позиция си има цена и тя трябва да бъде платена от всички. Като посланието ще намери отклик само ако ЕС успее да убеди жителите на страните-членки, че бездействието вече не е опция, тъй като то би тласнало Съюза по опасен път - този на промишлена и технологична зависимост, която постепенно подкопава свободата на Европа да взема самостоятелни решения. И това ще бъде основният въпрос в дневния ред на заседанието на Европейския съвет на 16 и 17 октомври, което би трябвало да даде на ЕК необходимите инструменти за пропорционален, целенасочен и убедителен отговор на китайската търговска инвазия. Като същевременно се избегне ескалация, при която и двамата партньори биха загубили много.