Заради спорта много хора чуват за първи път за България

Мачове, които ги гледа целия свят, а ние се подиграваме на спортистите си

„Мечтата угасна“, „Жалко!“, „Без български финал“ Това са некрологични спортни заглавия в издания, които не могат да бъдат определени като български. Да имаш двама български юноши сред четиримата най-добри на толкова престижния тенис-турнир в Уимбълдън - и да драскаш скръбни вести как единият от тях изгубил и нямало да има български финал на Уимбълдън.

Сякаш досега всяка година все български финали е имало. Само интелект, по-нисък от човешкия не би оценил и не би се гордял с невероятния факт, че двама млади български тенисисти са полуфиналисти на този турнир. За първи път в 157-годишната история на Уимбълдън и над 1400-годишната история на България! За първи път! 
След което за втори път - от победата на Григор Димитров през 2008 г. - стигналият до финала младеж Иван Иванов става шампион за младежи! Каква чест за страната ни и каква бляскава победа за Иван Иванов! Кой от тези псевдо-журналисти, от тези жалки драскачи с нещо е помогнал - с каквото и да е, за тази велика победа на неизвестен до вчера младеж от неголяма европейска страна, чиито управници основно крадат от спорта, вместо да инвестират в спорта?! 

Когато се подиграваха на Бербатов и го наричаха „Барби“ им казах да си запишат годината, в която за първи път българин стана голмайстор на Висшата лига в Англия. Защото не се знае дали няма да е за последен път.
Когато се подиграваха на Кубрат за загубата от Кличко и Джошуа им казах да запомнят кога България е имала два пъти претендент за световна титла в тази супер тежка категория. Мачове, които ги гледа целия свят и част от него за първи път чува името България и вижда българин на екрана. Когато не уважаваш нещо, губиш го. Бербатов бил „Барби“, а Кубрат бил тъп - това са подигравките на тези, някои от които ги издържат родителите им и които няма да имат възможност даже да се снимат с Бербатов и Пулев. Защото живеят в различни вселени.

Признателен съм, че се познавам с двамата. Щастлив съм, че с Кубрат си казваме „приятелю“, гордея се, че голям шампион като него публично заявява, че се учи от хора като мен. Не знам дали и с какво съм заслужил тези думи, но ги приемам със смирение и благодарност.

А когато чета такива скръбни и унизителни драсканици - сякаш някой е умрял, вместо радостни и подкрепящи младите ни тенис-таланти слова... Тогава се сещам за един цитат от Артър Конан Дойл: любимото произведение „Изгубеният свят“ и любимия герой проф. Джордж Едуард Чалънджър. Ето какво казва професорът при една от срещите си с ненавижданите от него журналисти:

„Господин Малоун е лешояд, като всички други от неговия бранш - porcus ex grege diaboli - свиня от стадото на дявола.“ После стават истински приятели с журналиста господин Малоун, който все пак си остава изключение.
Прочетох „Изгубеният свят“ още като дете. За съжаление, в годините понякога съм имал повод да се сещам за този цитат.

И сега се сетих, докато четях тези оскърбителни за всеки здрав разум печални глупотевини, за които бих посъветвал човек да не си губи времето да ги чете. Съвет, който аз самият не последвах. Затова ви моля да ми простите за изгубеното време и ако сте стигнали дотук: Заедно да пожелаем успех на шампиона Иван Иванов и на - защо не - бъдещия шампион Александър Василев. Многострадална България има огромна нужда от успехите на своите работливи млади таланти!