За съжаление конституцията си остава само пожелание

Официално сме парламентарна република, но така ли е наистина

Народът е превърнат в послушна маса

На 13 юли се навършиха 28 години от влизането в сила на демократичната Конституция на Република България (КРБ). За първи път български основен закон безапелационно обяви вярност към универсалните общочовешки ценности. Издигна правата и достойнството на личността във върховен принцип. Прокламира решимостта за създаване на демократична, правова и социална държава. Прогласи като неотнимаемо основополагащо начало върховенството на народа в осъществяването на държавната власт. „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията“, гласи императивът на чл. 1, ал. 2. По такъв начин, за първи път в българската история народът е въздигнат като Върховен суверен, дава му се възможност сам да определя обществената си подредба, сам да направлява съдбините си.

За съжаление, 28 летa след приемането u, КРБ си остана само пожелание. Свидетели сме как демократичните u принципи биват загърбвани, поругавани, на практика потъпквани. Как върховният закон постепенно е превърнат в посмешище от трите власти. Не са редки случаите министри, главни секретари и други високопоставени лица публично за заявяват: „Абе, оставете я тая конституция...“ Да ни напомня жеста на Алековия герой: „Костентуция? На-а-а, костентуция!“ Ако само загатне подобна скверна мисъл, американски сенатор или държавен секретар на часа и завинаги ще бъде изритан от всички държавни служби. Не и у нас.

Властта - независимо коя от последните две десетилетия, дори не крие своето незачитане към разписания в КРБ правов ред, към фундаменталните принципи на правовата държава. Прогласените за неотменими права в глава Втора (чл. 57); разпоредбата, гарантираща „предотвратяване злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя“ (чл.19, ал. 2); и редица други, официално не са анулирани, но доколкото изпълнителната и някои представители на съдебната власт отказват да ги прилагат, на практика се оказват безвластна фасада, зад която се вихри произволът над гражданите и обществото.

Официално сме парламентарна република: законодателната власт трябва да се осъществява от Народното събрание (НС), а изпълнителната - да изпълнява волята на народа съобразно повелите на КРБ! Затова се нарича изпълнителна! НС не може да прехвърля на изпълнителната власт компетентността по издаването на закони. Не и у нас!

Защото не НС, а правителството - чрез партийното си мнозинство в парламента, нормотвори, стоварва лавини от взаимно противоречащи си закони и подзаконови актове, които обезсмислят непосредственото действие на КРБ. Гласуват се главно поправки, изменения, допълнения на закони, често приети от същото НС. След като са били негодни, та е трябвало веднага да бъдат ремонтирани, не означава ли, че тези „закони“ от самото начало са били брак? И въпреки това са били гласувани? Народните ни, божем, представители, действали ли са в интерес на народа? Както повеляват чл. чл. 67 (2) и 76 (2) на КРБ и както са декларирали в клетвата си? Или и те се оказват брак, събран от кол и въже послушен изпълнител на волята на олигархичното задкулисие - действителният властелин на държавата?

Народът е превърнат в послушна маса, в „материал“, който властниците манипулират чрез послушните медии, правилните НПО-та - известни на Запад като GONGO, тоест фалшиви неправителствени организации (Government Organized NonGo­vernment Organizations), фалшиви новини и други форми на принудително въздействие. За съзидателното минало дълго отказваха да говорят или го изопачаваха като „отживелица“; докато днес - в светлината на драстичния срив на нацията, миналото вече е обект на зловонни фалшификации.

Най-ефективната форма на контрол над „материала“ се провежда чрез мултиплицирането на работни места и ведомства. За последните 20 години то придоби алармиращи пропорции: на държавна софра са 769 100 души; 433 000 от които контролират 405 000 работещи фирми! На тази армия от чиновници разчита олигархията, за да съхрани властта на избраната от нея Партия по време на избори.

В йерархията на олигарсите, босовете им са недосегаеми. Кради колкото можеш, разпределяй правилно и никой няма да ти търси отговорност! Именно властващата държава на безнаказаните чиновници и олигарси се е превърнала в държава в държавата (както ЧЕЗ е държава в държавата, според признанията на чешкия премиер Андрей Бабиш).

Не се ли оказва, че у нас са налице две държави: официалната, за пред света - тази на демократичната КРБ, която формално не е анулирана, но притежава мними функции; и другата - на противоконституционното „законотворчество“, на произвола, която реално властва.

Резултатът: за последните две десетилетия над 1,9 милиона наши сънародници са намерили смъртта си - демографска загуба от над 21%, следствие от наложения на страната ни геноциден модел, който в най-висока степен убива нацията.

Аналогията с нацистка Германия е поразителна. Академичните изследователи изтъкват, че след възкачването на Хитлер на власт, в Германия започват да съществуват две паралелни държави: „нормативна“ - на демократичната Ваймарска конституция и „прерогативна“ - на нацистките закони и подзаконови актове. Още през 1933 г. нормативната власт е само с мними функции.

„Отношенията между двата източника на власт, между държавата и нацистката партия, са отношения между привидна и действителна власт, при които правителството е безвластна фасада, закриляща и предпазваща действителната власт на нацистката партия“, сочи безспорният авторитет по проблема Хана Аренд.

Нацистите не крият своето незачитане към съществуващия законов ред. Но не анулират Ваймарската конституция, допълва Ернст Френкел. Използват я „за параван, за пред света“ и главно - с оглед запазване на частната собственост. Чрез нормативната държава упражняват пълен контрол над цялата икономика; докато чрез прерогативната - на нацистките закони, те осъществяват цялата върховна власт по всички политически въпроси.

„Нацистите стоварват цяла лавина от нацистки декрети, но така и не анулират официално Ваймарската конституция. Почти не посягат на гражданските служби...“ Но както уточнява Конрад Хайден, „за държавните постове, на които не могат да поставят свои хора, нацистите създават свои служби, като по такъв начин изграждат държава в държавата.“ Мултиплицират се длъжности и инстанции. Това роене се извършва на принципа: колкото повече са инстанциите, толкова повече са възможностите за създаване на работни места за „наши“ хора. Естествено, назначаването е според волята на „Вожда“, не изхожда от административния капацитет на лицето, нито от съображения за икономическа ефективност или промишлена резултативност.

Нацистите правят всичко възможно, за да се отърват от наследството на по-ранни етапи на развитие. Всичко трябва да започва от Третия Райх, от „Моята борба“; за миналото - или отказват да говорят, или се изопачава като „отживелица“. Според нацистките правила Фюрерът и стоящите в йерархията под него райхслайтери, гаулайтери, щурмбанфюрери и пр. фюрерчета, са недосегаеми, освободени са от отговорност пред обществото.

„Социалисти, комунисти, считаха, че масите са техен монопол. Държаха залите пълни, бяха господари на улицата. И ето, дохожда един човек и веднага се ражда голямо народно движение. Дело на случая ли е или грешка в съжденията на масите...? Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса... Масата е като животно, което се подчинява на своите инстинкти. Логиката и разсъждението нямат значение. Масата има твърде опростен мисловен и чувствен апарат. Всичко, което не може да разбере, я плаши... Мога да ръководя масите само когато са фанатизирани. Аз фанатизирах масите, за да направя от тях инструмент на моята политика“, изповядва Хитлер пред Херман Раушнинг - гаулайтер на Данциг.

Резултатът: най-унищожителната Втора световна война, с над 60 милиона жертви; 15 милиона от които - в нацистките лагери на смъртта. Освен в газовите камери, евреи, цигани, негри, поляци, руснаци; хомосексуалисти, инвалиди и пр. untermen­schen, се умъртвяват чрез побои, недохранване, глад, различни заболявания, „медицински“ експерименти...