Зоран Заев бърза, но не греши ли посоката

Премиерът на Република Северна Македония обяви, че очаква интензивен диалог с българските представители в търсене на решение преди 22 юни

Албанският премиер Еди Рама пристигна набързо в София, не за да преговаря за коридор №8, а да търси отстъпка по пътя към ЕС

Зоран Заев се е разбързал да намери решение на спора с България преди 22 юни, след като пропусна толкова много време за контакти със София. Но това беше период, в който се постара достатъчно да хвърли вината за липсата на напредък единствено върху България. Дори използва такъв речник, така се увлече в словесните еквилибристики и в търсене на езикови метафори, че и настрои срещу себе си и най-верните му привърженици и у нас.

Дипломацията на Северна Македония в момент страда от един методологичен проблем. Това е желанието да снеме от политическия и държавен елит край Вардар отговорността за задръстването, в което се намериха и продължаваха да се намират в безизходна ситуация двустранните ни отношения. И Заев, и вицепремиерът Никола Димитров, та дори и президентът Стево Пендаровски решиха, че с декларацията, че „за идентичност и език не се преговаря“, са очертали своята „червена линия“ и с това са си свършили работата. Да му мисли другата страна.

За заемането на тази поза на сърдити млади хора допринесе и подкрепата, която те получиха от някои страни членки на Европейския съюз. Нали си спомняте - външните министри на Словения, Австрия и Чехия отидоха на крака в Скопие, за да призоват оттам България да „пусне“ Северна Македония в преговори за членство. Много пъти съм цитирал думите на професор Денко Малевски, първият външен министър на суверенна и независима Република Македония, според когото „съюзите се създават за да бранят интересите на своите членове, а не на кандидатите за членство“. Самият Малевски многократно е писал за това като предупреждение към днешната политическа класа в Скопие да не очаква държавите от ЕС да застанат в подкрепа на Северна Македония срещу България. Но и това се случи. Което е проблем на родната ни дипломация като знак за недобре свършена предварителна работа сред партньорите ни в ЕС да им обясним същността на спора със кандидатката Северна Македония и нашата позиция. На всичко отгоре слушам, че външният министър на Германия Хайко Маас бил предложил правилата за налагане на вето от страна на всяка една страна член в Европейския съюз да бъдат променени.

Ако това е вярно, можем веднага да го приемем като удар срещу България, която засега поне формално единствена спира Скопие да започне преговори за членство. А може би това е някакъв политически реванш за провала на обещанието, дадено от Берлин миналата година, че по време на германското председателство през декември Скопие ще стартира преговорния процес. Какво, техният любимец и политическа рожба Борисов вече не е на власт и ето, че получаваме публични плесници. Това не е сериозно и не подобава на една държава като Германия и нейното място в Европа. Пък и да си призная, не съм сигурен дали българското „вето“ не се подкрепя и от други страни членки, които се крият зад позицията на София без да афишират несъгласието си за старт на Скопие.

И друго ми прави впечатление - Зоран Заев в един момент се закани, че ще намери начин да се срещне със служебния премиер Стефан Янев. Даже бе подхвърлил, че това може да стане на някой от трите гранични пункта между двете държави. Това веднага ми напомни за демонстрацията на братска солидарност и взаимна помощ в критичен момент, които президентът на Сърбия Александър Вучич и самият Заев направиха в един студен и ветровит февруарски ден на граничния пункт Табановце. Тогава Вучич връчи на Заев кашонче с 4 800 ваксини против Ковид-19 като първи транш от дарението от Сърбия за Северна Македония. Кратката церемония под студения вятър на ГКПП-то показа снизходителното отношение на Вучич към Заев, който от своя страна оставаше само да почне да целува ръцете му.

Сега премиерът на Северна Македония е фиксирал две дати и два форума, на които се надява да има разговори с български представители, не се уточнява кои.

Първият е срещата на НАТО в Брюксел на 14 юни, а втората - на 17 юни в Анталия. Пък аз си мисля, че ако Заев наистина е крайно заинтересован да се срещне с българския си колега Янев в търсене на решение на спора преди 22 юни, да не чака да се вижда с него на граничен пункт, а да се вдигне и да дойде в София, дори и неканен, да се повърти около „Дондуков“ 1, белким се намери някой да му отвори вратата.

Ама щяло да бъде прецедент, нямало такъв случай в балканската, пък и в европейската дипломация. А бе човече, на теб ти пари под краката, ти имаш нужда от българската подкрепа и разбиране, пък и опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ стартира серия от ежедневни протести срещу липсата на прозрачност за преговорите, които, твърдят в Скопие, на експертно ниво се водели с България за уточняване на „пътната карта“. Вдигай се и идвай в София, търси среща с Янев или Радев, макар че не виждам как двамата биха променили консенсусната българска позиция за европейската интеграция на Северна Македония. Пък и да си кажа искрено, след всичко, което Заев наговори публично по отношение на България, не знам кой би бил онзи български премиер, президент или външен министър, който би седнал на една маса с него без предварително да положи усилия на волята да преодолее и преглътне онова „цял свят е произлязъл от маймуните, само ние, македонците - от българите“. Дали ще бъде в Брюксел, Анталия или в София, премиерът на Република Северна Македония най-напред ще трябва да поиска прошка за всичко, което направи през последните месеци да скара още повече хората от двете страни на границата и да хвърли вината за това срещу България. И чак тогава да каже какво го тревожи и какво очаква от нас.

Заев има пример за подобен подход. Еди Рама, който наскоро начело на своите социалисти спечели парламентарния вот в Албания, идва на гости у нас. В рамките на двудневната си визита ще се срещне със служебния премиер Стефан Янев. От изброените в официалното съобщение теми за посещението, последната е може би най-важната. Щял да бъде обсъден въпросът за европейската интеграция на Албания. Лаконично, но пределно ясно. Че какво друго вълнува Рама след като стана ясно, че в Брюксел настояват Албания да върви в тандем със Северна Македония по пътя на преговорите за членство. Естествено, стопирането на кандидатурата на Скопие по определен начин пречи и на Тирана. Така че няма начин някогашният баскетболист и бивш кмет на албанската столица да не лобира за подкрепа на своята страна от страна на България, което значи и да иска индиректно подкрепа и за Скопие. Щом като онзи Заев се прави на голям играч и ще търси срещи с български представители на неутрален терен- Брюксел, Анталия или другаде, вместо да дойде в София, защо да не ползва посредник от калибъра на трикратния премиер на Албания Еди Рама. Което пък идва да потвърди усещането, че Заев вече разбира негативния ефект от вече стореното от него за своите и на неговото правителство позиции в България. Дано да е стъпил на земята, където силно му пари.

А когато и ако дойде в София, може и до Банкя да отскочи да се види с Бойко Борисов и да го попита как двамата я докараха дотам България да спира Северна Македония към ЕС. Ако и Борисов го приеме, разбира се.