Зърнарският бизнес като вид социална услуга

Няма бизнес, в който с толкова малко усилия да печелиш толкова много пари

Много е лошо изведнъж да започнеш да се къпеш в пари, които смяташ, че си заработил, докато всъщност си ги получил

В последните дни държавата ляга и става с претенциите на едрите зърнари. С трактори „Ламборгини“ и коли от едноименната марка, стотина фамилии в едрия зърнопроизводителен сегмент държат държавата за заложник. Протести, блокади, истерии. Всичкото това, защото едрия зърнарски бранш е свикнал да маже филията дебело и да печели значително повече, отколкото реално си е заработил.

Разбира се, казвайки всичко това, трябва да е ясно, че има и почтени, основно дребни и средни, производители, които също страдат, заради фактическия монопол на стотина души в сектора. Но! Също така трябва да се каже, че малките и средните също носят вина за състоянието на земеделието у нас. Най-вече с обстоятелството, че в момента са на първите редици в протестите и без да осъзнават обслужват основно интересите на едрите производители. С тези протести в момента се стимулира статуквото в едрото зърнопроизводство основно. Защото евентуален отказ от внос от Украйна ще засили концентрацията на пазара и ще го остави дълбоко извън всякакви конкурентни принципи. Истината е, че в България всеки си мечтае за „бизнес“ като този на зърнарите.

В тяхната търговия има няколко съществени плюса, които ги няма никъде другаде. Първо, имаш гарантиран пазар на стоката си. Зърното може да се продаде винаги, има достатъчно силно вътрешно потребление. Мелниците изпитват затруднения да внасят зърно от чужбина - заради забрани и логистични трудности - затова са принудени да купуват, каквото им се продава. Това позволява зърнарите да могат да извиват ръце и да получат каквато цена си искат. В България, често, цената е над 20 на сто над цената на международните пазари. Това създава основната причина хлябът да е толкова скъп.

Второ, зърнарите имат изключително благоприятен данъчен режим. От една страна стоката им е освободена от начисляване на ДДС. Това означава, че когато търгуват със зърно, няма ДДС. Следователно на всичките им разходи се полага възстановяване на ДДС. Гориво, машини, сгради, консумативи - върху всички получават 20 на сто ДДС, което им се връща по сметките. Отделно обаче, което е още по-голям плюс, зърнарите получават възстановяване на акциз на горивото, което ползват. Грубо казано акцизът и ДДС-то са малко под половината от цената на горивото. С други думи, ако вие си зареждате колата и плащате три лева за литър дизел, на един зърнопроизводител горивото му излиза към малко над половината от това.

Трето, големите зърнари ползват лъвски пай от гигантските евросубсидии. Към два милиарда лева годишно получават от европейските пари всички зърнари. Това е огромна сума. Гигантска. Да, Европа наложи ограничение от максимум триста хиляди субсидия на земеделец, но родните „бизнесмени“ хитро я прескочиха като започнаха да си създават обръчи от десетки фирми, които получават тавана на субсидията. Самата субсидия изкривява пазара до степен пазар вече да няма. Това не е пазарна стока. Това е държавно регулирана златна мина, в която ако те пуснат в играта си гарантиран мултимилионер.

Отделно, да не пропускаме, че в зърнарския бизнес фактически няма работна ръка. Знам хора, които обработват над 50 хиляди декара, от които печелят милиони, но го правят с десетина наети души. Няма бизнес, в който с толкова малко усилия да печелиш толкова много пари. Отделно, в зърнарския бранш фактически логистиката е опростена до степен на абсурдност.

Основно зърното се товари (често в твърде претоварени гондоли) на нивата и се вози на няколко километра. Няма сложни логистични вериги, няма трудности, няма регулации. Разказваха ми за гондоли легнали до ресорите, често натоварени с по 50 тона стока. Нали се сещате първо какво прави това на пътя, но и второ колко пари им спестява от логистика, колкото и да е минимална тя?

В случая това тяхното все по-малко започва да прилича на бизнес и все повече на врътка, на далавера. Това на практика е забогатяване по решение на ръководството. Държавата те е погалила с перо и те е направила богат. Махнете им субсидиите, връщането на акцизи и ги оставете на пазарен принцип да си реализират стоката. Голяма част от тях ще умрат от глад за няколко години. Това е една тъжна реалност, но реалност при всички положения. Защото нямат уменията да поддържат труден бизнес в сложен пазар. Бизнес с големи разходи, сложна логистика и нулева сигурност. Както изглеждат по-голямата част от нормалните бизнеси.

Аз се занимавам цял живот с търговия на метали от и за металургията. Налагало се е в тази дейност за една-единствена сделка да се организират три вида транспорт - камиони до жп гара, влак от жп гара до пристанище и кораб от порт до порт. Камион, влак, кораб за една сделка. И то влаковете са четири, тръгващи от три различни града, товарят се със специализирана техника, после се разтоварват на пристанището в рамките на няколко поредни дни, наема се кораб, който се товари веднага след пристигането на влаковете и се изпраща в чужбина. Нали разбирате за каква сложна логистика иде реч? Организира се от нашите специалисти вътрешно и между-другото, защото самият металопреработвателен бизнес не е логистичен, въпреки силния логистичен елемент. Просто се налага и се прави.

Същевременно ми разказваха за едни големи зърнари, които последния път, когато имаше внос на украинско зърно, били в истински ступор. Милите били с препълнени складове, защото не знаели какво да си правят стоката, която нямала обичайния си пазар, поради очевидно непазарната си цена. Имат я, ама не знаят как да я натоварят на морски кораб и да я изпратят в чужбина. Не могат да пътуват претоварени с гондоли с по 50 тона до морето. Образно казано не знаят къде е жп гарата, камо ли как се поръчва и организира (и товари!) влак. Не знаят как да организират претоварването на морския порт, нямат идея как се намира кораб. И затова складът седи пълен, а те се вайкат ли, вайкат как държавата не им помагала.

Вижте, бизнес, който разчита на държавата на всяка крачка, не е бизнес, а социална дейност. Не можеш ли сам да печелиш, да принаждаш стойност и да храниш себе си и служителите си, ти не си бизнес, ти си дом за социални услуги. Някой ти дава от парите на данъкоплатците и това ти позволява да се правиш на велик и всяка година да си купуваш нов „Майбах“. Много е лошо изведнъж да започнеш да се къпеш в пари, които смяташ, че си заработил, докато всъщност си ги получил. Трябва да си даваме сметка, че това са много различни категории. Да заработиш или да получиш. И когато си получил нещо почти без усилия, то е много лесно да ти се отнеме. Просто трябва да те пуснат на свободния пазар, за да демонстрираш на всички колко много не си за тая работа.