Икономиката излезе от кризата, но рисковете за бюджета са реални

Икономиката излезе от кризата, но рисковете за бюджета са реални

Публичните финанси са изключително податливи на един или друг политически провал

През последните месеци в общественото пространство е наситено с макроикономически оптимизъм. Есенните прогнози за ръста на икономиката са по-оптимистични от тези през пролетта, като това се потвърждава и от международните институции. Пазарът на труда продължава да е динамичен, като броят на заетите вече е устойчиво над 3 млн. души. Безработицата също падна до 8% при нива от 11-12% преди само две години. Приходите в бюджета са над очакванията и към края на третото тримесечие на годината сме на сериозен излишък. Последното, разбира се, води и до натиск за повече разходи в публичния сектор - например вече обещаното увеличение на учителските заплати. Това са само част от новините, които следва да отразяват един икономически подем и да водят до оптимизъм сред обществото.

Натрупването на подобни новини не е изненада. На икономиката u трябваха 5 пълни години да се отърси от кризата. У нас тя се настани през 2009 г., а се отърсихме от нея, когато достигнахме предкризисните нива през 2014 г. В края на този период се разгърна и политическата криза у нас, която започна с протести през 2013 г., а апогеят u беше фалитът на КТБ. И двете кризи издъниха бюджета на държавата. Кумулативният дефицит в периода 2009-2012 г. беше 5,3 млрд. лв., а през 2013-2015 г. достигна 7 млрд. лв. Именно през втория период се повиши и държавният външен дълг заради нуждата от финансирането на бюджетните дефицити и стопения фискален резерв. На фона на отърсването от тези две кризи и по-осезаемото възстановяване в Европа беше нормално раздвижването у нас да се усети през 2015 и 2016 г. България съвсем не е изолиран случай - подемът се усеща по сходен начин в целия регион, в т.ч. в повечето ни съседки, при това независимо от членството им или не в ЕС.

Наред с оптимизма обаче има и много подводни камъни. Почти единодушно световните институции посочват политическите рискове пред растежа и публичните финанси в развиващия се свят като водещи. Това е особено вярно и у нас. Както вече видяхме, политическата криза в България донесе дори по-голяма загуба за бюджета от икономическата. През последните години публичните финанси са изключително податливи на един или друг политически провал. Затова и стана традиция бюджетът да се актуализира всяка година. Тази година въпреки доброто представяне на бюджета отново се появи лоша новина - плащането по делото “Белене”. Това е кристален пример за цената на политическия риск, която всички данъкоплатци плащат. Предният такъв беше КТБ.

Този политически риск е донякъде в основата и на един от най-слабо представящите се макроикономически индикатори - инвестициите. Докато потреблението и износът подкрепят растежа през 2016 г., инвестициите, или т.нар. брутообразуване на основен капитал, почти не допринасят. В макроикономическата прогноза на финансовото министерство се залага по-сериозен ръст на инвестициите едва през 2018 г. Тук, разбира се, се проявяват две слабости - ограниченият приток на чужди капитали след кризата и известната зависимост от т.нар. публични инвестиции, които в голямата си част са по европейски програми. През последните години усвояването на европейски средства започна да изпреварва притока на чужди капитали, което, отчитайки реалните ефекти (върху съвкупното производство, заетостта и потенциала на икономиката) от едните и другите, е притеснително.

Темата за инвестициите ни препраща и към заетостта, която видимо губи своята инерция. През 2014 и 2015 г. у нас се създаваха по 40-50 хил. работни места на тримесечие. През 2016 г. са в рамките на 20-25 хил., тоест насищането на пазара на труда е осезаемо. Една от причините за това се крие в образованието и липсата на квалифицирани кадри - на практика към средата на текущата година всяка трета фирма споделя, че среща трудности с намирането на работна сила. Това е структурна слабост, която носи своя риск и може да бъде ограничителна пред подема в следващите години.

Наред с това обаче очакванията са да се усили натискът върху заплатите. Плановете на администрацията също са насочени към повишаване на възнагражденията - официалната прогноза за нарастването на индикатора “компенсация на един нает” е сред най-завишените в последната макрорамка (ръст с 5-6% на годишна база през 2016-2019 г.). Това е донякъде обосновано поради повечето пари в бюджета и насищането на пазара на труда, но в същото време може и да предизвика проблеми по оста “купуване на подкрепа”. Историята от последните над 15 години показва, че и в добри, и в лоши години опитите да се решат политически проблеми с напомпване на заплатите не носят резултат - нито политически, нито икономически.

В заключение можем да кажем, че позитивните макроикономически новини от последните месеци не са фикция, а отразяват динамиката на една икономика, която се отърси от две тежки кризи. Политическите пречки пред растежа обаче съвсем не са за пренебрегване. Подемът в България не се отличава от темповете за региона, тоест много от добрите новини са в немалка степен привнесени отвън. В същото време структурните слабости (най-вече в образованието и пазара на труда) и политическите рискове (пред бюджета например) са съвсем реални. Неслучайно и кредитният рейтинг на страната все още не е повишаван след намалението му вследствие на КТБ.

Важно е да се отбележи и това, че дебатът за политическата стабилност или политическите рискове съвсем не се свежда до един или друг избор на данъкоплатците. Проявленията на политическите рискове в последните години - с бюджетния дефицит и актуализациите на бюджета, с КТБ и с “Белене”, не са продукт на една или друга партия, а на политическия ни елит. Разбиването на това статукво не минава просто през бюлетините, а през цялостно осъзнаване и преосмисляне на ролята на държавата (и съответно политиците) в икономическите отношения и на обвързаността на държава и бизнес. В годините на подем тези рискове често успяват да се скрият зад повечето възможности на бюджета (което вероятно ще е съдбата на случая “Белене”), но тяхното натрупване е неизбежно. Затова в рамките на наличния макроикономически оптимизъм и най-вероятно по-щедър бюджет през следващата година не бива да забравяме големите политически провали от последните години и обвързаностите, които доведоха до тях.