Труд
Автор:
Труд онлайн
Тази седмица финансовото министерство предложи облагане с данък върху свръхпечалбите за 2027 г. на банки, фирми за бързи кредити, застрахователите, телекомуникационните компании, обменни бюра и търговски вериги с повече от пет обекта. Данъкът е за сектори, които не ги реинвестират в българската икономика, обясни зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. По думите ѝ в някои сектори печалбите скочили до 588% за шест години.
Според икономистите Георги Ангелов и Васил Велев обаче, трябва да има данък свръхпечалба и в други сектори, освен посочените от финансовото министерство.
"Това, което наистина липсва е облагане на свръхпечалбите на енергийните компании", каза по БНТ Васил Велев, който е почетен председател на АИКБ.
Георги Ангелов пък отбеляза, че "пак сме в петролна криза, пък петролните компании са изключени от еднократното облагане."
Двамата подчертаха, че моделът на голямото харчене и живот на кредит рухва, а вярната формула, според тях е: по-малко пари в обръщение и повече производство на стоки, за да има забогатяване, а не инфлация.
"Цялата пара отива в свирката, а локомотива не се движи. Точно натам отиваме. Всичко отива в инфлация, а не в насърчаване на производството", каза Ангелов.
"Какво прави една търговска верига? Тя натиска цените на производителите, от което страдат производителите, плащат по-малки заплати на работниците си. Купува един килограм сирене примерно за 10 пари и ви го продава за 20 пари. И част от тази свръхпечалба, ако се върне обратно към хората чрез бюджета – това е добре", даде пример Васил Велев.
Георги Ангелов посочи, че правителството очаква милиард и 400 милиона евро приходи от целия пакет данъчни промени, но това едва ли ще се сбъдне. "Просто защото фирмите са активни и могат да преместят, да заобиколят изискванията. Данък върху банките може индиректно да ги накара. да кажем. да кредитират по-бавно домакинствата и да намалят тази кредитна експанзия. Но може да стане и обратното", обясни той.
По думите му, в момента растежът на икономиката се определя основно от вътрешното потребление: "Услугите са измерителя на вътрешната инфлация и за съжаление те растат най-бързо. Трябва производството да расте колкото паричната маса, за да няма инфлация, а ние в момента сме: голям растеж на паричната маса, пък производството спада дори."
Като представител на работодателите Васил Велев отбеляза, че цената на електроенергията остава сериозен проблем за бизнеса.
"Тя се плаща от предприятията, които или ще ограничат дейността си и ще затворят, ако продават на международния пазар и станат неконкурентоспособни или ще вдигнат цените, ако продават на българския пазар и ще допринесат за нов скок на инфлацията", предупреди той.
