Илия Ангелов: Като казвам, че трябва да гледаме българския интерес ме наричат путинист!

Днес парите са цар и господар на всичко, а народа ни - кучета го яли! 

“Хора без лица” дирижират всички процеси у нас

Известният певец Илия Ангелов притежава един от най-красивите гласове на родната сцена, но той е също така композитор, аранжор и китарист. Малко известно за него е, че дълги години е тренирал лека атлетика и дори участва на републиканско първенство на 1000 метра. Паралелно със спорта, той развива и музикалния си талант, като свири на китара и акордеон. Голямата популярност идва при него през 1981-ва година, когато става вокалист на култовата група “Диана Експрес”, с която създават вечни шлагери, като “Молитва за дъжд”, “Северина”, “Наследство”, “Блус за двама”, “Утре” и много други. Основателят на “Диана Експрес” - легендарният Митко Щерев композира и първата самостоятелна песен на Илия - “Защото съм такъв”. Най-големият му успех като солов певец е с песента “Ключ от чужда стая”, която през 1995-та година печели Голямата награда на “Златният Орфей”, и е обявена за “хит на годината”. Най-новият му албум носи името “Бащина земя”. Неговата половинка в живота - поетесата Таня Бойчева е автор на много от въздействащите текстове на песните му. Двамата имат и внуци, по-големият от които - Момчил, вече е студент в НАТФИЗ, в класа на проф. Ивайло Христов, а малкият Ясен скоро ще бъде първокласник.

Притеснява ме евентуалното въвеждане на дигиталното евро

- Илия, ти направи нова версия на песента на Роси Ганева - “Хора без лица”, която е написана от теб. Какво те провокира да възродиш тази песен, която звучи изненадващо актуално с днешна дата? 
- Точно това ми беше интимната мисъл - усетих, че много добре се вписва в днешния ден, защото прекалено много хора вече са без лица. Това са хора, които ние не виждаме, но те дърпат всички процеси тук - крадат и измислят версии да злепоставят други хора, за да ги отклонят от това, което биха могли да свършат... Това ме накара да направя нова версия на тази песен, още повече че не съм я чувал по радиостанциите, може би са я пускали в началото, но след това... То са безброй такива песни, които не звучат - не е само тя. Славчо от Б. Т. Р., който води предаване в “Бг радио” откликна и там представихме “Хора без лица”, но въпреки това пак не звучи нито моята версия, нито тази на Роси - не искам да обвинявам никой, но факта си е факт.

Заедно с Митко Щерев и култовата група “Диана Експрес”

- На 22-ри май получи Голямата награда за цялостен принос в развитието на културата в Община Пазарджик. Важни ли са за теб наградите?
- По принцип съм получавал достатъчно награди, дори като писах книгата ми трудно успях да си спомня точно по кое време и с коя песен съм ги получил, но тази награда - за цялостен принос към културата на Пазарджик, силно ме развълнува. Много съм емоционален и като обявиха името ми и започнаха да гърмят едни фойерверки - нещо ме хвана за гърлото... Казах едно изречение и не можах да продължа. Добре, че бях приготвил една песен и това ме спаси. (Смее се.) 

- Ти си носител и на Голямата награда от “Златният Орфей”, което е един от големите ти успехи, а кой беше най-трудният период в кариерата ти? 
- Той целият период е труден, макар че по време на наградата имаше едни две години, в които медиите проявяваха по-голям интерес, но после не съм имал много силен попътен вятър... Това е нормално, защото аз съм ни рак, ни риба, тоест съм певец на група, но всъщност имам и самостоятелна кариера и тези две неща понякога трудно се съчетават. Понякога казвам на жена ми: “Таня, имам много дрехи, но като отивам сам да пея някъде не мога да се облека като рокаджия, а като съм с групата не мога да се облека с костюм!” Трудно се балансира между двете, но не се оплаквам.

С Голямата награда от “Златният Орфей”

- Сблъсквал ли си се често със завистта и негативните коментари?
- Случвало се е. Работил съм много в чужбина и там често сме свирили световни хитове, така че те са оставили сериозен отпечатък във вкуса ми. Понякога, като правя моя самостоятелна песен ме влече да постигна атмосферата от някоя песен, модерна по онова време и даже преди бяха обвинили “Ключ от чужда стая”, че в нея има нещо от едно парче на Терънс Трент Д'Арби! Само темпото е същото, но това не означава, че съм го направил нарочно. Като гледам и сега какви работи пишат за мен... Един колега беше казал - той е путинист! Човек, като прочете и започва да вярва, че съм копейка и путинист, само и само защото съм казал, че трябва да си гледаме българските неща и интерес. Световната политика е сложна и мръсна и ние си сваляме гащите до долу, като целта е някои хора да живеят добре и да имат пари, а народа ни кучета го яли! Днес парите са цар и господар на всичко. Прочел съм много автобиографии и сега ме впечатли втората книга на Ози Озбърн. В нея той описва как отишъл в една клиника в Щатите и се беше изразил така - те ми видяха банковата сметка по-бързо, отколкото ми премериха кръвното! Ние също, като свирихме пред българската общност в Щатите и те ни казаха: “Тук всичко е долар!” Знаем, че Бай Ганьо взима най-печелившите неща от Запада, така че не знам и у нас до къде ще я докараме...

Корицата на автобиографичната му книга “Човекът в сянка, но винаги на предна линия”.

- В какво намираш опора в тази действителност?
- Намирам опора, като правя песни, които на мен ми харесват и това ми дава устойчивост и отдушник. Да, не ме пускат кой знае колко по радиата, но онзи ден пътувахме за концерт с група “Спринт”, на които сме специални гости. След него дойдоха две жени, едната от тях е живяла във Финландия и тя ни сподели с голямо вълнение колко се радва, че сме се запознали. Каза ми: “През 95-та година пътувах с колата и по радиото пуснаха “Ключ от чужда стая” и направо се вцепених - не знаех на кой свят съм! Веднага си купих албума и оттогава ви следя.” Това е смисълът за един музикант. Аз нямам слаб текст, защото така създаваш истинска емоция. Но един човек, когато е елементарен има нужда да слуша нещо пошло. Гадно е, като някой ти натрапва простотията - ето, вчера като отивахме към плажа и минахме покрай едно заведение и от там се чува само - тумба-лумба, а хората искат да релаксират, обаче има и някои, които се кефят...

- В момента работиш ли над нови солови песни, или с група “Диана Експрес”?
- Аз съм човек, който не може да стои без да работи, още повече че имам стари неща недовършени. Примерно, миналата година на “Бургас и морето” участвах с една моя песен от преди 25 години, текста за която ми беше дала Надежда Захариева. Сега съм изровил от моя архив още едно парче оттогава и по тези песни има неща, които да се довършат. Подготвил съм и една песен от 81-ва година, когато започнах с “Диана Експрес”, като тя е по стихове на Симеон Манолов - поет от Силистра. Много ми харесва, защото в нея има оригинално описание на подрастващото момиче, което се превръща в жена - “към красивото си заобляне тръгват утринните момичета.” 

- Според теб, защо само у нас вече толкова години не се приема закон за задължителен процент българска музика в ефира?
- Не знам дали това трябва да се въведе със закон, обаче истината е, че като отидеш в друга държава, със сигурност по-големия процент е тяхната музика. Ние винаги сме били чуждопоклонници - въпрос на манталитет ли е!? Не че и аз не съм започнал да се уча с готини западни песни, но съм пял и български хитове на “Щурците”, “Диана Експрес”, “Сигнал”... Сега много музикални редактори може би се опитват да демонстрират, че са много напредничави и модерни и не пускат от старите рок групи и певци. Унизително нещо се случи с мен, когато правих юбилейния си концерт - “70 години Илия Ангелов”. Тогава бяхме медийни партньори с БНР, но въпреки това, нито един музикален журналист не ме покани да им гостувам по този повод! Обаждах се на жената, с която контактувах: “Какво се случва, нали сме медийни партньори?!”, а тя: “Не знам, аз съм изпратила на всички редактори, но не мога да им кажа кога да ви поканят!” Преди известно време говорих с известен наш музикант и той ми каза, че такова нещо при него не е пристигало! Откликнаха “БГ радио”, които ме поканиха да им гостувам. Ники Кънчев също ме покани в неговото предаване по “Дарик”.

- Какво мислиш за цените по родното Черноморие през това лято - 9 евро за таратор, 8 за сандвич и 6 за бира?
- Вчера бяхме в Ямбол, защото съпругата ми е от там и после отидохме до Бургас да видим и морето. Цените не само там, а навсякъде скочиха - всички видяхме за какво става въпрос! Излъгаха хората и тези, които ни набутаха постигнаха своето - голям келепир за тях! Вече едвам ги издържам всички тези, които още обикалят студиата, а преди това ни убеждаваха колко ще е хубаво с новата валута. Дразня се и от новите метални стотинки - центовете и постоянно се взирам, за да позная каква монета държа! Най-тъжно ми е, когато видя възрастни хора, които едва кретат като отиват до магазина, но с тези цени могат да си купят само едно-две неща, обаче това е положението...

- А притеснява ли те евентуалното въвеждане на дигиталното евро?
- Естествено, това е пълен затвор - отвсякъде! Онзи ден се разговорихме с едни млади полицаи и им казах: “Момчета, в момента ви е широко около вратовете, но сега като въведат дигиталното евро... Вашето поколение трябва да е по-инициативно и да протестира! Ние, на тези години, дали сме направили нещо - не знам, Господ ще ни съди, но вие стоите безмълвно и нищо не правите. Утре ще го въведат и може да ви извикат да ходите да се биете в Украйна, а те: “Как ще го направят?!” Е как, ако не искаш, слагат ти запор на сметката и не можеш нищо да изтеглиш! Как ви накараха да се бодете - уж не беше задължително, но после стана така, че не можеш да отидеш на работа, ако не си си сложил. Мен колко ме плюха за ваксините, една даже беше написала - вие сте виновен, че толкова хора си отидоха! Всякакви ги има. Лошото е, че на тези години човек вече няма достатъчно енергия да се бори - да, ядосвам се за много неща, но виждаш, че резултат почти няма и понеже нямаш много енергия гледаш да си я пазиш за песни.

- Какво е мнението ти за действията на новото правителство на Румен Радев?
- Не ги следя много, но видях, че Радев е казал, че не иска да пращаме повече помощи на Украйна, докато не си оправим нещата тук. Отстрани изглежда, че правят правилните неща, но доколко ги правят и дали само не ни замазват очите с дребни неща?! Най-лесно е да хванат някой циганин, откраднал кокошка и да ни кажат - да, хванахме го! Но не знам тези големите крадци дали ги хващат? Чета, че новият началник на полицията прави сериозни акции - преследват хора, хващат ги, после ги пуснат, после нещо трето, четвърто и така забравиш първото и второто и накрая се оказва, че почти нищо не са направили, но да им дадем шанс да направят нещо.

- Дразни ли те двойния стандарт в отразяването на военните конфликти по света и това, че определението “агресор” се използва само за Русия, докато за Израел и Щатите тази дума старателно се избягва?
- То не само дразнещо, аз се чудя на хората, които са съгласни с това, което се опитват да ни натрапват. Не вярвам нормален човек да не вижда за какво става въпрос! Това, че в САЩ правят хубави китари, не е повод да си затваряме очите за агресивната им политика по целия свят. Казвам това, защото мой колега ме попита - защо не си купиш руска китара? И как ни внушават, че Русия щяла да ни нападне - не знам кой вярва на тези работи, сигурно има и такива... Вече се питам дали има нещо вярно в това, че има сили, които постоянно се опитват да ни разделят. Защо ние, след като сме християни трябва да се бием и да се караме с другите, които също са такива?! Или аз, като харесвам тази музика, защо трябва да се карам с теб, че харесваш друга, не мога да си го обясня!

- Случват ли ти се чудеса в живота?
- Чудо e, че всеки ден човек се събужда! За мен е чудо и когато в главата ми започне да звучи някаква мелодия! Важно е човек да намери за какво е предназначен. Чудо е и да намериш човека до себе си, особено днес. Познавам хора на по 30-35 години, които се оплакват, че не могат да си намерят половинка. Животът стана много комерсиален и наистина е чудо да откриеш сродната си душа!