- Инж.Манолов, чува ли се гласът на кмета и как работите вече четвърти мандат в ситуация на политически трусове?
- Българските общини са сред институциите с най-високо доверие. Ние сме най-близо до хората и първо нас търсят за всичко.
Периодът от 3-4 години, в които често се сменяха правителства, наистина донесе несигурност за важни решения, и забави някои процеси, включително отварянето на оперативни програми, плащания по проекти и др.
С МРРБ например имаме подписани 12 договори през 2024 г. по т.нар. Инвестиционна програма за общините за почти 14 млн.лв. и по повечето от тях не сме получили авансовите плащания, съответно строителните дейности не могат да започнат или започнаха и бяха замразени от фирмите-изпълнители. Сега имаме уверение от МРРБ, че ще започне разплащането по тези договори и силно се надяваме да се случи скоро.
Наред с това държавата продължава да прехвърля ангажименти към местната власт, без да е осигурено нужното финансиране или без оглед дали имаме компетентност и експертиза по съответната тематика.
Силен глас на кметовете е НСОРБ, които освен за повишаване на експертизата ни, работят и се застъпват за общите становища на общините.
Четири мандата са дълго време, но това позволи да разгърнем в Павликени стратегическа програма и да поставим приоритети. В първия мандат акцентът бяха общинските пътища и обновяване на образователните заведения. Тогава изградихме и ГПСОВ. Вторият мандат продължихме с ремонтите на важни обществени сгради – общинската болница, социални домове за деца и др. Тогава изградихме и много спортни обекти. Третият мандат беше белязан от COVID-19 и високата инфлация, но пък това беше време да се концентрираме върху проекти за чиста околна среда, включително инвестиции в соларни панели върху общински сгради, за да намалим разходите им за ел.енергия. Този дейности се развиват и до днес.
През всички мандати имаме изпълнени проекти и за рехабилитация на водоснабдителни мрежи. Именно това е най-големият акцент през настоящия мандат.
Вярвам, че през всякакви политически трусове можем да преминем, когато имаме добра стратегия и ясно поставени цели.
- Обикновено хората търсят помощ първо от местния кмет. С какви проблеми се обръщат за съдействие напоследък жителите на община Павликени?
- Отвъд обичайните запитвания за осигуряване на социални жилища или трудова заетост, напоследък все повече са сигналите, които получаваме от граждани за нерегламентирани сметища. Отдавам това на засилената дейност на Общината по отношение на управлението на отпадъците и желанието на гражданите да живеят в чиста околна среда като плащат справедлив размер на такса „Битови отпадъци“.
- Сред най-сериозните проблеми на общината е кризата с водата. Какво се прави за справянето с нея?
- Засушаването е факт и тази тенденция няма да се промени в идващите години. Затова досегашните мерки на парче трябва да бъдат заменени от цялостни и устойчиви решения.
На първо място, очакваме държавата да има стратегия за целия воден сектор.
Очакванията ни са да бъде приет законът за ВиК. НСОРБ е внесло повече от 30 бележки и конкретни предложения към законопроекта.
Настояваме да се увеличат средствата в централния бюджет, чрез които общините целево могат да извършват ремонт на водопроводни мрежи. Подобни инвестиции надскачат възможностите на общинските бюджети и местните приходи, а оперативните програми не могат да покрият всички проблеми.
Краткосрочна мярка е да се ползват напоителните канали. За това всяка година преминаваме през доста дълга процедура – да убедим всички институции, че имаме нужда от тази вода и да очакваме МОСВ да я разреши. За това усилено работим с институции от всички нива в държавата – „Напоителни системи“, Областна управа, МРРБ, МОСВ, Басейнова дирекция и т.н.
През 2024 г. това се забави драстично и доведе до протести на гражданите, а в три населени места беше въведено бедствено положение. За 2025 г. заявената вода е пусната, но вече месец не може да достигне до с. Караисен. Смятаме, че може да се разсъждава за механизъм при безводие автоматично да се пълнят напоителните канали, вместо всеки път месеци наред да пишем писма.
От своя страна Общината не стои безучастно в този процес. През годините изпълнихме редица проекти за рехабилитация на водопроводни мрежи – над 80% от мрежата в с. Караисен е изцяло обновена, главния клон в град Бяла черква, огромна част от мрежата в град Павликени чрез поредица от отделни проекти, изградихме тласкателен водопровод за с. Вишовград, главен клон от водопровода на с. Росица, както и допълнителното водоснабдяване на с. Върбовка.
В момента сме подали проекти за рехабилитация на първи етап от мрежите на шест села, за които през миналата година изготвихме технически проекти за реконструкция на вътрешни водопроводни мрежи и последващо осъществяване на авторски надзор в селата: Бутово, Долна Липница, Горна Липница, Дъскот, Лесичери и Патреш.
Възлагали сме търсене на алтернативни източници край най-засегнатите села. Опитахме да възстановим стари кладенци. Тези начинания в голямата си част са неуспешни.
Въпреки многото изпълнени проекти и огромните усилия, които полагаме, напълно обновени са 16% от цялата дължина на водопроводните мрежи в населените места. В няколко от тях обаче наблюдаваме, че състоянието на тръбите е второстепенен проблем. Първостепенният е, че във водоизточниците няма вода.
Възнамеряваме да възложим изготвянето на технически проекти за още 2-3 от населените места, където има по-чести аварии, за да имаме проектна готовност.
- Колко селища и жители са на режим на водата?
- Шест павликенски села и Бяла черква продължават да са на воден режим, актуализиран е графикът за водоподаване.
След среща на кметовете на най-засегнатите от безводието павликенски села с ръководството на „ВиК Йовковци“ в Лесичери, Недан, Долна Липница, Димча, Патреш, Горна Липница и град Бяла черква е валиден актуализиран график за водоснабдяване. В тези селища подземните източници все още са със силно намален дебит, което не позволява те да имат вода за цяло денонощие.
- Напоследък много се говори за захранване на населените места във Великотърновска област с вода от яз."Ал.Стамболийски", който е два пъти по-голям от използвания в момента яз."Йовковци". Този проект ще бъде ли осъществен?
- Гледаме с оптимизъм на идеята водите на яз. „Александър Стамболийски“ да се използват за питейни и битови нужди. В момента язовирът се използва само за енергийни и напоителни дейности, но пробите, взети от различни точки, показват прекрасни качества на водата.
Темата е изцяло от компетентностите на държавата.
Подчертавам, че язовирът се намира на територията на общините Сухиндол и Севлиево. Съоръжението е собственост на НЕК, може да му бъде сменено предназначението и той да се ползва за питейни нужди, предвид прогнозите за засушаване и безводие.
Надяваме се, че държавата ще започне предпроектни проучвания за възможността водите на яз. „Александър Стамболийски“ да се използват и за питейни и битови нужди.
Нужна е държавна политика и дългосрочна концепция, свързана с язовира. Ние, съседните общини, ще съдействаме по всички начини за проектиране, промяна на предназначението и правото на преминаване на водоснабдителната инфраструктура през общински имоти и съоръжения.
- Неотдавна настояхте пред АПИ за спешно завършване на обходния път, който да изведе трафика от града. Какво се случва с 40-годишната сага с това трасе?
- От критично значение е околовръстният път на град Павликени да бъде завършен преди да започне изграждането на магистрала „Хемус“. Кариерите за интертни материали, нужни за строителството, са от южната страна на града и опасенията ни са, че без околовръстен път, всички тежкотоварни камиони ще бъдат принудени да преминават през град Павликени. Това няма да позволим, защото ще застраши живота и здравето на нашите съграждани, както и ще увреди публична инфраструктура и жилищни сгради.
Проектът за изграждане на пътя е започнат още през 80-те и остава много малко работа, за да бъде завършен и да се пристъпи към строителство.
АПИ възложи изготвянето на идейният проект и той е готов от две години. Доколкото знам, възложен е технически проект, който се изработва в момента.
Надявам се до есента да е утвърден и съгласуван, но това вероятно ще отнеме поне 4-5 месеца. Тогава ще започне процедурата по отчуждаване на земи. Надявам се в държавния бюджет 2026 да бъдат заложени средства за изграждането му. Отлагане за още една година може да създаде големи проблеми.
Важно е да подчертая, че този околовръстен път ще облекчи не само трафика около Павликени. Това трасе ще има огромно регионално значение, тъй като ще свърже няколко републикански пътя. То ще се яви най-кратката връзка между Велико Търново и магистрала „Хемус“, поне в близките години. То ще има директна полза и за Сухиндол, но ще се отрази и на трафика между Свищов и Севлиево.
- Какви по-сериозни проекти се реализират в Павликени и как те ще повлияят на живота на гражданите?
- Както вече казах, 12 договора имаме с МРРБ. Чрез финансиране от държвата продължаваме с рехабилитацията на водопроводната мрежа на град Павликени. Започнахме подмяна на водопроводите и в с. Недан, което е едно от големите селища и силно засегнато от водната криза. Стойността на проекта е 4 958 810 лева. Извършваме рехабилитация на важни улици в град Павликени. Очаквам скоро да започне ремонт на лекоатлетическата писта на стадион „Ганчо Панов“.
Напредва основният ремонт и мерки за енергийна ефективност на ОУ „Св. Климент Охридски“ в Павликени.
Завърши проектът за рехабилитация на системите за външно осветление в градовете Павликени и Бяла черква, където подменихме всички улични лампи. Ефектът вече е налице заради по-добрата осветеност, а скоро ще измерим и спестената ел.енергия.
Подписахме договор за финансиране на проект за изграждане, обзавеждане и оборудване на 2 сгради за социални услуги „Резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция“ за общо 30 потребители, както и ремонт и реконструкция на съществуващата сграда на бившия дом в Михалци. Паралелно с това напредва модернизацията и разширяването на Дома за стари хора в с. Караисен. Проектът включва и изграждането на малка пречиствателна станция за битови отпадни води, фотоволтаична електроцентрала с мощност до 30 kW и нов асансьор.
- Какви мерки предприемате за привличане на нови инвестиции и бизнеси в общината?
- Общината може да се похвали, че на наша територия вече имаме първия сертифициран инвеститор клас „А“ – фирма, която произвежда заварени арматурни мрежи за строителството, метални фибри и профили за сухо строителство. През изминалите месеци беше отворено и ново предприятие за опаковки.
От своя страна, като местна власт гарантираме ускорени процедури за всеки инвеститор, в рамките на правомощията ни.
Освен броя хора в трудоспособна възраст, всеки един инвеститор гледа и каква е тяхната квалификация, каква е инфраструктурата, какви са условията на живот и задържат ли се хората в населените места.
Затова цялостната ни дейност по рехабилитация на пътища, подобряване на водната инфраструктура и т.н. носи подкрепа за бизнеса.
Съвместно с двете средни училища работим за това да предлагат нови специалности, които подкрепят развитите отрасли в региона. Акцентът тук е върху ПГАТ „Цанко Церковски“, заради силно развития аграрен сектор около Павликени. Наред с традиционните си специалности, те отговориха на нуждите на бизнеса и с разкриването на „Полиграфия“, „Машини и системи с ЦПУ“ и др. Там се изгражда и център за високи технологии, наскоро бяха оборудвани два STEM кабинета, а след ремонта на общежитието ще можем да привличаме ученици от много по-голям регион.
Амбицията ни е да осигурим на младите семейства в града всички удобства, които и областните градове предлагат. Всички училища в Павликени са обновени, всички детски градини - също, а дворовете им са прекрасни места за игра. Добре е уредена спортната ни база с разнообразни възможности за активен живот. Предлагаме богат културен календар. Наред с чистата околна среда, спокойния и сигурен живот, вярвам, че нищо не липсва на младите хора и те биха оставали тук, а това носи сигурност за инвеститорите.
- Какви са възможностите за развитие на туризма в региона?
- Разположението на Павликени в Централна Северна България и добрите транспортни връзки чрез жп линии и пътища до областните градове правят региона лесно достъпен.
Ние можем да предложим много на нашите посетители и приветстваме всички на преоткрият Павликени. При нас е единственият експониран Античен керамичен център – уникален обект от древноримската епоха, където човек може да види как се е произвеждала керамика. Чрез редица проекти обновихме цялата зона на обекта и го социализирахме.
За единствения обелиск от римско време – Лесичерския стълб, в момента настояваме да бъде отстъпен за управление на Община Павликени. Тогава ще можем да го направим достъпен за посетители, да облагородим пространстовото около него и да се погрижим за консервацията му.
През павликенските земи са минали много от въстаническите чети – тук са водили битки Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Бачо Киро и Поп Харитон. Използвам възможността да поканя читателите ви на 19 юли в местността „Канлъ дере“ край с. Вишовград, където се прави възстановка на битката на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Възрожденското минало най-добре се усеща в град Бяла черква, където има пет музейни експозиции.
Общината организира и богат културен календар с над 100 събития. Основният акцент е Празникът на яйцето, който привлича над 5000 посетители. В последните години силно промотираме и местните традиции в нашия регион – всяко селище има с какво да се похвали. Сред тях са Празникът на рибената чорба в Бяла черква, Дефилето на народните носии в с. Недан, ритуалът „Иванови влачуги“ в с. Караисен, фестивалът „Древна балканска земя“ на Античния керамичен център и др.
Слаба страна обаче е легловата база в местата за настаняване, която при големи събития е недостатъчна.
- Скоро ще откривате обновената експозиция на Историческия музей? С какво ще изненадате жителите и гостите на града?
- Обновената експозиция е впечатляваща. На 27 юни ще бъде официалното откриване, когато ще я покажем за първи път пред посетителите. Въведени са модерни технологии, наред с ремонтираните помещения и обновения експозиционен инвентар. Дизайнът на пространството е впечатляващ, а посетителят още от входа ще бъде увлечен от разказ за цялата история на нашия регион.
Най-атрактивният обект е „Вечния календар“ на Матей Преображенски, за който е обособен отделен кът. Наред с него са показани археологически находки от римско време, етнографска сбирка, предмети от бита преди и след Освобожденитео, свидетелства за икономическото развитие на Павликени. На втория етаж е обособена художествената колекция.
Важно е, че музеят вече разполага с пространство за лекции и презентации, с музеен магазин, библиотека. Така той става отворено пространство, което ще привлича хора от всички възрасти.
Отлични експозиционни дизайнери, музейни специалисти и учени работиха по създаването на плана и концепцията за новата експозиция. Вече е получено и решението на Министерство на културата за съгласуване, при това без забележки.
Екипът на ИМ-Павликени наистина положи огромни усилия за този успех и имат основания да се гордеят с промяната.
- Как стои въпросът с междуселищния транспорт? Има ли села, до които не пътуват автобуси?
- Въпросът за междуселищния транспорт е сложен възел между обществения интерес и икономическите ползи на частните транспортни фирми, което го прави много труден за решаване. По отношение на този проблем, Павликени е в ситуацията на десетки общини в страната.
Общината има желание да подпомогне тази дейност, но това ни е забранено от закона. В нашия случай няма и държавна субсидия. От друга страна, броят пътници не е достатъчен, за да има логика за частните фирми да изпълняват тези линии.
Без транспорт са три наши села - Росица, Вишовград и Паскалевец. Те са най-малките населени места като брой жители и не са разположени до главни пътища.
Продължаваме да търсим алтернативни решения, но и тази тема не е по силите на малките общини. Разчитаме държавата да пристъпи към национална политика и решаване на централно ниво.
Труд
