Труд
Автор:
Труд онлайн
Руската система за крилати ракети “Искандер-К“ получава все по-голяма публичност заради ролята си в руско-украинската война и въпреки че често е засенчена от възможностите на балистичната ракетна система „Искандер-М“, която се използва в много по-голям мащаб, предизвикателствата, които тя представлява за тиловите съоръжения на членовете на НАТО в случай на пълномащабна война, са в много отношения по-големи. “Искандер-К“ влезе на въоръжение в средата на 2010-те години, приблизително десетилетие след системата „Искандер-М“, и беше проектирана да осигури допълнителна способност за прецизно дълбоко поразяване на малка височина. 9M728 и 9M729 са основните ѝ ракети, като последната се оценява на обсег от 1500-2000 километра и се смята, че е производна на крилата ракета 3M14 „Калибър“, разработена за руския флот. Този обхват поставя цели в по-голямата част от Европа в обсег на насочване от руска територия, като бойните и високомобилните пускови установки на системата могат да придружават настъпващите сили и бързо да се преразполагат по въздух, пише Military Watch Magazine.
Системата “Искандер-К“ предоставя по-рентабилен начин за изстрелване на удари
с крилати ракети, отколкото разчитането на самолети или военни кораби, и позволява пусковите установки да бъдат много по-широко разпръснати върху мобилни транспортно-монтиращи пускови установки, за да се осигури способност за удар. В случай на пълномащабна война в Европа се очаква системата да бъде използвана за изстрелване на комбинирани атаки със системи “Искандер-М“, тъй като едновременната защита срещу крилати и балистични ракети може да бъде особено трудна. Освен по-големия си обхват, основните предимства пред “Искандер-М“ включват ниската му наблюдаемост и способност за проникване. За разлика от балистичните ракети, които са бързи, но силно видими за системите за ранно предупреждение, крилатите ракети, макар и по-бавни и по-лесни за сваляне, ако бъдат открити, са по-трудни за откриване или проследяване и следване на сложни профили на терена.
Възможностите на “Искандер-К“ се считат за оптимални за нанасяне на първоначални удари или атаки с насищане, като се използват пропуски в покритието на противовъздушната отбрана и се усложнява отговорът на противника. С приблизителна кръгова грешка от 5–10 метра, системата е способна на високоточни удари срещу фиксирани цели с висока стойност. Докато дългият обхват на системата преди това беше уникален в руския арсенал, въвеждането на въоръжение на балистичната ракетна система със среден обсег „Орешник“ през декември 2025 г. осигури допълнителна възможност за атакуване на цели на НАТО в цяла Европа и отвъд нея. „Искандер-К“ е до голяма степен сравнима по своята роля с китайската CJ-10, която влезе на въоръжение близо десетилетие по-рано и продължи да се модернизира, и с американската система „Тифон“, която интегрира крилати ракети “Томахоук“.
Очаква се предизвикателството, което системата „Искандер-К“ представлява за отбраната на страните членки на НАТО, да продължи да расте и е особено сериозно поради способността на системата да служи като платформа за тактически ядрени удари. Продължаващата руско-украинска война изчерпа до изключителна степен противовъздушната отбрана на страните членки на НАТО, тъй като пускови установки, радари, командни пунктове и ракети земя-въздух бяха дарени на украинските въоръжени сили в голям мащаб. Собствените запаси от противовъздушна отбрана на Съединените щати в ключови съоръжения по света също са критично изчерпани поради много бързото изразходване на боеприпаси срещу Иран и унищожаването на ключови радари за противовъздушна отбрана при ирански удари. Докато “Искандер-М“ е използван като умножител на силата за други ракетни системи по време на военните действия в Украйна, чрез унищожаване на висококачествени системи за противовъздушна отбрана, като например американските MIM-104 Patriot, постъпването на “Орешник“ на служба повдига възможността той да бъде използван за същите цели в цяла Европа, което ще позволи извършването на удари с “Искандер-К“ с много по-висок процент на успех.
