Истории от бележника на д-р Емилова: „Късметлиите“ - хора със силен дух и воля

Сред тях е Пенка Методиева, чийто живот се преобръща с една страшна диагноза. Но тя не се предава, а се бори по най-добрия начин, използвайки достиженията и на холистичната, и на официалната медицина

Има мигове, които преобръщат живота на човек. И няма връщане назад. Така изглежда диагнозата рак. Но винаги ли е така? Докъде се простира силата на човешкия дух и воля в борбата с тази страшна диагноза? Ето историята на Пенка Методиева, с нея отговорите идват сами. Но както казват будистите - когато намериш отговорите, въпросите се променят.

20 години назад

Преди 20 години Пенка идва с една своя приятелка в Центъра за лечение с плодове на д-р Емилова (тогава така се нарича клиниката). Идва само да я придружи, да се разтовари и почине. Работи като детска учителка - напрегната и определено шумна и пълна с всекидневен стрес професия. Пенка обича работата си, отворена и любопитна е като децата, които обучава. Омекотеното гладуване є харесва, харесва є атмосферата в клиниката.

Но нещата не се развиват така, както очаква. При едно от изследванията - ехография на вътрешните органи, д-р Красимир Иванов є казва, че вижда образувание в левия бъбрек. Според него това е тумор. Пенка е шокирана, защото си мисли, че има само камъни в другия бъбрек, поне това е показало изследването, което е направила преди да дойде в клиниката. А и няма никакви симптоми, тогава не знае, че този вид рак се развива дълго време безсимптомно и когато се появи кръв в урината, вече е късно. Д-р Емилова я съветва да не чака, а веднага да направи скенер, да установи какъв е туморът и да действа - да намери добър хирург, който да го отстрани.

Пенка намира час за скенер, платен, защото по това време няма много скенери в България и се чака с месеци.

Спомня си първия момент, в който я обзема вледеняващ страх - когато лекарите, разчели скенера, искат първо да говорят с дъщеря є, която я чака отвън. Резултатите попарват надеждата на Пенка образуванието да е доброкачествено. Тя е съкрушена. Достатъчно е чела какво означава тази диагноза от момента, в който я получава. Добрата новина обаче е, че няма разсейки и че процесът е хванат в самото начало. В болницата я питат къде са є казали, че има тумор, а тя отговаря: в Центъра за плодолечение на д-р Емилова. Сега пък е ред на лекарите да бъдат изумени, защото не са чували за д-р Емилова (припомняме, че това се развива преди 20 години). Важното обаче е, че си вършат работата съвестно и операцията е перфектна. Пенка и до днес е благодарна не само на д-р Иванов, който открива тумора, но и на лекарите в “Пирогов”, които са я оперирали. Както и на лекаря, който не є назначава излишна химиотерапия, тъй като няма разсейки. Спомня си, че прави скенер през август и само след седмици е на работа, за първия учебен ден, без да споделя с колегите си. Но задачите се трупат и се налага да им каже, че є предстои тежка операция. Тогава за пръв път се разплаква пред хора.

“Но си казах: ще преодолея всичко, стъпка по стъпка, ден след ден! Ще се върна тук, при децата и работата си. Не си позволих да изпадна в депресия, да се вайкам, всеки ден правех усилия да излизам навън и да ходя. Всеки ден се стараех да изглеждам спокойна за близките си. Всеки ден си казвах, че утре ще бъда по-добре.” 

Промяната

След операцията се обажда на д-р Емилова, да є благодари, и получава нейния съвет да започне лечебно гладуване, след като мине известно време от операцията и се почувства по-добре. Пенка е дисциплиниран и интелигентен човек, чела е доста за лечебното гладуване и вече знае как да го направи и как това ще є помогне, за да изчисти тялото си. 20-те дни на плодове и чай с мед и 10-дневното захранване є помагат да се възстанови по-бързо. Когато идва време за контролни изследвания, тя, разбира се, ги чака със свито сърце. Но изследванията показват, че с операцията и след гладуването ракът си е отишъл. Оттогава Пенка приема лечебното гладуване със сърцето си като най-важната част от грижата за здравето. А клиниката на д-р Емилова се превръща в мястото, на което тя се връща всяка година, за да направи изследвания, консултации, да си почине, да се “срещне” със себе си. Вече 20 години тя прави 20-дневни гладувания с 10 дни захранване, използва всеки момент, в който се чувства недобре и уморена, да направи два-три дни на плодове и чай, особено когато има пълнолуние.

Днес, вече на 72 години, Пенка продължава да работи с деца, любимата є професия, да се радва на живота и да не пропуска нито едно лято, без да дойде в клиниката на д-р Емилова, да прегърне лекарката, която е спасила живота є, да се порадва на компанията на стари приятели, да диша, да се движи, да се наслаждава на всеки един ден.