И таткото на Елизабет II –  Джордж VI, е имал метреса

Шийла Ловбърдо и Джордж VI

Заекващият крал се развихря преди да се ожени, отказва го от тръпката баща му Джордж V

Като принц иска три пъти ръката на Елизабет Боуз, накрая тя кандисва да му стане съпруга

Приживе и до дълбока старост Елизабет II винаги се е гордеела със своя безкрайно верен на майка й баща – крал Джордж VI. Но през януари 2022 г. или година преди великата кралица да напусне този свят, се случва нещо, което не само може да я натъжи, но дори и да опетни моралната репутация на династията Уиндзор. Ами таблоидът „The Mirror” публикува написано от знатна ръка писмо, разкриващо яка тръпка, която крал Джордж VI или таткото на Елизабет II  имал с омъжена жена.

Текстът е съчинен през 1919 г. и е написан с красив почерк от Едуард VIII – по-големият брат на Джордж VI. Писмото е адресирано до тогавашната любовница на безславно абдикиралия през 1936 г. само след десет месеца на власт монарх – Фрида Дъдли Уорд, за която разказахме в предишна публикация от нашата поредица. Като в него се посочва и името на въпросната дама, превзела сърцето на по-малкия брат  – австралийката от висшето общество на страната-континент лейди Шийла Лофбъро. По-точно Едуард VIII разказва на своята метреса как бил успял да „отвлече“ на някакво парти съпруга на лейди Лофбъро, за да може Джордж VI да остане насаме с нея в покоите й. 

В писмото баткото обяснява подробно, че някъде през 1919 г. семейство Лофбъро били поканили двамата сина на действащия крал на Великобритания Джордж V в дома им близо до старинния град Уинчестър в графство Хемпшир. И тогава принцът на Уелс, тоест Едуард,  убедил лорд Лофбъро да поиграят малко на голф, за да даде възможност на брат си, когото нарича галено „Бърти“, да се усамоти с „Шейли“, тоест Шийла Ловбъро, в спалнята й. Свалката продължила повече от година, чак докато за нея ужасен научил татко Джордж V, който  веднага предложил на сина си да го окичи с титлата „херцог на Йорк“, но при условие че скъса на момента с австралийската светска дама.

Писмото на Едуард VIII до Фрида Дъдли Уорд е обявено на 10 февруари 2022 г. за продажба на търг в лондонската аукционна къща „Форум Оукшънс“ с първоначална цена 2500 паунда  или 3000 евро. Но междувременно кандидатите да притежават късчето изписана хартия с цел да раздухат скандал са обезоръжени – ами репортер се досеща, че през 1919 г. бъдещият крал Джордж VI вече е бил мъж на 24 години, но не е бил женен и съответно не може да бъде укоряван за това, че някакъв завеян съпруг едва ли не му бил хвърлил в обятията своята половинка. А четири години по-късно, през април 1923 г., Джордж VI се жени за жената, която по-късно става известна като кралицата майка – на Елизабет II, разбира се.

Кралското семейство – Джордж VI със съпругата си Елизабет-Боуз Лайън и двете им дъщери – Елизабет и Маргарет.

Но начинаннието никак не е лесно, въпреки че Албърт, както е кръщелното име на бъдещия крал, и Елизабет Боуз-Лайън, с годините са се превърнали за цяла Англия в траен символ на любов, нарушила всички установени правила на монархията и устояла на най-мрачните глави от историята на миналия век. Първо за младоженеца никой никога не е предвиждал да бъде крал, заеквал е страхотно и заради този недъг е бил доста притеснителен, бил е снажен, но не особено красив с ококорените си очи, а бе малко или много отблъсквал евентуалните кандидатки от европейските кралски династии.

А Елизабет Боуз-Лайън пък е едно от десет деца, съответно зестрата й никак нямало да бъде впечатляваща, въпреки че е дъщеря на графа и графинята на Стратмор и Кингхорн, на всичко отгоре прекарва цялото си детство и юношество в смятаната за дълбока провинция Шотландия. Вече девойка, родителите й я изпращат да учи в Лондон и именно в английската столица се случва магията - тя среща принц Албърт - херцог на Йорк и син на крал Джордж V и кралица Мери Текска.

Пътищата им се пресичат за първи път през май 1920 на прием, организиран от царицата на купоните за издънките на вишето лондонско общество - лейди Фаркуар, в нейната просторна резиденция на площад „Гроувнор“. Двамата се срещат отново, било то с външна „режисура“ или не, няколко месеца по-късно по време на лов в имението на рода Боуз-Лайън в Шотландия и принцът дори е поканен да прекара Коледа със семейството на момата. Така в началото на 1921 г.  Албърт се оказва хлътнал до шия по Елизабет и споделя с майка си, че е срещнал жената на своя живот, след което предлага брак на Елизабет Боуз-Лайън.

И тук започва драмата - противно на всички очаквания и въпреки факта, че двайсет и шест годишният принц е изключително подходяща партия, с пет години по-младата дама отхвърли предложението му. Според съвременници Елизабет въобще не била неприятно впечатлена от заекването на Алберт и ококорените му очи -  волна натура и расла на воля,  тя смятала, че за нея би било невъзможно да поеме отговорностите, свързани с принадлежността към кралското семейство. Освен това младата и чаровна дама въобще не чувствала недостиг на кандидати - тя вече била ухажвана от двама други мъже от заможни и знатни семейства - принц Павел Югославски и адютанта на крал Джордж V - Джеймс Стюарт.

Въпреки това херцогът на Йорк не се отказва от идеята да се ожени за жената, която e пленила сърцето му и през 1922 г., докато Елизабет изпълнява ролята на шаферка на сватбата на сестрата на Албърт, той отново є предлага брак. Да, ама тя пак отказва с думите: „Никога... Страхувам се, че няма да бъда свободна да мисля, говоря и действам така, както наистина желая“. Принцът обаче съвсем не се обезсърчава, а обяснява кротко на майка си, че няма да се ожени за никоя друга жена, освен за Елизабет Боуз-Лайън.

Тогава кралица Мери решава да се срещне с жената, която напълно е завладяла мислите на сина є, баткото на Албърт също се намесва, опитвайки се да убеди младата жена да не обръща внимание на тежестта на кралските задължения и да се отдаде на любовта. Така през януари 1923 г., след едногодишно чакане, принц Албърт предлага брак на Елизабет Боуз-Лайън за трети път и тя най-накрая приема. Двамата се сгодяват на 15 януари 1923 г., а сватбата е на 26 април същата година.

С този разказ завършва поредицата на „Труд News” – Наложниците на английските крале, тъй като за любовните авантюри на Чарлз III всичко се знае.