Йордан Лечков: Ние сме държавата на компромисите

Йордан Лечков е известен, че никога не бяга от неудобни въпроси. Като отговорник за националните отбори именно той е „на топа на устата“, когато идват квалификации. А все по-рядко те са щастливи за нас, както беше по негово време.

Преди дебюта на Красимир Балъков като национален селекционер, Лечков говори по всички проблемни теми в българския футбол пред предаването „Код Спорт“.

Честата смяна на треньори

Вратата на националния отбор е отворена и за играчи, и за треньори. Никой не е насила. Селекционерският пост е немалък трамплин. Когато човек се хваща на хорото, знае и картината. Нямаме играчи в изявени чужди отбори. Знаем състоянието на българското първенство. Накрая все аз трябва да отговарям на неудобните въпроси. Де факто смените не са толкова чести. Нито аз, нито Боби Михайлов не сме се месили на треньор. А когато човек има свобода да решава, не трябва да се оправдава. Националният отбор е трамплин и никой не е спрян.

Напускането на Петър Хубчев

Не бях изненадан, защото той може би първо на мен каза по един или друг начин. Не обичам да „събличам“ хората. Книга за това никога няма да напиша. Това са лични неща. Хубчев сам отговори на въпросите, които през месеците задавахте към мен и към президента. Чух го с ушите си. Че всеки един треньор щял да отиде пеш до „Герена“… Не е сериозно, че напускал заради мои критики. Дори да е и заради мен, пак се качва едно стъпало нагоре – „Левски“ и то пеш! Казвам го с най-добро чувство. Имаме договорни отношения и не всичко трябва да излиза от кухнята. Тук са заложени финансови параметри. До вчера сме били приятели, но се получава една такава ситуация. Ето, с предишния треньор ходих по съдилища. Това ли ми е работата?

Идването на Балъков

Не е важно дали аз му вярвам. Балъков е решение на изпълкома, на президента. Това не е застраховка нито за него, нито за мен. Безкрайно го уважавам и дано не изхарчим поредното голямо име. Трябва да сме реални в очакванията. Не сме в толкова лоша позиция, а Балъков знае каква е задачата. Много искаме да отидем на голямо първенство като ръководители. Пожелавам го на Краси и момчетата. Лесно е да кажем, че бием Чехия и Косово и ставаме втори. Ние отдавна не сме футболисти. Проблемът не е в ръководството, треньора или играчите. Такава е ситуацията. Нямаме достатъчно класни футболисти. Жалко е, че ръководството е по-известно от тях.

Критиката към Бербатов и двамата Петрови

Нима съм сбъркал преди време? Крайно ли е да посочиш истината? Навремето Начко Михайлов ми беше казал, че на пазара краставици не мога да продавам. Не сме девически отбор. Всички гледаме мача и виждаме недъзите. Кой, ако не човекът, който пряко отговаря за националния отбор, трябва да говори? Ако бях излязъл и бях казал, че сме играли прекрасно, сега щяхте да ме питате обратния въпрос. Значи това е обективното. Това съм видял в Германия. На мен никой нищо не ми е спестил. Няма за какво да се сърдим. Говорим си абсолютно всички. Който има проблем с мен, значи има проблем със себе си. Предпочитам нещата да се казват в лицето, а не зад гърба! Дано на Краси му върже! Но пак няма да е причината Балъков, пак футболистите ще излязат на терена.

Конфликтът с Любо Пенев

Страшно много съжалявам за всеки един човек. Може би под формата на емоцията да съм изтървал нещо, но сега не бих отговорил по същия начин. Какво значение има кой е прав? Старая се в живота си да не съдя никого. Същото изисквам и от другите. Нямам моралното право. Не съм аз причината да се разделим по този начин.

Вината на БФС за нивото ни

Да подаваме оставки ли? Ако е в тази насока, е най-лесно. Никакъв проблем. Проблемът не е нито в треньорите, нито в ръководството. Плюс това, за мен ние сме един регулаторен орган, ние сме националният отбор, ние сме хората, които сме осигурили вече 12-13-ата година прекрасни условия за всички тези футболисти. По-хубава база от нашата няма. Всичко го признават и го казват. В крайна сметка тези момчета и тези треньори имат предостатъчно свободно време да се концентрират върху мачовете. Имаме десетина за година. Ако самите те не искат, няма как насила да стане. Това е самокритиката. Ако видим нещо, което ние бъркаме, месим се. Примерно казвам на треньора кого да вика или защо го пуска… И аз имам мнение, не малко разбирам от футбол и аз все пак.

Кандидатура без стадиони

Ако държавата отсъства, няма как БФС да се справи. Ние сме представител на ФИФА, на УЕФА. Можем само да бъдем органът, който регулира нещата. Затова между четирите държави се получи един съвместен отговор най-вече политически, че и четирите страни подкрепят това нещо. За мен това е добър знак. Но тук вече наистина на ход са четирите държави като правителства. Не трябва да се концентрираме върху това дали ще спечелим домакинството, а да се наблегне, че ние имаме нужда от такава инфраструктура. Трябват съвместни усилия, няма как да стане само с Боби Михайлов или с някой друг. Ако други бяха президент или вицепрезидент и не бяха толкова известни като нас, какво щяхме да ги питаме? А ние едва ли не трябва да чувстваме някаква вина, че сме успели толкова много във футбола или че все пак нашата си къщичка я подреждаме правилно. Липсвали държавата или общината, ние каква вина имаме?

„Лудогорец“, ЦСКА и „Левски“

Винаги съм казвал, че няма как български футбол без „Левски“ и ЦСКА. Това показва историята. В другите държави е по същия начин. „Лудогорец“? Работят хората, но и те си имат кусури, няма безгрешни. Но какво пречи на големите клубове да бъдат така добре? Ако те имат или досега са имали грешна политика, защо аз трябва да отговарям за това? Това е частен клуб. Дали има задължения, дали няма, ние можем по някакъв начин да балансираме, за да участва. Държавата на компромисите сме! На Балканите нямаме един стадион като хората, с изключение на гърците и румънците. Ние нямаме инфраструктурата. И това въобще не е много пари.