Казусът Иванчева: Сляпо правосъдие - строго за едни, сляпо за други

Първата и очевидна реакция по казуса „Десислава Иванчева“ е сляпото правосъдие. Строго за едни, сляпо за други.

Това не бива за миг да замъглява ясния поглед върху този случай, поне за всички, които се възмущават от корупцията.

Десислава Иванчева е корумпирана и това не трябва да се забравя.

Тя беше хваната с белязани 70 000 евро, които бяха преброени едно по едно пред камерите на телевизията, което пък беше простотията на Иван Гешев. Можеха да я хванат на по-тихо място и да няма казус. Гешев, който по това време беше съветван от сегашния борец срещу еврото – Недялко (по това време Недялко беше изпълнител на сайбията си Пеевски), реши да прави показно, пресоли манджата и превърна тази ужасна жена в герой.

Тук трябва да поясня, че за нуждите на досъдебното производство, банкнотите трябва да са преброени на местопрестъплението пред полицията и вещи лица, за да не пропадне обвинението. Това е формалното извинение на Гешев за панаира, който направи в центъра на София в продължение на часове. Всичко това можеше да се случи и в по-затънтена улица, без тв камери и репортери.

Днес Иванчева нагло лъже, че няма никакви доказателства за белязаните пари в колата ѝ.

Понеже Иванчева беше маргиналка, службите с удоволствие употребиха целия професионализъм, за да докажат нейната корупция. Няколко месеца разработки, СРС, белязани пари и арест на място след приемането на подкупа – за да няма процедурни провали в съда. Има СРС, в което се чува как тя се обажда на администрацията си от колата, след като е взела подкупа, за да придвижи преписката на строителния предприемач.

Иванчева е събирателен образ на простия народ, който иска да краде като властта, но – като всеки прост народ – бива прецакан от властта, която всъщност той е излъчил на честни и свободни избори, което, освен прост, го прави и глупав.

Иванчева беше избрана на такива избори за районен кмет на „Младост“ срещу простотията и кражбите на ГЕРБ. Излъга хората, че е алтернатива (май по професия беше фризьорка или нещо такова) и спечели с лозунги срещу мутренското управление, презастрояването, рекета и дежурния репертоар на уста.

Когато стана кмет, всички, които я подкрепяха, избягаха от нея ужасени – тя беше некомпетентен и крадлив кмет. Пошло издание на онова, срещу което се бореше преди изборите. Завършен идиот. При това – много крадлив.

Поиска подкуп от 500 000 лева, за да придвижи една преписка, което показва, че въобще не си е давала сметка на какво ниво се е изкачила по жалката стълбица на крадливия български манталитет. При това – без никакъв политически гръб, което показва формена глупост. 

Крадливото статукво с удоволствие я ушѝ, за да прави пропаганда, но малоумните Гешев и Недялко, които май заедно направиха партия, пресолиха манджата.

Иванчева е пълен потрес, но по-пълният потрес е, че тя беше развята като знаме на невинните, унижени и оскърбени жертви на ГЕРБ и Пеевски. Това е отвратителен сюжет. 

За него допринесе и един мошеник – хаджисмердяков на измамите, който се писа за неин адвокат и стана професионален протестър, както и маргинални НПО с едноличния търговец "Боец", на издръжка на Цветан Василев, които всяка година подаваха жалби за помилване.

Аз не съм за помилването ѝ, защото корупцията в България започва отдолу и се вдига нагоре. Тази проста среда, която няма елит, се интоксикира от опашката, а не откъм главата. Затова, по парадокс, съм за по-сурови наказания за такива като Иванчева. 

Когато обикновеният тарикат се сепне да дава и приема рушвет, ще стигне и до по-горе. Може и да не е така, но по принцип вярвам, че проблемът на българския манталитет идва от простолюдието, а не от елита, който е баш простолюдие – чалга и неистова простотия. 

Двете – плюс пари и власт – правят българското екстази. Идея за патент на бацил. Киселото мляко на днешна България.

Когато се научим да се отвращаваме от корупцията еднакво и без никакви компромиси – независимо от избирателността на съда – корупцията и криминалният ни манталитет ще спаднат значително.

В началото се издразних на Илияна Йотова, че я помилва, но днес чух аргументите ѝ и ги приемам.

Освен това, бесовските изтъпления на хаджи-не-знам-си-кой-си и прочие маргинали щяха да разкостят президентството. Това беше разумен ход от страна на Йотова.

За всички, които ще напишат как това е постановка срещу Иванчева и прочие – вие знаете ли колко е трудно да съберат 70 000 истински евро в държавна администрация, да се отбележат и да се сложат за неистова постановка срещу незначителен обект, затворени за години напред, защото са веществено доказателство? 

Давате ли си сметка как се лъжат десетки оперативни служители (обикновени полицаи и следователи), за да участват в такава постановка?

Давате ли си сметка, че дузина съдебни състави, подбрани на случаен принцип, са гледали мерки, потвърждавали са присъди и прочие, а Петко Дюлгеров (главният свидетел, когото познавам) си излежа присъдата тихомълком и вече е на свобода?

Когато Йотова казва, че не иска да коментира мотивите около този казус – знае какво говори. Иванчева е виновна, но е помилвана.

Помилването затова се казва помилване – защото е милост.

Дай Боже след 70 години да се водят такива разговори не за районен кмет, а за премиер. Като гледам магистрала „Хемус“, няма да ги доживея.

Но при Иванчева за мен е принцип. Никакво разсейване по емоционална нужда за крадливи, пошли, долнопробни потреси.

Тази жена забременя ин витро и даде живот на дете, за да не влезе в затвора, защото е попаднала там заради рекет. За едното оцеляване. 

А като излезе от затвора, обиколи десет телевизии и пет радиа, вместо да си седи с детето в най-мълчаливото и единствено щастие.

Това е обратното на любов. И на справедливост. Отврат ми е това. Пълна отврат.