Как се дресира ирландски сетер

Порода със силно обоняние и безупречна стойка

Те притежават огромна ловна страст

Най-напред трябда да свикне с името си

Самото име достатъчно точно говори коя е родината на тази порода ловни кучета. В края на 18 век в Ирландия са почнали да кръстосват червено-белите шпаньоли с пойнтерите. И така се е стигнало до сегашните ирландски сетери, които притежават огромна ловна страст, силно обоняние и безупречна стойка.

Благодарение на дългогодишните усилия на много дресьори тази порода кучета вече е станала твърде податлива на обучение. Кои са основните навици при възпитанието и как се постигат? Най-напред кучето трябва да свикне с името си. Това е нужно да стане още в съвсем ранна възраст. Като се поощрява с лакомство, непрекъснато в продължение на няколко дни му се повтаря името. И добрият резултат не закъснява. С това е свързано и т. н. повикване на кучето, което трябва да се упражни в двумесечната му възраст. При ласкави команди “тук” и приятни хапки /като награда за доброто поведение/ за късо време сетерът става послушен в това отношение.

Малко по-сложно се постига сядането и лягането. При команда “седни” с лявата ръка трябва да се натиска кучето надолу, а с дясната да се вдига поводът нагоре. Навикът за лягане се създава, след като добре се усвои сядането. Командата “легни” може да се осъществи чрез меко “подкосяване” на предните крака на сетера /ако е седнал/. И при двата случая поощряването е пак някакво лакомство. Понякога се налага да се прекратят нежелателни действия. За да се изпълни командата “не”, се използва бодливият нашийник, който причинява болезнено усещане. Това се прави там, където вниманието на кучето може да се отвлече, например, от домашни животни. Общо взето, такива са първите стъпки на дресиране, след което вече може да се мисли за по-сериозно обучение.

Екология

Монополите не си давали сметка

За Темза са се споделяли твърде обнадеждаващи факти - в реката се появили големи пасажи от сьомга, тъй като водата е станала по - чиста. Към Сена обаче съдбата не била благосклонна. Въпреки, че контролът на чистота на водите ѝ се осъществявал от седем френски министерства, реката продължавала да е силно замърсена и бедна на кислород. И очевидно френските въдичари още дълго щели да чакат появяването на първата сьомга. Но това е нищо пред съдбата на Рейн.

Специалистите твърдели, че ако някой възнамерява да нанесе удар по холандската икономика, достатъчно е да отрови водите на Рейн. Еколозите били категорични: това е една от най-замърсените реки в Европа. И като че ли всички западни монополи не си давали сметка за опустошителните последствия. Кой и кога ще очисти водата? Кой и кога ще възвърне нейната богата фауна?

От източник на питейна вода Рейн много бързо се бил превърнал в източник на химикали. Всяка година в Северно море се отчитали живак, кадмий, олово, мед, хром, натриев хлорид и т. н. Имало и сключено споразумение за борба със замърсяването на Рейн /от 1979 г./. Регистрирани били и известни успехи - съдържанието на живак във водата доста се било понамалило. Но инициативата била в ръцете на бизнесмените - достатъчно гъвкави и находчиви. Химическите предприятия вече създавали нови продукции с неизвестна токсичност на отпадъците. Естествено това създавало огромни трудности за водоизчислителите. И било наложително правителствените органи и заинтересованите страни да вземат бързи мерки.