Кирил Вълчев: На изборите спечели идеята за президентство на съгласието

"Подкрепиха ни избиратели на всички партии"

В Закона за българския език да се включат задължителни надписи и на английски език, предлага избраният за вицепрезидент

България има нужда от намаляване на политическото напрежение. Това заяви избраният за вицепрезидент Кирил Вълчев в първото си телевизионно интервю след изборите. Той очерта приоритети за обществените медии, културните институции и българските общности зад граница, защити идеята за закон за българския език и коментира скандала с помилванията.

"България за първи път избра жена президент и това изобщо не е маловажно. В момента в Европейския съюз, заедно с Илияна Йотова, има само още три жени президенти – на Ирландия, Малта и Словения. Изобщо в историята на Съюза само 12 държави са имали жени държавни глави, а в световен мащаб – само 20 държави", отбеляза Вълчев по БНТ.

"В нашия случай Илияна Йотова е човек с голям държавен опит, с мисия за България и с много знания. Това е голям символ за нашия народ – народ, който е направил така, че жените да започнат да гласуват години преди жените в Гърция, Португалия и Швейцария. Народ, който създава светско образование за жените и момичетата далеч преди други народи. Още през 1841 г. Анастасия Димитрова в Плевен създава светско училище. Това показва демократичното мислене на нашия народ – че гледаме на всеки в страната като на равноправен, без значение дали е мъж или жена и каква религия изповядва", заяви Вълчев.

Според него вторият важен извод от изборите е, че е надделяла идеята за обединение: "На тези избори спечели идеята за президентство на съгласието, а не на барикадата".

Вълчев не се съгласи с оценката, че Русия е спечелила президентските избори, заради победата на Илияна Йотова. По думите му подобни определения не помагат на обществения разговор:

"Аз мисля, че спечелиха пробългарските сили. Няма смисъл от раздаване на такъв тип определения. Вярвам, че дори тези, които говорят така за нашата победа, също са пробългарски, а не про- някакви други сили."

На въпрос дали без подкрепата на Румен Радев кандидат-президентската двойка би успяла да спечели, Вълчев отговори, че победата е резултат от подкрепата на много хора: "Нямаше да успеем без всички, които ни подкрепиха. Но по-важното е, че нас ни подкрепиха избиратели на всички партии."

Той коментира и спекулациите за отношенията между президентството и изпълнителната власт и отхвърли както съмненията, че президентът ще бъде "гумен печат" на правителството, така и твърденията, че двете институции непременно ще бъдат в конфликт.

Вълчев коментира и параметрите на държавния бюджет. Той заяви, че подкрепя по-високото увеличение на възнагражденията на учителите, но според него подобно внимание трябва да получат и други професионални общности.

"Не виждам защо да не бъде подкрепен бюджет, в който се дава голям знак с малко по-високото увеличение на възнагражденията за българските учители. Но едновременно с това искам да припомня нещо, за което настоявам от години – журналистите в обществените медии – БНТ, БНР и БТА, трябва да бъдат равнопоставени на учителите. Защото това са училищата за днешния ден на България. Към тази група трябва да бъдат прибавени и хората, които работят в българските библиотеки, музеи, галерии, театри и читалища, защото те пазят духа на страната ни. Бих прибавил и българските дипломати, най-вече младите български дипломати, чиито възнаграждения също доста изостанаха. Струва си на това да бъде обърнато внимание.", каза Кирил Вълчев, който е все още изпълняващ длъжността генерален директор на БТА.

Вълчев определи като една от големите задачи пред политиците и институциите през следващите месеци намаляването на напрежението в обществото. И припомни думи на покойния създател на Дарик радио Радосвет Радев, които според него са особено актуални след избори:

"Многократно повтарях по време на предизборната кампания нещо, което казваше Радосвет Радев. Когато кандидатите се изпокарваха, той казваше: "Помнете, след неделята на гласуването идва понеделник". И всички ще живеем отново в една страна, заедно. И така стана. Дойде понеделник, всички сме заедно. Знам, че няма да е лесно, но нека да се опитаме. Аз съм сигурен, че ние с госпожа Йотова ще успеем да забравим това, което говориха за нас, за да бъдем заедно и да чуваме добрите идеи от всички страни."

На въпрос за скандала с помилванията и за това дали случилото се е грешка на Илияна Йотова, пропуск на екипа или проблем в процедурата, Вълчев отказа да даде категорична оценка:

"Няма да го определя нито като грешка, нито като капан. Точно защото съм юрист, при нас действа правилото: дай ми фактите, за да ти дам решение. Аз не знам фактите. Но имам мнение как нещата трябва да изглеждат оттук нататък. Най-големият проблем с помилванията е част от по-големия проблем в нашето общество – доверието. В случая става дума за доверието в процедурите и доверието в експертизите. Нека помислим заедно с парламента дали тези процедури могат да бъдат уредени не с президентски указ, а със закон."

Кирил Вълчев коментира и приетия на първо четене Закон за българския език и предложи задължителни надписи и на английски език, като по думите му има време за промени преди второ четене:

"Първо, надписи на български език с нашата азбука. Разгледайте как изглежда част от градската ни среда. Това е една визуална шльокавица, включително с шрифтовете, които използваме. В този закон бих препоръчал да се предвиди и задължителността на надписи на чужд език, на английски език, бих го написал по-ясно. Една туристическа държава би трябвало задължително в своите музеи, например, да има табелка с надпис и на английски, за да бъдем разбираеми, да бъдем конкурентоспособни. Разбира се с по-малък шрифт. Може да бъде, за да се подчертава, че водещото за нас е българския език."