Китай, САЩ и маргиналната Европа

Силният мъж на Вашингтон остана глух за Тайван, а този на Пекин - за Иран

Европа е изложена на риск да понесе последиците от тази глобална двуполюсна комбина

Чашата с надеждите на ЕС не се напълни и до половината след срещата на Тръмп със Си 

Общо взето с болезнено пренебрежение реагираха медиите в големите страни на Европа на посещението на Си Дзинпин във Вашингтон. И като че ли коментарите им бяха писани от една и съща разтреперана от неприязън ръка или пък по опорки, издиктувани от един и същи пресцентър на политическа формация, почувствала се пренебрегната в управленческа далавера.

Пресцентър, който зад успешната и като никога приятелска според Тръмп и Си визита бе видял преди всичко маргинализирането на Стария континент в голямата глобална игра. Не само защото никъде, ама никъде в разните комюникета на Вашингтон и Пекин за посещението не бе казана и дума за големия проблем на Европа - войната в Украйна. А тя продължава да виси като дамоклев меч над главата на все още основния съюзник на Америка, но като че ли Тръмп, плюс Си - лидерите на двете първи световни сили, нехаят по проблема. Или ако човек е малко по-брутален в наратива си - даже се радват, че тази война води до разруха Украйна и изтощава до крайност и Русия, и Европа. Но освен, че кървавият конфликт не бе споменат, целият континент бе игнориран, направо безпардонно отсвирен при обсъждането на световните проблеми от двамата президенти. Които през трите си дни заедно във Вашингтон сякаш изтриха от картата на света Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Париж, Рим и т. н.

Но да караме по азбучен ред. Британските медии определиха държавното посещение в САЩ на комунист №1 на Китайската Народна Република като събитие, изпълнено с пищност и тържественост, но лишено от конкретни резултати по важни глобални въпроси. Водещи вестници като “Гардиън” и телевизионен канал като “БиБиСи Нюз” акцентираха върху нестандартното-траш решение на президента на САЩ Доналд Тръмп лично да посрещне госта си на пистата във военновъздушната база “Андрюс” с 30-метров червен килим и въздушен парад, нарушавайки по този начин установения протокол.

Липсата на съществени резултати островните средства за информация пък обобщиха с констатацията “много пищност и малък напредък”, подчертавайки, че приятелските подаръци като панди за зоокътове и официалната вечеря с технологични величия от Илон Мъск, през Том Хук до Сам Алтман, били прикрили липсата на реални споразумения по изкуствения интелект, Тайван и двустранната търговия. А в икономически план британските медии отбелязаха, че що се отнася до войната с митата, двустранното примирие е удължено до януари или само с няколко месеца, което е далеч от надеждите на Пекин за дългосрочно споразумение. Зрелище, а не дипломация - отсякоха куп коментатори във Великобритания, определяйки срещата като форма на “диплотеймънт” - дипломатическо развлечение, тоест шоу, а не плодотворен разговор. Прийоми, полезни единствено на Тръмп, за да демонстрира добрите си отношения с авторитарни лидери, но лишено от решителни пробиви в името на намаляването на глобалното геополитическо напрежение.

В Германия медиите също нарочиха визитата на Си във Вашингтон за среща на върха, фокусирана главно върху символиката и временното стабилизиране на отношенията, но лишена от съществени споразумения. В анализите си наблюдателите на “Дойче Веле”, “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, “Зюд Дойче Цайтунг” и на други почитани медии бяха очертани два отчайващи ключови аспекта на разговорите - стратегическа безизходица и печелене на време. Въобще германските коментатори описаха срещата не като пробив, а като взаимен ход нанякъде, при който както Пекин, така и Вашингтон са имали нужда да “спечелят време”. Си бил търсил стабилност и целял да затвърди имиджа си на равностоен партньор на Тръмп, докато администрацията на САЩ се стремяла да овладее двустранното напрежение - например чрез удължаването на примирието по митата до януари, преди важни събития във вътрешнополитически план като сенатските междинни избори.

А що се отнася до Европа, попаднала по средата, германските анализатори, особено онези, фокусирани върху динамиката на индустрията и търговията, изразиха загриженост, че Европейският съюз и самата Германия са притиснати като никога от китайско-американското съперничество. Докато двете свръхсили управляват каналите си за комуникация по въпроси като технологиите, изкуствения интелект и митата, Европа е изложена на риск да понесе последиците от тази глобална двуполюсна комбина, без да разполага със силна и единна стратегия - подчерта “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.

Италианските медии концентрираха вниманието си върху факта, че срещата на върха между Тръмп и Си е приключила без да е била взета под внимание войната в Украйна. “А що се отнася до Близкия Изток - писа в. Кориере дела сера”, - долавят се само смътни слухове за едно предложение - твърди се, че китайският лидер е предложил на американския президент да спре доставките на оръжие за Тайван, като самият Си пък обещал да постъпи по същия начин по отношение на Техеран. Накратко - една неравностойна сделка, пренебрегваща последиците за съюзниците, били те близки или далечни - Тайван за САЩ и Иран за Китай.” “Междувременно - констатира в. “Република” - Си предложи на Тръмп да избегнат “Капана на Тукидид” - сблъсъка между възходяща сила и доминираща такава”. С каква цел?

“Изглежда, за да се изгради световно двувластие, - подчерта римският всекидневник, - напомнящо за античността - император на Запада, базиран във Вашингтон, а не в Рим, и император на Изтока, установен в Пекин, а не в Константинопол.” Бъдещето ще покаже - смятат италианските анализатори, за които съществуват много неизвестни и открити фронтове - търговия, технологии, военна сфера, а вече дори и космосът. Но предстоят още две срещи между Тръмп и Си преди края на годината - посочи боязливо в. “Ла Стампа”, като американският президент също така се стреми да привлече Владимир Путин в този кръг, макар и в роля, която тепърва трябва да бъде определена. “На този етап е най-добре да оставим илюзиите настрана - Китай няма намерение да се ангажира със сериозна дипломатическа инициатива, особено такава, която би била в полза на Украйна и Володимир Зеленски също вече си дава сметка за това.” - обобщи “Корсера”.

А медиите край Сена като меродавния “Льо Фигаро” и големите информационни канали “Франс 24” и “TФ1 Инфо” определиха вашингтонската среща съвсем по френски като зрелищна “офанзива на чара” и опит за постигане на прагматично примирие. И анализаторите откроиха вече посочените другаде основни акценти - необичайно пищното посрещане на летището и военните церемонии в Белия дом; фразата “Партньорство, а не съперничество”, използвана от Си за дефиниране на официалните отношения и широко цитирана, за да се подчертае контрастът между реториката на разведряване и реалността на безпощадната конкуренция; защитата на взаимните икономически интереси чрез компромисно търговско примирие. “От една страна, Тръмп беше подложен на натиск заради трудностите, пред които са изправени американските потребители, и наближаващите междинни избори - отбеляза “Льо Фигаро”, - а от друга, Си трябва да се справя със затихващото вътрешно търсене и необходимостта да стимулира китайския износ.”

Доколкото до фокуса върху изкуствения интелект, френските коментатори отбелязаха, че той е отхвърлил на заден план най-взривоопасните от геополитическа гледна точка теми като Тайван и обстановката в Южнокитайско море. Проблеми, зарязани в полза на прагматичен и непосредствен диалог с цел създаването на двустранен канал за комуникация и за управление на инциденти, свързани с контрола върху изкуствения интелект. Въпреки усмивките и тържествените наздравици, френските медии подчертаха трайните глобални разногласия мужду Вашингтон и Пекин като въпроса за Иран или позициите по текущите кризи и най-вече украинската, описвайки срещата Тръмп - Си като “дипломатически балансиращ акт”, белязан от дълбоко вкоренено недоверие.

Въобще европейската чаша на надеждите миналата седмица не бе напълнена във Вашингтон и до поливината, както очакваха оптимистите из Стария континент. На ход срещу намеците Отвъд Океана за световно двувластие сега са Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Париж, Рим и т. н. Ако все пак имат такъв ход или не го намерят скорострелно заедно в името на изгубеното си величие.