Коко Тайсъна след пътния инцидент пред „Труд news”: Ще съдя нарушителя, 18-годишната ми дъщеря се грижи за мен

Отслабнах с 10 кг

Боксьорът Константин Семерджиев, по-познат като Коко Тайсъна, претърпя инцидент в началото на март, когато беше блъснат от автомобил на пешеходна пътека на „Сточна гара“ в столицата. 

За пътния инцидент бе съобщено още в 8:30 ч. сутринта на 12 март в групата за „Катастрофи в София“.

Малко по-късно стана ясно, че на снимките, показващи мястото на инцидента, при който се бяха ударили автомобил на НСО и друга лека кола, има и сериозно пострадал пешеходец, и това е боксьорът Константин Семерджиев, който бе откаран в болница със сериозни травми.

Той претърпя две операции и в момента е на домашно лечение, като юли месец е предвиден за рехабилитация, за да може да ходи, както преди, на това се надява боксьорът.

„Чудо е, че оцелях“, сподели пред „Труд news” Коко Тайсъна. Той е започнал процедура по образуване на съдебно дело за случая, като твърди, че на това държи съпругата му, която се е заела с процеса.

- Г-н Семерджиев, какво се случи на фаталния за Вас 12 март?

- Сутринта слязох от колата на жена ми и тогава ме удариха. Не съм се чувствал по-гадно никога. Ужасен спомен.

- В този момент сте пресичал на пешеходна пътека, нали така?

- Да, слизайки от колата на жена ми, като това се случи пред очите ѝ. Отивах на работа тогава, извършвам охранителна дейност, освен че тренирам момчета в залата. Понеже обичам да ходя много пеша, реших до там да повървя пеша. Ако жена ми ме беше оставила по-близо до работното място, не се знаеше, какво щеше да се случи. Този човек дори не се обади да попита как съм, не се поинтересува за мен. Обадиха ми се много приятели, които дори не съм очаквал, че ще чуя, но този човек не се обади нито един път.

- Смятате ли да водите съдебна битка заради този инцидент?

- Да, да. Това започна още от самото начало. Не мога да оставя подобно нещо. Жена ми не може, не толкова аз самия. Жена ми заведе дело веднага.

- Какви са последствията към днешна дата за Вас?

- Подобрявам се, но все още не мога да ставам, ходя с проходилка. Голямата ми дъщеря, която е на 18 години, ме гледа. Наполовин човек съм. 

- Кое е най-рисковото за здравето Ви в момента?

- Рисковото е да не си стъпвам на крака, но вече трябва да почна и полека започвам да се раздвижвам. 

В болницата Коко разчитал на най-близките си

- Появи се информация, че сте отслабнал драстично. Вярно ли е това?

- Да, така е. Отслабнах с 10 кг. В момента съм 80 кг.

- Предстои ли Ви рехабилитация?

- Този месец е точно за това – трябва да ходя на рехабилитации. От 16 юли ми предстои рехабилитация за 10-15 дни на морето, после трябва да ходя и във Велинград отново на рехабилитации. 

- След прекратяване на боксовата си кариера, Вие не останахте далеч от залата. Към днешна дата знаете ли дали отново ще може да се завърнете към тренировките Ви с момчета и момичета?

- Това ме притеснява, че няма да мога да ходя повече, както е било преди. Аз от дете вярвам в чудеса и се надявам, че ще се възстановя. Искам да ходя отново пеша. Аз ходех постоянно, става дума за минимум 15 км на ден. Надявам се да успея. Всички доктори казват, че ставата ми е износена. Вярвам, че ще успея да се възстановя, но не знам дали реално ще се случи.

- След такъв инцидент човек преосмисля ли живота си?

- Да, абсолютно. Осъзнах, че животът е прекрасно нещо и трябва да му се радваме и наслаждаваме, както и да бъдем добри.

На 15 май Константин Семерджиев навърши 54 години

- Споделял сте преди време за различни рискови ситуации с Вас самия, сега Ви сполетя и този ужасен инцидент. Въпреки това смятате ли, че Господ Ви обича?

- Да, доказа ми го с това, че ми даде втори шанс, защото всеки на мое място нямаше да може да го понесе това. Аз обаче оцелях. При счупен таз и 10 счупени ребра се възстановявам и най-важното е, че оцелях. Травмата на белия дроб е овладяна. Надявам се да мога да ходя правилно, да не куцам, защото ме боли много и все още не зная как ще бъдат нещата относно ходенето. Здравето е най-важното нещо. Това е всичко, което аз установих след всичко това. Оцених, че животът е прекрасен и трябва да го ценим всеки миг и ден. Ако не са близките ми, жена ми, която се грижи много, не знам, какво щеше да се случи. Надявам се до 100 години да сме заедно.