Крахът на иранския екстремизъм

Иран е огромна държава с гигантско и за сметка на това младо население, която бълва чудовищни количества петрол

Докато Дубай издигаше небостъргачи, които удивляваха света, Иран строеше зандани за политически опоненти

В продължение на десетилетия конфликтът в Близкия изток се беше превърнал в константен фонов шум за целия свят. Израснали сме с постоянното новинарско облъчване я за поредния атентат, я за поредните военни действия. В продължение на десетилетия Израел е притиснат като в менгеме от всички страни. След като Хамас овладяха Газа и в голяма степен цялата палестинска държава, кризата се задълбочи. От една страна Хамас не спираше с атентатите и провокациите. Същото правеше Хизбула в съседен Ливан. Отношенията със Сирия бяха в същия контекст. Хутите също пригласяха и макар и от далеч се опитваха да пречат и дестабилизират. Кое е най-малкото общо кратно между всички тях? Режимът в Техеран.

От взимането на властта на аятоласите в Иран, страната пое курс към тежка религиозна радикализация. Иранският народ, някога управляван в светски порядки, потъна в дебрите на средновековното атавистично управление на аятолаха. Пълната доминация - обществена, политическа, религиозна - на аятолаха се превърна в норма.

Иран е огромна държава с гигантско и за сметка на това младо население, която бълва чудовищни количества петрол. За разлика от Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства обаче, които въпреки силната си религиозност и архаичен модел на управление, Иран никога не се отвори напълно. Докато Дубай издигаше небостъргачи, които удивляваха света, Иран строеше зандани за политически опоненти. Докато Рияд раздаваше на населението си парите от петрола, Техеран репресираше всяко инакомислие и поддържаше народа си в бедност. 

Контрастът между страните от двата края на Персийския залив е потресаващ. Саудитска Арабия изпомпва малко над два пъти повече петрол от Иран, но брутният й вътрешен продукт на глава от населението е над шест пъти по-голям. Докато в Иран средния БВП на човек е малко е над 5 хиляди долара, то в Саудитска Арабия е над 33 хиляди долара. И ако примерът със Саудитска Арабия не е добър, защото е значително по-голям производител на петрол, то не така стоят нещата с Обединените арабски емирства. Те произвеждат буквално същото количество суров петрол, каквото произвежда и Иран. Но докато в Иран хората изкарват, както вече стана дума, около 5000 долара на година, то в ОАЕ БВП на глава от населението е над 50 000 долара годишно. Десет пъти повече! 

Същото количество петрол, сходна географска локация, но за разлика от Иран в ОАЕ живеят многократно по-малко хора (около осем пъти по-малко), а територията на страната е почти изцяло пустинна, за разлика от Иран. С други думи, Иран има всички предпоставки да е една от най-богатите страни в региона, но не е.

Защо? По същата причина, по която населението на Русия е масово бедно (не говоря за витрините на Москва и Петербург), а страната тъне в технологична и инфраструктурна изостаналост. По същата причина, по която Южна Корея е една от най-богатите страни на планетата, а Северна Корея е една от най-бедните. Един и същи народ, една и съща история и културен код, една и съща територия, но несравним стандарт на живот. Просто едното е Космос, а другото бездънна яма. Каква е причината Северна Корея да е провалена държава, голяма част от руското население да живее в края на XIX век, а Иран да е толкова по-беден от голяма част от богатите си съседи? 

Причината, вкратце, е в диктатурата. Когато едно общество живее “планово” с пуснати от “ръководството” цели и задачи, това общество затъва в тинята на историята. Нямаме нито един пример на авторитарна и богата държава. Имаме сал един Китай, който е отворен икономически, тоест има свободна стопанска инициатива в някакъв вид. С други думи там е автокрация, но с отворен икономически код, което макар и под влиянието на комунистите не е под прекия им и стопроцентов контрол. 

Обратното, вижте свободните общества. Вижте как живее масови американец, как живеят хората в Европа, хората в Израел, в Япония, Южна Корея, Тайван, Синагапур, Австралия или Нова Зеландия. Само свободното общество, онова, което е оставило човешкия дух да се рее свободно и което е дало шанс на необятното човешко въображение да постигне целите си, само това общество е склонно да постигне успех. Просперитетът идва отдолу нагоре, идва от вътре навън. Никой не може да те застави да си успешен, никой не може те накара насила да победиш. На сила могат само да ти вземат, на сила не могат да ти дадат. Този важен житейски урок масово не се разбира. Няма как държавно устройство, създадено с цел да взима, да доминира, да микроменажира, да държи в подчинение, да е общество, което създава дори временен успех, какво остава за поколенчески такъв. 

Иран е точно такъв пример за авторитарна и доминантна държава, която човърка в душите на хората и им заповядва как да живеят. Няма как това държавно управление, заченато в кръвосмешението между авторитарна и теократична власт да създаде просперитет. Това е управление, което може да продуцира само кризи и проблеми. За да избегне появата на вътрешни кризи, такова управление се стреми да генерира външни такива, за да отклонява вниманието от вътрешните си недъзи. Затова Иран в продължение на десетилетия става с “Да заличим Израел” и си ляга със “Смърт за Америка”. Токсичната амалгама между тези две гнуснички разбирания, че за да просперират те трябва друг да страна (или да го няма) са рецепта за крах. Помислете си само колко хиляди човешки животи е погубила фабриката за тероризъм на Иран. Колко невинни са загинали, колко деца са останали без майки и колко майки без деца. 

Всичкият този терор, на който Иран подлага целия Близък изток от десетилетия, се разплете като стар чорап за броени дни. Израел установи пълен контрол над въздушното пространство над Техеран, обезглави армията им (два пъти), разруши ПВО-то, изби учените, разработващи ядрена бомба. Всичкото това за броени дни. Наблюдаваме от първия ред как рухват митове и легенди и как един средновековен диктаторски режим оттича в канализацията на историята пред очите ни. Китай се прави на разсеян и няма намерение да спасява аятолаха, Русия скърца нервно със зъби, но гледа безпомощно, въобще клоунадата е пълна. Въобще, в какво време живеем само. Време, наситено с толкова исторически по магнитут събития, че един ден внуците ни няма да повярват, че дедите им са преживели всичко това.